Български език English Language Deutsche Sprache Русский Язык

      Институт за изследване и прилагане на Паневритмията



В съзвучие с принципите на свободното възпитание Петър Дънов създава революционна образователна концепция с въвеждане на Паневритмията в училище

Петър Дънов за свободното възпитание

Свободното възпитание се явява следствие от доверието в доброто, възвишеното, скрито в детското естество.
Най-важният метод си остава любовта на учителя към ученика, защото любовта към едного преминава в любов към всички.
Не трябва да насилваме детската природа, а трябва да я оставим свободно да се прояви нейната дълбока същност. Ако обучението и възпитание е външно свободно, но е в дисхармония с детската природа, това е вече насилие върху детето.
При възпитанието детето има идея за доброто и злото.Че трябва да прави добро то знае. Достатъчно е да се направлява.
Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, голям ред и точност в училището, а те да са приложени доброволно. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно само при любовта. Да има дисциплина, където има и свобода, там е изкуството.
Ако в съвременното възпитание се въведат тези музикални, ритмични упражнения от паневритмията, децата ще постигнат много повече. (“Учителя за образованието“ (1943), която е изготвена от неговият ученик Боян Боев)

Паневритмията в училище

През 1940 г. министърът на просвещението Борис Йоцов нарежда упражненията от Паневритмията да се играят всяка сутрин масово във всички училища. Проведено е експериментално наблюдение в училище и детска градина. През 1943 г. по нареждане на Министерството се обучават 60 учители по физическо възпитание. Те изучават ритмика и упражненията на Паневритмията. След войната започва провеждането на утринна гимнастика с упражнения от Паневритмията. Можем да твърдим, че с това се поставя началото на утринната гимнастика в училищата, която осигури добра дееспособност на две поколения в България.

Научна обосновка на образователната концепция на Петър Дънoв

Възпитание чрез изкуство в Европейските опитни училища

През първите десетилетия на ХХ век в много страни на Западна Европа се извършва сериозно реформиране на образованието и на училището като цяло.
В програмата за свободното възпитание на представителите на “възпитанието чрез изкуство” в Германия (Петерсен, Шарелман, Зацаринг, Щайнер и др. - още…) се обръща внимание на: естествената потребност на човека от движение; развитие както на физическите, така и на духовните сили на детето; възвишеното настроение и положителните емоции; изразяване и утвърждаване на доброто; развитие на фантазията и въображението. Основните отличителни черти на педагогическата система са индивидуалност, свобода, творчество в дейността и на учителя и на ученика, хуманизъм. Личността на детето е центърът, около който се реализира цялата възпитателна работа.
Англия също има своите реформатори в създаването на “новите училища”. Б.Ръсел, А.Нейл, Дж.Бадли и др. акцентират върху създаване на училище, “подходящо за детето вместо дете подходящо за училището”. Според тях е нужно създаване на обстановка на любов за удовлетворяване на чувството за красота и емоция на децата, за тяхната мотивация в различни дейности и играта, за социализацията на личността, тъй като възпитанието се отнася до цялото човешко същество, до всяка страна на неговата природа и не може да игнорира, която и да е от неговите нужди или потребности. Детето трябва да се учи не само от книгите и формалните уроци, а и от целия свой опит и преживявания едновременно в класната стая и извън нея, като главното е да се формира личността и характера.
Е.Кастър обобщава “Целта на нашия опит беше да демонстрира, че не може да има логическо разделение между моралната, интелектуална и естетическата активност. Главната страна на възпитанието се състои в обогатяването на личността чрез развиване на индивидуалните умения във връзка със знанията, чувствата, желанията и възприятията.” (Castle. E. B. People in School. Heinemann, 1953, p.45)
Експерименталните училища, които за първи път на практика в първите десетилетия на ХХ век разработват идеите за свобода, игра, творчество, самоизразяване, емоционалност, интерес и индивидуализация, могат да се причислят към “новите” възпитателни системи. Те полагат основата на нови модели за образование, много от които по-късно намират място в масовото училище.
Единствено Валдорфското училище на Щайнер, подчинено на свободното възпитание, съществува и днес: през 2003 год. работят над 1600 детски градини и 630 училища в Европа, 150 в Северна Америка и около 100 в други страни по света. Щайнер си поставя за цел разкриване на скритите в човека способности с помощта на занимания с евритмия, музика, постановка на мистерии, медитация и др. Учителят, според Щайнер, трябва да се самообразова и съзнателно да създава образи на душевен мир, да се вживее в себе си и така, като се опознае, ще може да ръководи младото поколение. Неговата душа да се прелива в детската, да я одухотворява. Евритмията, която е декламиране чрез движение (музика плюс движение), трябва да се схване интуитивно. Обучението е основано върху изучаване на личността на всеки участник поотделно. Евритмията и работата с природни материали са в затворени помещения. ( Н. Бояджиева, Възпитание чрез изкуство. Първите десетилетия на ХХ век, 1994)

Научно изследване на обучението по Паневритмия от гледна точка на педагогиката и теорията на възпитанието днес

Според П.Дънов мисията на училището е да създаде човек на любовта, като най-важният метод си остава любовта на учителя към ученика, при ред, точност и дисциплина, но приложени доброволно.
Педагогическата система, която предлага П.Дънов е изградена върху следните основни компоненти:
   1. Доверие в доброто, възвишеното, скрито в детското естество и съобразяване на обучението и възпитанието с детската природа, за да се прояви нейната дълбока същност.
   2. Осигуряване на радостна среда в образователния процес, за да укрепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята, да се запази вътрешното равновесие и хармония и да се развие любовта.
   3. Музиката- първостепенен образователен фактор за облагородяване на човешкия характер. Дори най-своенравните деца може да се възпитат с музика.
   4. Природата- естествена, радостна, привлекателна и любима среда за децата. Общуването с природата - предметно учение за детето. То упражнява своите сетива и тяло, като получава изобилно материал за развитие на въображението, паметта, мислите, чувствата, волята.
Защо при запазване организационната структура на училището въвеждането на Паневритмията е достатъчно за развитие на потенциала на детето?
Възпитанието чрез движение и музика в Паневритмията, при което чрез овладяване на жеста се постига усъвършенстване на координацията на движение и се развива чувството за ритъм, показа как с малко усилия могат да се стимулират мисловните процеси, да се подобри концентрацията на внимание, да се развие слуховия анализатор, да се активира самоконтрола и да се създадат условия за поддържане на добро здраве.
Позитивните, спокойни и жизнерадостни песни създават онази предпочитана от децата среда, в която те могат да общуват със съучениците си, като реализират желанието си за сътрудничество и дружелюбност.
Налице е нравствена идентификация, тъй като децата се чувстват по-спокойни и по-добри и точно състоянието на комфорт, в който се намират децата в групата, поддържа тяхното самочувствие и обогатява представите на всяко от децата за самото него. Така детето има шанса да формира положителен Аз-образ и подкрепяно от средата да развие своя потенциал. (В. Матанова, Трета научна конференция „Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото”, С, 2005)
Възможността за личностна изява и удовлетвореност оказват положително въздействие върху междуличностните отношения. Така по естествен начин се снижава агресията и се осигурява спокойната среда, за да могат учителите по-пълноценно да преподават учебния материал. С това се увеличава мотивацията на децата за участие в учебния процес.
Заниманията по Паневритмия им помагат да са по-доволни и щастливи в смисъл на удовлетвореност от себе си, по-бодри, оптимистични, възторжени, жизнерадостни и по-здрави. Те могат винаги да излязат от дадена ситуация, да намерят възможност да решат проблемите си. Това е интегрален показател за активизиране на ресурсите, изобретателността, комбинативността и адаптивността на децата. (Н.Бояджиева, Трета научна конференция „Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото”, С., 2005)
Приятната музика и богатството от образи, в текстовете на песните, свързани с природата и неизменните й закони, са опора за детето, защото всеки ден слънцето го гали, птичките пеят, цветята ухаят и за да провери това детето трябва само да излезе навън. Множеството изследвания посочват повишаване на психическата устойчивост и обогатяване на образното мислене, въображението и преживяванията. Това изключително ценно при изобилието на агресивни модели на поведение в медийното пространство и обществения живот, които заливат децата.
С много трепет децата участват в танцуването в парка, експедициите и летните училища на планина, защото там те не отиват просто на разходка, а да преживят по нов начин, това което обичат да правят. Така те удовлетворяват глада си за природа и доказват, че могат да се справят с трудностите при експедициите. В училище те се завръщат знаещи и можещи.
Заниманията по Паневритмия позволяват децата да имат “своето” пространство в училище, защото преподавателят, като част от кръга, има за задача само да създаде условия те да преживеят детски си отношения в радостна, емоционално заредена среда, като всяко дете има възможност да се изяви. От друга те получават подкрепата на възрастен и възможността да почерпят житейски опит. Но това не възможно при липсата на любов към детето, което е важно условие при свободното възпитание според П.Дънов.
Всичко това определя обучението по Паневритмия като “цялостен подход към възпитанието в посока на формиране на нагласи за здравословен начин на живот, свързан с физическа активност, общуване с природата, неагресивно поведение в групата, уважение и любов към връстниците и близките хора.” (Г. Кубратова, Втора научна конференция „Паневритмията като система за хармонично развитие на човека и обществото”, С., 2003)
Опитът ни показва как с прилагането на обучението по Паневритмия (разгърнато в 4 години), при високата тревожност и агресията, е възможна екстеоризация на децата, които в училищната среда получават емоционална подкрепа и нравствени правила, които им позволяват по естествен начин да достигнат до здравно и екологично поведение и да изградят умения за справяне в условията на свръхизбор и при борба на мотивите.
Днес, 60 години по-късно, с програмата “Здраве чрез движение сред природата” България има своя успешен модел за свободно възпитание и принос към съвременната педагогическа теория и практика.
( А.Янкова, Програмата «Здраве чрез движение сред природата» с обучение по Паневритмия- педагогически модел за здравно, екологично и интегрирано образование с практически и интердисциплинарен подход, С., 2006)


Panevritmiyabg.org © 2013