Повишане нивото на ситуативната психофизическа готовност на ученици от начален етап чрез въздействие върху емоционалната подструктура

Антоанета Даскалова-Янкова

Днес, психиката на децата е повлияна от глобализацията и развитието на технологиите. Стресът, несигурността, тревожността, агресията и ограничаването на общуването се отразяват върху психическото им здраве [1]. Задълбоченият анализ на тенденциите в детското развитие в Националната стратегия за детето 2008-2018 г. показва, че всяко пето дете в България е с проблеми в развитието (емоционални и поведенчески) [2]. Проведените от Националния център за опазване на общественото здраве пряко експериментални клинични прегледи и статистически проучвания на хиляди ученици (между 6 и 18 годишна възраст) установяват, че нивата на физическото развитие и на физическата дееспособност на децата в училищна възраст в сравнение с техни връстници отпреди 10 години е значително снижено [3].

Състоянието на днешните деца доказва нарушаването на взаимовръзките между отделните компоненти на психофизическата им готовността за действие в различни нестандартни ситуации. Затова повишаването на нивото на ситуативната психофизическа готовност на учениците и усъвършенстването на нейната структура е все по-наложително в условията на училището днес.

Ситуативната психофизическа готовност е изградена от две взаимновлияещи си страни - психическа и физическа.

Според Д. Кайков [4], за да се регулира психическата дейност, е необходимо да се оптимизира ситуативната психическа готовност и адаптацията на човека (вътрешното самонастройване и външна нагласа на организма).

Д. Кайков [5], като изхожда от разбирането на С. Рубинщейн [6] и Н. Левитов [7] за структурата на психическите състояния, определя, че ситуативната психическа готовност е изградена от познавателна, емоционална и волева подструктура. Основна е познавателната подструктура.   Активността на човека се определя от емоционалната подструктура, а волевата подструктура осъществява връзката между вътрешната (психична) и външната (физическа) дейност [8].

Физическата готовност се явява главен фактор при дейности с преобладаваща двигателна активност. Тя включва физическите (двигателните) качества - сила, издръжливост, бързина, гъвкавост и ловкост [5], а Т. Давидова [9,10] добавя двигателните умения и навиците, като друг важен елемент на физическата готовност.

В настоящото изследване сме приложили Модел на специализирана психофизическа подготовка за въздействие върху емоционалната подструктура на ситуативната психофизическа готовност на ученици от начален етап на обучение. Моделът е изграден върху програмата "Здраве чрез движение сред природата" [11], която е съобразена и с Теорията и методиката на физическото възпитание. Специализираната психофизическа подготовка се състои от специализирана двигателна подготовка и специално подбрани допълнителни дейности сред природата. Специализирана двигателна подготовка използва като основно средство паневритмията, тъй като при нея факторите на въздействие (специализирани движения, музика и слово, допълнени с групово изпълнение сред природата) са взаимосвързани и са в единство, което позволява едновременното формиране на вътрешната - психическа и външната- физическа готовност на учениците.

Специализираната психофизическа подготовка е съобразена със специфичните особености в развитието на днешните деца и има няколко характерни особености:

1. Като система едновременно въздейства върху подструктурите на ситуативната психическа готовност и съдейства за усъвършенстването на компоненти на физическа готовност - двигателни умения и навици, и физически качества.
2. Създава положителни преживявания и емоции, което осигурява по- успешна адаптация на децата към средата и съответно адекватна  психофизическата готовност.
3. Осигурява възможност за формиране на групова психофизическа готовност. Със своята достъпност дава възможност за едновременно, групово трениране на целия клас (учениците са с различни възможности).
4. Съдейства за подобряване на социалните отношения между учениците в групата, което позволява бързо организиране на групата при екстремална ситуация, тъй като учениците могат да работят в екип.

Целта на изследването е да се докаже, значението на емоционалната подструктура при формиране на ситуативната психофизическа готовност предвид състоянието на днешните учениците от начален етап.

За постигане на целта се решават следните задачи:

1. Да се разкрие същността на ситуативната психофизическата готовност.
2. Да се обосноват предпоставките за повишаване нивото на психофизическата готовност чрез въздействие върху емоционалната подструктура при прилагането на модел на специализирана психофизическа подготовка.
3. Да се експериментира в практиката Модел за специализирана психофизическа подготовка на учениците от начален етап на обучение и се проследи неговата ефективност.

Предмет на изследването са отделните методи и средства на въздействие върху емоционалната подструктура за повишаване нивото на ситуативната психофизическа готовност.

Обект на изследването са общо 404 ученика от 8 училища в 7 града на възраст от 7 до 10 години.

За решаването на основните задачи и постигането на целта е приложена комплексна методика.

За разкриване възможностите на Моделаза повишаване психофизическата готовност на учениците в началото на учебната 2004/2005 г. е проведен 1-вия етап на изследването, в който се изследвани 230 ученика на възраст от 7 до 10 години. Обучението по Модела се провежда 2 пъти седмично. Учениците са разделени по равен брой в експериментална и контролна група от една и същата възраст в съответното училище.

Нивото на ситуативната психическа готовност е измерено с три теста: детска тревожност, проективен тест на недовършено изречение и тест САН, както и социометрично изследване за проследяване промяната на междуличностните отношения в паралелките с 164 ученика от 1-ви, 2-ри и 3-ти клас.

Резултатите от изследванията са систематизирани и е направена математико-статистическа обработка. Приложени са сравнителни методи с изчисляване T-критерия на Стюдънт за независими и зависими извадки за определяне на гарантираната вероятност и вариационен анализ. Резултатите от изследванията са обобщени в графики и диаграми.

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Анализирайки резултатите от изследването, установяваме, че са настъпили промени във емоционалната подструктура на готовността след оказаното въздействие. При всички тестове данните от вариационния анализ показват, че извадкитe са приблизително еднородни (V<30%). Разпределението е симетрично и има нормален ексцес.

Резултатите при експерименталната и контролната групи са показани на фиг.1. В експерименталната група статистически значима промяна се наблюдава при детската тревожност (положителната промяна отговаря на намаляване нивото на тревожност) и позитивирането (намалява броя на отрицателните -будещи тревога, думи), отчетено с теста на недовършеното изречение. Статистически достоверно е нарастването на самочувствието и настроението. При активността разликата не е достоверна, с което можем да твърдим, че не се наблюдава промяна. В контролната група достоверна промяната се наблюдава само при активността и тя е свързана с нейното намаляване.

От стойностите на граничната вероятност P(t) при сравнителния анализ за независими извадки между ексепирменталната и контролната група се потвърждава хипотезата за статистически достоверна разликата при тревожността, активността и настроението.

Ако изследваме в дълбочина промяната на елементите на самочувствието, активността и настроението в САН теста, ще можем да измерим емоционалното състояние по три основни аспекта - емоционален, физиологически и поведенчески.

Резултатите от вариационния анализ показват, че извадките са приблизително еднородни (V< 30%). Разпределението е симетрично и има нормален ексцес.

Резултати от изследване на елементите на Самочувствието

Самочувствието е преживяване на самооценката и се проявява в общото емоционално състояние на човека. То влияе на работоспособността, издръжливостта, самоувереността.

При сравнителния анализ за независими извадки между експериментална и контролна групи за отделните елементи, свързани със Самочувствието, след въздействието, се потвърждава хипотезата, че разликата между средните величини е статистически достоверна при "издръжлив" и "свеж (отпочинал)". Статистическата достоверност на прираста за двете групи е проверена с t- критерия на Стюдънт за независими извадки. За експерименталната група статистически достоверно е нарастването на Самочувствието за "чувствам се силен", "здрав", "отпочинал" и "издръжлив", като разликата за "работоспособен" не е достоверна. При учениците от контрполната група резултатите за Самочувствието не са статистически достоверни.

Резултати от изследване на елементите на Активността

Разликата между средните величини при сравнителния анализ за независими извадки между експерименталната и контролната група за отделните елементи, свързани с Активността, е статистически достоверна за компонента "внимавам".

Сравнителният анализ за зависими извадки показва, че за експерименталната група статистически достоверно е намаляването на активността при "желая да се съревновавам". При учениците от контролната група за всички елементи, с изключение на "увлечен", промяната е достоверна и е свързана с понижаване на резултатите. 

Резултати от изследване на елементите на Настроението

Разликата между средните величини при сравнителния анализ за независими извадки между изследваните групи, при отделните елементи свързани с Настроението, е статистически достоверна при 1-то изследване за "радостен" и "щастлив".

Сравнителният анализ за зависими извадки показва за експерименталната група статистически достоверно е нарастването за "весел" и "щастлив", като промяната за останалите елементи не е достоверна. При учениците от контролната група не се наблюдава статистически достоверна промяна в Настроението.

Резултати от изследване влиянието на взаимоотношенията между учениците върху формирането на психическата готовност

Важно значение при формиране на груповата психофизическа готовност в училище имат междуличностните отношения при учениците от начална етап. С тръгването на училище детето се стреми да заеме ново място сред възрастните и училището. Това резонира на неговата потребност от по-висок статус [12]. Социалният статус, като базовата структура на всяка личност, моделира психиката [13].

По време на 1-то изследване са изследвани: емоционалната интензивност (приемането на другите) на всяко дете, определена от положителните и отрицателните емоции в групата и формираният му социометричен (социален) статус; емоционалната екстензивност, която се определя от потоците на симпатия и антипатия от всяко дете към останалите деца в групата и отразява доколко всяко дете е субект на положителни и отрицателни отношения. Емоционалната интензивност и емоционалната екстензивност влияят на адаптацията на учениците, защото са свързани с различни по сила емоции.

Резултатите от вариационния анализ показват, че извадките са приблизително еднородни (V<30%). Разпределението е симетрично и има нормален ексцес.

При сравнителния анализ за независими извадки между експериментална и контрполна група статистически достоверна е промяната само при "Потока на положителни емоции" и при "Социометричния статус" за емоционалната интензивност, като стойностите на граничната вероятност са P(t)>98%. Промяната при показателите на емоционалната екстензивност не са достоверни.

При сравнителния анализ за зависими извадки статистически достоверна промяна е настъпила в двете изследвани групи, като стойностите на граничната вероятност са P(t)>96% (Фиг. 7 и Фиг.8).

При учениците от експерименталната група статистически достоверна е промяната при потока на положителни емоции в групите. Нарастнал е индексът на емоционална интензивност и социометричния статус на учениците.

Статистически достоверно е нарастването на потока от отрицателни емоции и намаляването на социометричния статус за учениците от контролната група.

При учениците от експерименталната група се наблюдава статистически достоверно нарастване на потоците на симпатия и антипатия, и на положителните отношения. Докато при учениците от контролната група не се наблюдава статистически достоверна промяна.

Преобладаващото нарастване на положителните емоции, симпатия и положителни отношения показва добро групово сцепление. Тъй като учениците, обучавани по Модела са социално отговорни, имат повишена чувствителност към нарушаването на общоприетите правила и поведение в групата, затова реагират бурно чрез антипатия. От друга страна високото ниво на антипатия в експерименталната група показва, че учениците са изградили вътрешни норми на поведение (от съпреживяването на положителното отношение на природата към човека в текстовете на паневритмията), чрез които оценяват своето и поведението на другите. Това потвърждава самокритичността им, когато трябва да оценят своето състояние или поведение.

Резултати от изследването на елементи, свързани с физическата готовност

Проследени са промените при елементите (физически качества) на физическата готовност: бързина (20м гладко бягане), издръжливост (200м гладко бягане), динамична сила на долни крайници (максимален брой клякания за 20 сек.), взривна сила на долните крайници (скок на дължина с две крака от място) и взривна сила на горни крайници (хвърляне на плътна топка от 1 кг с две ръце над главата).

Резултатите от вариационния анализ показват, че извадките са приблизително еднородни (V<30%). Разпределението е симетрично и има нормален ексцес.

При сравнителния анализ за независими извадки между двете изследвани групи се наблюдава статистически достоверна промяна при издръжливостта, взривната сила на долните крайници и на взривна сила на горни крайници, като стойностите на граничната вероятност са P(t)>99%.

При сравнителния анализ за зависими извадки статистически достоверна промяна е настъпила и в двете групи, като стойностите на граничната вероятност са P(t)> 99% (Фиг. 11).

Разликите между двете групи за бързината не са значителни и не са статистически достоверни. В края на Експеримента промените в двете групи и разликата между тях са статистически достоверни за издръжливост, динамична сила на долните крайници, взривна сила на долните крайници, взривна сила на горни крайници. Постиженията на учениците от експерименталната група след въздействието са значително по-добри при издръжливостта и взривна сила на долните крайници, като при взривната сила на горни крайници се наблюдава най-голяма промяна. По данни на различни изследвания това е едно от най-изоставащите двигателни качества на българските ученици [14].

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

1. След прилагане на експериментирания модел се повишава  самочувствието, активността и настроението на учениците, подобряват се социалните им умения.

2. Потвърди се значимостта на училището като социална среда, тъй като при прилагане на Модела с част от учениците в паралелката, се повишава готовността и на останалата част от класа, което позволява формирането на групова психофизическа готовност.

3. След прилагането на въздействието се повишава мотивацията на изследваните за учене и намалява агресията им.

4. След прилагане на модела се повлиява и физическата готовност на учениците от експерименталната група, за което съдим по положителните промени настъпили при изследваните й елементи.

5. С направения експеримент се доказа ефективността на Модела за специализирана психофизическа подготовка на учениците от начален етап на обучение.

6. Препоръчваме въвеждането на Модела в целодневното обучение на учениците в началното училище между края на учебните занятия и следобедните дейности.

7. Препоръчваме да се изследва по-задълбочено влиянието на Модела върху познавателна и волевата подструктура на готовността.

Литература:

1. Ауденховън, Н., Вазир, Р. Нововъзникващи потребности на децата, С, 2007;

2. Национална стратегия за детето 2008 - 2018 г.(НСД), ДВ., бр.14/ 12.02.2008г.;

3. НЦООЗ, Здрави ли са българските ученици, публикувано на 05.03.2007, Онлайн: http://www.aktivnipotrebiteli.bg/;

4. Кайков, Д. Ситуативна психическа готовност у младежи при екстремални условия. Автореферат на дисертация, С,1980;

5. Кайков, Д. Научни основи на психофизическата подготовка, С.1997;

6. Рубинштейн,С. Основы общей психологии, М, 1946;

7. Левитов,А. О психически состояния человека, М, 1964;

8. Кайков, Д. Психична подготовка и ситуативна психична готовност, С.,1998;

9. Давидова, Т. Корелационна структура на психофизическата готовност на 9-10 годишни деца след оказване на екстремално въздействие, Кинезитерапия 2002 (ІІ част), В.Т, 2003;

10. Давидова, Т. Формиране на готовност , 9-10 годишни деца за действие в сложни ситуации, дисертация, В.Т., 2002;

11. Янкова, А., Програмата "Здраве чрез движение сред природата" с обучение по Паневритмия- педагогически модел за здравно, екологично и интегрирано образование с практически и интердисциплинарен подход, С, 2006;

12. Божович, Лидия И. Этапы формирования личности в онтогенезе. Вопросы психологии, 1979, N 2 и 4;

13. Мийд, Дж. Х. Разум, аз и общество, С., 1999 (част ІІІ);

14. Маргаритов, В, Система за психофизическа подготовка, П., 2002;

15. Фомин, Н., B. Филин. Възрастови основи на физическото възпитание, С,1975;