Български език English Language Deutsche Sprache Русский Язык

      Институт за изследване и прилагане на Паневритмията



Тема: "Възможни стратегии за музикално образование през ХХІ век"

д-р Даниела Найденова- ИИПП

На базата на проведено от мен проучване за присъствието на музиката в учебната програма на общообразователното училище в Европа бяха изведени съединяващите нишки между традиция, настоящ опит и бъдещи перспективи и оформени няколко хипотези за развитие на музикалното обучение през ХХІ век.[1]

Ще се спра по-подробно на интегративната, игровата и емоционално-мотивиращата стратегии.

Интегративна стратегия за музикално образование в ХХІ век

Светът се променя, променяме се и ние, променя се и образованието. Променят се и елементите на съвременния педагогически апарат: подходите и средствата в него се обогатяват, доразвиват, откриват и преоткриват. Една от по-важните цели на тази промяна е да се постигне оттърсване и изчистване на функционалния образователно-възпитателен апарат от схоластични и "сухи" дидактически възгледи и като резултат да се създадат основите за реализация на естествен педагогически процес, включващ в себе си адекватно опознаване и пълноценно вписване в света на всеки един индивид.  В огромна помощ може да бъде изкуството с неговата художествено-творческа същност и възможност за комплексно въздействие.

Историческото развитие на човечеството съчетава в единно цяло центробежните и центростремителните сили. Прекаляването в една от посоките създава липса на другата и естествена нужда от компенсация. Научното познание за заобикалящата ни действителност нараства до степен на необозримост. Непрекъснато се раждат нови и нови науки, търсещите истинското познание откриват все повече детайли и като противовес възниква търсенето на интеграция, комплексно обединяване или сътрудничество. Затова ориентацията към комплексно-интегралните подходи в последно време се засилва. Интегрирането на музиката с останалите предмети е лесно, защото самата нейна същина е комплексна. Съществува и историческа обусловеност - в древността единството на музическия цикъл; последвалото разделяне и обособяване на отделни изкуства; днес до такава степен те са се отдалечили едно от друго, че за да се "познаят пак" им трябва някакъв вид превод или новата форма на синтезните жанрове (мюзикъл, шоу, телевизия, кино).

Осъществените междупредметни връзки помагат за разширяване на музикалния опит, за по-дълбоко осъзнаване особеностите на музикалния език и езика на изкуството, за създаване на директна връзка на обучението с реалния живот и многостранно опознаване на закономерностите на света.[2]

Музиката отдавна представлява интерес за експерименталната психология. Л. Бреслър цитира "голям брой практически изследвания, посветени на доказването на положителното влияние на музиката в различни аспекти на интелигентността и ученическото представяне в основни училищни предмети като четене и математика".[3] Учените търсят психологически модел на това влияние на музиката върху познавателните способности при немузикални задачи (като напр. тестове за интелигентност). Изведеното заключение от американската музиковедка и педагожка предлага оформяне на музиката в по-широка социо-културна идея и значение, защото това ще разшири схващането за важността й в училището и обществото. Изходът е в интеграционния похват, обещаващ много повече от музикално и интелектуално усъвършенстване на учениците. Защото в "нарастващо свързващия се (и разделен) глобализиращ свят на ХХІ век приспособяването на музиката в нейните социо-културни страни може да бъде силно средство за улеснение на комуникацията с други култури".[4]

В духа на новото познание през новия век се променя и схващането за човешкия интелект. В последните години става популярна разработената от Хауард Гарднър (професор по психология и педагогика към Университета Харвард) теория за многобройните интелекти, според която се отделят 8 вида интелект (засега), еднакви по измеримост. До този момент представата е за един общ интелект, който представлява основата на човешкото поведение. Множественият интелект създава "нова парадигма за разбиране на интелекта, която се противопоставя на тази едноизмерна и би трябвало да ни накара да реформираме организацията на образованието".[5] В резултат на изследванията на екипа учени около Гарднър се определят следните основни вида интелект: речови, логико-математически,  пространствен, музикален, интелект на тялото (кинестезичен), междуличностен,  интелект вътре в самата личност, интелект на натуралиста и емоционален. Списъкът е временен и може да се допълва, но показва на практика плуралитета на човешкия интелект и поставя множество въпроси. Даден интелект може да се използва в голям брой области, както и една област може да изисква прилагане на няколко вида интелект. Например в музиката се използва не само музикалното мислене, но и кинестезичния, междуличностния, вътрешния и пространствения интелект. Защото интелектът е биологичен и психологичен потенциал, обединяваща способност, "която се адаптира към специфичен елемент от външния свят (музикални звуци, пространствени схеми и др.)"[6] и зависи от опита, културните фактори и мотивациите на всеки индивид.

Всичко разгледано дотук може да се определи като комплексен интегрален подход или сътрудничество на различни самостоятелни области в цялостния учебен процес, нещо като верижен кръг. Възможен е и друг вид обединяване - в едно централно ядро (учебна дисциплина), което се свързва с множество други области. Образна асоциация може да се осъществи с разклонено дърво. За този втори модел става дума по-надолу.

Още в първата половина на ХХ век в България се ражда един уникален комплексно-интеграционен модел в лицето на паневритмията. Най-общо казано, по своето съдържание  и същност той се доближава до полския образователен модел в І -VІ клас. Приликата е в търсения обединяващ педагогически ефект върху развитието на учениците чрез различни учебни дисциплини. Разликата е в използваните средства и ресурси. В Полша интегрираното обучение развива комплекс от учебни предмети, съдействащи си помежду си с цел по-обхватно и достъпно обучение на ученика. Тук интегрирането е осъществено в един учебен предмет и се доближава до смисъла на синкретизма. Употребата на термина учебен предмет не е случайна. Става въпрос за провеждания вече VІІ-ма учебна година експеримент по програмата "Здраве чрез движение сред природата" от "Институт за изследване и прилагане на паневритмията" в българските училища в цялата страна. Програмата е разработена от широк кръг специалисти съвместно с НСА "Васил Левски" и предлага обучение в зимен, пролетен и летен цикъл. Резултатите от изследванията до този момент са обобщени в три научни конференции (2001, 2003, 2005) и участия в български и международни конгреси и симпозиуми.

Паневритмията е общодостъпен образователен модел, уникален по своята същност. На едно място са заложени музика, словесно и художествено изкуство, танц, педагогика, психология, фолклор, символика, естетика, философия, физическо укрепване и здраве, екология. Всичко това се съчетава в комплекс от конкретни физически движения, изпълнявани от двойки в кръг и със съответен вокално-инструментален акомпанимент. Създадена е в България през  30-те години на ХХ век. Неин автор е Петър Дънов (Беинса Дуно) - философ, учен, педагог, музикант, композитор. В годините 1940-43 със съдействието на просветния министър Борис Йоцов се прави опит за въвеждането й в училищата по цялата страна. Войната и бомбардировките над София прекъсват това начинание.

В основата си паневритмичният танц е синкретично изкуство, което създава по-големи и всеобхватни възможности за развитие. Не без основание можем да го наречем своеобразен мюзикъл. Богатството и разнообразието на впечатления, картини, образи, емоционални състояния и цялостни преживявания възпитава комплексни качества у децата. Реализирането на синтетичния модел като единно цяло подпомага интеграцията, пълнотата, мащабността и позитивността в начина на мислене и действие.

Всеки вид изкуство има свой език, свой начин на контактуване и художествено пресъздаване на света и реалностите в него. Когато усвоим този език, се научаваме да се изразяваме по-ясно, по-осъзнато и забележимо; да преживяваме действителността на по-дълбоки емоционално-образни и идейно-философски нива. Успяваме да се преобразим, да живеем и общуваме по-пълноценно като човешки същества. Тук играта съчетава музика, поезия и хореография. След изпълнение на упражненията и при системни занимания се наблюдава значително намаляване на агресивното поведение и преодоляване на потиснатостта и интровертността. Емоционалното удовлетворение веднага променя в положителна форма информацията, показвана в жеста и мимиката. Постигнатият психичен баланс осигурява и добро физическо здраве. Движението и дишането, правилната стойка и походка активизират кръвообращението и подобряват цялостното жизнено благосъстояние на организма. Провокират се художествено -творческите заложби у всеки един от играещите.

Музиката е с основна и водеща роля в изпълнението на паневритмичния комплекс. Въздействието й може да се търси в многопосочен план. Първата и директна промяна, с която се сблъскват децата е спокойното и хармонично звучене, противопоставено на напрегнатата, динамична и в много случаи изкривена интонационна среда от ежедневието ни. Тук имаме сериозна музика с танцувален характер и редица други ценни качества - поле за бъдещи изследвания на специалистите. Дори само слушането на тази музика влияе положително на дълбоки психични и физиологични нива. Като подкрепа на казаното са изследванията на японските учени в областта на чисто физичното звуково въздействие на различни музикални стилове и родове върху молекулата на водата[7] - негативното влияние над замразената вода молекулата не успява да създаде организирана форма и структура, докато положителното оформя красиви разнообразни кристали. Добре знаем, че в човешкото тяло има около 70% вода. Основният организиращ фактор в паневритмичния комплекс е метроритъма. Спокойните темпа на упражненията помагат за изработване на пластичност в движенията и нанасянето им в пространството. До известна степен може да се говори за комплементарност на ритъма, защото правилното изпълнение изисква различно пулсиране и активиране на ръцете и краката (още в първото упражнение краката се движат в двувременна, а ръцете в тривременна пулсация). Това ни препраща към българския фолклорен танц, където се наблюдават подобни явления. Движението по двойки в неравноделния метроритъм на ръченицата, сложната хореография в "Слънчеви лъчи" и танцуването в кръг, препращащо към формата на хорото, ни напомня за богатството на народно-творческата ни традиция. А в нея се пее и танцува, както в паневритмията.

В последно време работата в екип стана доста популярна като начин и форма на социално функциониране. Идеална възможност за практическо приложение откриваме точно тук, защото условията изискват танцуващият да е индивидуалност с развито групово съзнание. Трябва да мислиш за собственото изпълнение, но и за това как да постигнеш хармония с партньора в двойката. В същото време отговаряш за цялостното осъществяване на общия танц, защото от теб зависи правилната форма на кръга, синхрона в движенията и ритъма, адекватността към задаваното темпо от музикантите и т.н.

В педагогиката много често се отдава внимание на самовъзпитанието и самоусъвършенстването. В паневритмията наученото от различните области може да намери приложение веднага. Пътят между теорията и практиката е кратък и ясен. Обединяването на разностранните знания, комплексното изпълнение и еднаквите физически активности за всички участници създават добра база за възникване на интерес към собствената личност и нейното израстване. Нещо повече - провокира се мотивацията за учене, това поизбледняло и почти загубено състояние в последните години. Децата виждат един по-различен модел на урок, уникален, завладяващ и разчупващ традиционните училищни норми. Усещат се живи, сами си създават интереси в различни области, даряват им се криле и вдъхновение за развитие на вътрешната свобода и творческия потенциал.

В повечето песни се пее за слънцето, зората, светлия ден, птичките, горите, тревите и цветята. Фокусът се насочва към създаване на чисти и естествени взаимоотношения човек-природа; възпитаване на любов, морални качества и критерии, емоционално-образни преживявания. Възможността за опорочаване е минимална, защото във връзката човек-вселена няма разочарованията, така характерни за контакта човек-човек. Човекът играе, труди се, мисли и е включен в ситуация на активен обмен със средата. Движенията изобилстват и тази активност заедно с подкрепата на природата създава стимул за преодоляване на отрицателните състояния. Те са малко в паневритмията, но ги има като педагогически поведенчески модел: човек се преборва с тях, защото е силен.

Словесното съдържание на песните показва 2536 пълнозначни думи. Изследвано е с метода контент анализ и с помощта на честотен речник се определя броя повторения на темите в него. Резултатите показват, че това е текст, в който всяка пета дума говори за светлина или положително чувство, а темата за живота е основна. В центъра е поставен човекът със своето индивидуално "аз", което обаче е четири пъти по-малко от неговото социално "аз" - посланието е "ние сме заедно".[8]

Паневритмията е научно обоснована система, която моделира многообразни знания, умения и проявления. Комплексното взаимодействие провокира много междупредметни връзки, основните от които са: музика, изобразително изкуство, естетика, физическо възпитание и спорт, български език и литература, фолклор, история, биология, анатомия и физиология, физика и астрономия, природознание, здравно образование, гражданско образование и др. И в същото време най-доброто от българската традиция се съчетава със съвременността. Генералните насоки се откриват в създаването на нагласи за здравословен начин на живот чрез физическа активност, общуване с природата и психологическа стабилност; интелектуално и емоционално развитие; музикално-изпълнителско, художествено и естетическо възпитание; любов към народната традиция и чувство за принадлежност и отговорност към определена група; творческа и свободна реализация на личността.

В светлината на споменатата теория на Хауард Гарднър за многобройните интелекти, можем да открием, че чрез паневритмичната практика се развиват  и се създават връзки между всички основни посочени интелекти: речови, логико-математически, пространствен, музикален, кинестезичен (на тялото), междуличностен, емоционален, интелект вътре в самата личност, интелект на натуралиста. Освен това има и възможност за персонализиране на образованието.

Във фокуса на музикалните педагози и изследователи често попада връзката музика - тяло - ум, различните постижения разкриват интересни посоки (например системата за музикално възпитание на Емил Жак Далкроз; Александър техниката, прилагана от широк кръг музиканти; педагогически подходи за изграждане на ритмичен усет и др.). Във всички тях движението е с централно значение. Според Лиора Бреслър "въпреки, че тези идеи са били представени в зората на ХХ век, ние като професионалисти не сме започнали да се справяме с обхващане на всичко това, на което музикалното преживяване може да ни научи. Предлагам да приложим обширно сближаване с музикалните/ кинестетичните основи на действителността, за да създадем тяло - ум моделът на образование".[9] Паневритмията може да бъде сериозен принос в тази насока.

Игрова стратегия за музикално образование в ХХІ век

В последно време се разви една нова теория, която всъщност е дълбоко вкоренена в народната традиция и практика - теория на игрите. Играят децата, играят и възрастните, дори можем да обобщим: всички ние играем роли в театъра на живота.

Необходима е преоценка на съдържанието на думата или по-точно нейното многостранно разбиране и приложение. Играта има занимателно и забавно значение; създава определени стимули, емоции и преживявания; възпитава нравствени и морални ценности; създава трайни представи и позволява по-задълбочено да се опознае светът наоколо; развива комплексни умения, усилва физическото и интелектуалното развитие; учи да приемаме или отхвърляме решително поведения, прояви или ситуации; изгражда колективен дух; обучава ни да "спазваме правилата" (респективно законите в природата и обществото); организира ни; задължава ни да усвоим определено знание, за да "влезнем в играта"; разтоварва ни и т.н. - и всичко това в несериозната форма "наужким като на игра", която дава освободеност и спонтанност.

Тази полифункционалност е осъзната и приложена във фолклора чрез детските игри, обредните и ритуални практики, маскарадите, танците, обичаите, наричанията, гатанките и поговорките. В много от тях участниците "играят роля", забравят за себе си и изпълняват определена социална функция.

Всъщност игра има във всичко, целият живот е игра в хубавия смисъл на думата: изпълнение на роли, действия и задачи; премодулиране на смисъл и съдържание; скриване на значение или образ; взимане на стратегически и бързи решения. Музиката пък е игра на тонове и идеи.

Всяка човешка дейност, особено интелектуалната, имат нужда от почивка. Разтоварването на паметта е от жизнено значение за нормалните мисловни процеси. Образователната система, особено в България, акцентува върху интелектуалното развитие на учениците. Като се има предвид, че в днешния градски начин на живот децата почти няма къде и как да играят, не е чудно, че тази липса се компенсира със силата на страстта и популярността на компютърните игри.

Мисловните рефлекси и модели, които усвояваме в училище, се изграждат насила чрез повторение или имитация.[10] На практика те са били притежание на други личности, развиват се бавно и не осигуряват възможност за саморазвитие. Но могат да се провокират много по-добре чрез физически и интелектуални игри. Желанието за работа се засилва от колективния стимул, играта увлича. "Игрите имат силна мотивация, развиват амбиции, събуждат собствена чест, водят след себе си до неудовлетвореност при поражение (дори срам), радост, възторг или триумф при успех. Тези емоционални добавки стимулират по-нататък интелектуалния живот на детето (юношата), игрите упражняват по-бързи мисловни рефлекси. Анализът на игрите развива аналитичното мислене още по-активно. С една дума, така могат да се получават по-бързи резултати чрез по-приятна дейност.

Всяка култура има създадени музикални игри, които с голям успех могат да бъдат приложени и съчетани с учебното съдържание. Самият педагог може да сътвори според търсения образователен ефект или конкретен повод собствени игри. Танцуването е разновидност на игровата стратегия с широка обществена и естетическа приложност.

В игровата стратегия всяко едно знание, умение и информация се усвоява много по-добре, много по-бързо, много по-дълготрайно и съответно ползотворно чрез достъпната и занимателна форма на играта. С други думи, това е нужда за  изкуство, защото изкуството е игра - игра на идея, звук, цвят, форма, мисъл, емоция  и движение.

Емоционално-мотивираща стратегия за музикално обучение

Днес техническият прогрес осигури всекидневен достъп до медиите и непрекъсната възможност за слушане на музика. Това насочи музикалните педагози към изграждане на умения за разбиране на художественото в музикалното изкуство. За да разкрие истинската си роля, музиката има нужда от различна позиция - да се търси "образование на чувствата, представяни чрез музика"[11], защото така се усъвършенства личния живот, "разбиран като моментно изграждане на емоционалното състояние"[12] и се преодоляват психичните затруднения.

Векът на информацията, в който живеем освен положителните си страни създава и много проблеми. Един от тях рефлектира в образователната система и в света на учениците. Презадоволеността от информация, данни, реклами, удобства създава известна ленивост на мисълта или апатичност и демотивация в поведението. На практика просветната идея в училище и в живота е изместена от желанието за някакъв вид преживелица. Неслучайно екшъните и шоуто в различни модификации са популярни до степен на необходимост. Затова е особено важно да се осигурят положителни емоции при извършването на музикалните дейности. Защото "пораждането на положителни емоционални преживявания е началото на формиране на познавателен процес".[13] Провокирането на интерес задейства чувствата, музиката прозвучава и допълва цялостния образ. Успява да заживее по различен за всеки, но интересен и достъпен начин. Семето е покълнало, но цветето иска отглеждане.

Емоционално-мотивиращата стратегия изцяло зависи от майсторството на учителя, с което той умело съчетава провокирането на емоционални преживявания с адекватна аналитична работа и дискретно (почти неусетно) направлява достигането до нужните изводи и обобщения.



[1] Виж подробно в: Найденова, Д. "Традиции в преподаването на музика в европейското общообразователно училище в началото на ХХІ век (съпоставителни изследвания)", С., 2006, стр. 271 - 289

[2] Виж Огненска, Н. - "Теория и методика на музикалното възпитание", Б., 1995, стр. 94 - 95

[3] Л. Бреслър - "Ролята на музикалното майсторство и музикалното образование в ХХІ век", "Musicianship in the 21st century: issues, trends and possibilities", Sydney, 2004, стр. 17

[4] Пак там.

[5] Гарднър, Х. - "Да се насърчи разнообразието чрез персонализиране на образованието: последиците от новото възприемане на човешкия интелект", сп. "Перспективи", бр. 102/ 103, 1997, стр. 306

[6] Пак там, стр. 317

[7] Виж Емото, М. "Тайните послания на водата", С., 2006

[8] Виж Анчева, Д., Найденова, Д, Янкова, А. "Изследване на словото, музиката и движенията в Паневритмията като надеждна средство за профилактика и терапия", в сп. "Спорт и наука", бр. 3/ 2004, стр.160-166

[9] Бреслър, Л. "Ролята на музикалното…….", в сб. "Musicianship in the 21st century: issues, trends and possibilities", Sydney, 2004, стр. 23

[10] Христов, Д. "Училището е мъртво. Да живее училището!". В: "Учителят, музиката, децата", СУ, С., 1992, стр.12

[11] Христов, Д.  "Училището е мъртво. Да живее училището!", сб. "Учителят, музиката, децата", СУ, С., 1992, стр.14

[12] Пак там.

[13] Огненска, Н. - "Теория и методика на музикалното възпитание", Б., 1995, стр. 75


Panevritmiyabg.org © 2013