Български език English Language Deutsche Sprache Русский Язык

      Институт за изследване и прилагане на Паневритмията



Влияние на глобализацията и развитието на информационните технологиите върху възрастовите характеристики на учениците в начален етап

Д-Р АНТОАНЕТА ИВАНОВА ДАСКАЛОВА - ЯНКОВА
Институт за изследване и прилагане на Паневритмията

ANTOANETA YANKOVA, INFLUENCE OF GLOBALIZATION AND DEVELOPMENT OF INFORMATION TECHNOLOGY ON the AGE characteristics OF STUDENTS IN THE ELEMENTARY GRADES

Dynamic times in which we live, with its characteristics more strongly affect child development. Highlighting the new needs and opportunities for children will help us formulate more accurate trends and to determine the methods and means by which we can influence them to manage. Sufficient studies that track changes in the age characteristics of children requires consideration of the relationships between mental and physical health. This will facilitate the adaptation of the Theory and methodology of physical education at the current trends in child development. Physical education and sport at school is the only opportunity for children to develop attention and physical attributes, to form motor skills and abilities. This will provide the preconditions for enhancing psychic stability, bearing the load in the learning process and especially increase the motivation for physical activity.

Keywords: health, trends, physical education, globalization, technology.

Живеем в динамично време със своите характеристики, които все по-категорично се отразяват върху детското развитие.

Мащабно международно изследване на „Международни инициативи за развитие на детето” (ICDI) в Холандия, Индия, Кения и Никарагуа, обхващащо проучвания през последните 15 години, очертава нововъзникващи потребности на децата вследствие на глобализацията и развитието на технологиите. Навсякъде децата трябва да се справят сами в света на растящото насилие, съревнование, сложност и тревожност[1]

Редица изследвания на европейски институти отчитат промяната във възрастовите характеристики на децата в резултат от развитието на информационните технологии. Очертаването на новите възможности на децата ще ни помогне да формулираме по-точно тенденциите и с това да определим методите и средствата, с които ще можем да повлияем за овладяването им.

Началната училищна възраст е много подходяща за целенасочено развитие на моториката и физическата дееспособност. Пропуснатото през този период не може да бъде компенсирано.

Управлението на движенията при изпълнението на физически упражнения е резултат от създаването на сложна система от аналитико- синтезната дейност на мозъка. Постоянният анализ на дразнителите на вътрешната и външна среда позволява адаптивните промени в организма. Физиологичните промени в организма, свързани с приспособяването за изпълнението на упражненията, се определят от развитието на висшата нервна система у детето, която осигурява и съзнателния, волеви контрол. [43].

Неволното внимание е характерно и за децата в начална училищна възраст. Способността за разпределение на вниманието е слабо развита. Устойчивостта на вниманието в начална училищна възраст е все още незначителна. В тази възраст детето използва все повече отвлечени понятия, но като цяло неговото мислене продължава да се опира на конкретни възприятия и представи[33].

Анализите на първия национален тест след 4-ти клас [5] и в Националната стратегия за детето[22] показаха, че учениците в начална училищна възраст трудно четат и пишат. Изпускат звукове и съединяват думи. Това е така, защото децата постъпват в училище разстроени, неовладяни и трудно обучаеми. Имат личностен дефицит. Те не могат да стоят дълго на чина, трудно задържат вниманието си. Те не се справят с умствения труд, тъй като той не се тренира, а е свързан със самообладание, дисциплина и самоконтрол, които трябва да се развиват[13].

Според Г. Маджаров [17] общото изоставане в четенето винаги е съчетано с нарушаване на възприятието, координацията на движението, речта и езика.

При децата до 9-10 годишна възраст волевата активност не е трайна, защото тя продължава, докато децата задоволят потребността си за движение и се наиграят. Тук емоционалните преживявания са решаващи при осъществяването на волевото действие, тъй като могат да повишат или подтиснат физиологичните функции на организма[9].

Днес почти всички децата предпочитат заниманията без физическа активност. Проф. Н. Матрай - експерт по спортна физиология в шотландски университет отчита, че 30% от момчетата и 40% от момичетата не покриват нормите за физическа активност, което води до влошаване функционирането на сърдечно- съдовата система и до промени в химичните процеси, извършващи се в главния мозък[18].

Повлияни от рекламите, все повече деца отказват да участват в заниманията по физическо възпитание. В Шотландия едно на всеки три деца на възраст от 7 до 16 години категорично отказва да играе футбол на стадиона, за да не изцапат или повредят скъпите си маркови спортни дрехи. [1] От друга страна децата да се чувстват непълноценни, ако нямат богатата колекция от нови неща[37].

Децата в начална училищна възраст не спортуват или ако са се записали в спортен клуб, те бързо го напускат. Динамично се увеличава демотивацията у тях. Учители по физическо възпитание и спорт в начален етап споделят, че в техните часове децата са неконтролируеми, екзалтирани, пищят. При общоразвиващите упражнения учениците нямат добра координация и концентрация на вниманието[47].

Днес системният стрес и голямото нервнопсихично напрежение от семейната среда и училището водят до тревожност, потиснатост, понижено самочувствие, повишена възбудимост на учениците и е причина за блокаж на паметовите и мисловните им процеси. Речта обеднява, логическото мислене се затруднява[12].

А острият стрес, който по своя характер е специфичен синдром, причинява разстройства в адаптацията, с което се нарушава целенасочената, системна реакция на организма и нарушава хомеостатичния баланс[50].

През учебната 2004/2005 год. „Институтът за изследване и прилагане на Паневритмията” съвместно с психолози от СУ „Св. Кл.Охридски” изследва детската тревожност на близо 400 ученици от 1 до 6 клас в 11 училища от 8 града. Резултатите показват, че ¾ от децата в 1-4 клас са с повишена тревожност и несигурност. В паралелка от 20 деца между 4 и 7 са тези с максимална детска тревожност. Често те проявяват и агресивност. Отговорите на тестовете потвърдиха наличието на съпътстващи вегетативни реакции. Учениците посочват, като причина за тревогата си: трудности по английски (всяко трето дете); неразбиране и неприемане от съучениците и възрастните (54%); трудности в училище (определят себе си като тъпи) (45%). Страшни сънища сънуват 53% от изследваните ученици, а 65% се страхуват от опасностите на улицата. Икономическата несигурност при родителите карат децата да се страхуват за своите родители (69%). Докато децата от богати семейства не се страхуват за себе си и за родителите си.) Тези деца не са тревожни, но са агресивни, тъй като са емоционално неудовлетворени[48].

Наблюденията на автора от дългогодишния му педагогически опит в извънкласни дейности с начален етап очертават обща тенденция при учениците с повишена тревожност. Те трудно координират движенията си, нямат чувство за ритъм, не понасят продължително натоварване, трудно се изказват, бързо губят интерес, не могат да общуват с връстниците си и затова често са агресивни[49].

В края на учебната 2006/2007 год. в Димитровград 50 педагози и директорите в две детски градини и училищата към тях споделиха, че при шестгодишните се наблюдават високи нива на: агресия (25%), невроза (30%), хиперактивност (20%), депресия (20%- при деца с разведени родители). На 120 деца в детската градина средно 10 са свидетели на домашно насилие върху майката. Началните учители отчетоха нарастване на нивото на агресия (в клас от 20 ученика 5 са с тежка агресия). Наблюдава се и автоагресия. Увеличава се броят на децата в първи клас с логопедични проблеми (средно от 5 до 7 в една паралелка), което е свързано с психологични проблеми, нарушена координация и т.н. При втори клас се отчита повишаване процента (38%) на депресираните деца [47].

Проведените от Национален център за опазване на общественото здраве (НЦООЗ) пряки експериментални клинични прегледи и статистически проучвания на хиляди ученици (между 6 и 18 годишна възраст) установяват, че нивото на физическото развитие на децата в училищна възраст в сравнение с техни връстници отпреди 10 години, изразено чрез основните антропометрични показатели (ръст, телесна маса, гръдни обиколки, обиколка на ръка, обиколна на талия и др.) е значително снижено [23].

Антропометричните показатели са в долната граница на стандартното отклонение и при децата от специализирана институция, които ще постъпят в 1-ви клас[25].

Структурното оформяне на гръдния кош и неговото пълно окостяване завършва в края на половото съзряване. Според Н.А.Фомин[42] относителната аеробна мощ има най- изразен прираст през периода на началната училищна възраст. Изоставането на вкостяването и недостатъчното развитие на мускулната сила често довежда до нарушаване формата на гръбначния стълб и до изкривяване на детската телесна стойка[19].

Данните при изследване на съвременните деца показват сериозни смущения в съзряването и развитието на костно-скелетната система. Кифозите и кифосколиозите достигат от 15,0 % до 25,0 % [23].

В началната училищна възраст настъпват съществени морфофункционални промени в дихателната и кapдио- респираторната системи. Недостатъчното развитие на мускулатурата на гръдния кош не позволява пълното действие на дихателната система[19].

Проведените от НЦООЗ проучвания установяват, че при всички изследвани деца в училищна възраст се регистрират статистически значими значително по-високи стойности за показателя „дихателна разлика” -показващ ефективността на дихателния процес (до 100 % от случаите), в сравнение с техните връстници, отпреди 10 години. Повишените стойности показват, че се използва в максимална степен дихателния капацитет на белия дроб и то в състояние на покой или дишат като „риба на сухо". Тези настъпили промени в дихателните показатели при едно допълнително физическо натоварване могат да поставят децата и подрастващите в рисково състояние по отношение на здравето, тъй като белия дроб не би могъл да отговори адекватно на повишените физически изисквания. Допълнително е затруднено дишането от екологично замърсената и с намалено съдържание на кислород във въздуха околна среда [23].

Сърцето (спрямо теглото) на детето е относително no- голямо от това на възрастния, като количеството на протичащата кръв е по-голямо от това на възрастния. Това осигурява по-интензивна обмяна на веществата, което от своя страна спомага за бързото усъвършенстване на детския организъм[30]. За последните 10 години хроничните заболявания на сърдечно- съдовата система са нараснали 2,6 пъти. Увеличени са случаите на неврози, невротични реакции и поведенчески разстройства - 6,3 %. Психичната болестност, в широкия смисъл на това понятие, е с много висок дял - 48,7 %[23].

Началната училищна възраст е период на чувствително усъвършенстване на нервната система. Според М.Николова и А.Тачев[24] при децата от 7 до 10 год. благодарение на голямата възбудимост и подвижност на нервните процеси по-лесно се образуват условни рефлекси и се по-бързо се изграждат двигателни навици. Децата започват да управляват частите на тялото си. През периода между 7-та и 9-та година, в резултат на интензивното развитие на психомоторните качества, се усъвършенства моториката на децата. Динамично се развива бързината на простата двигателна реакция, честотата на движенията, равновесната устойчивост. Способността за координация на движенията между горните и долни крайници получава най-интензивно развитие. Работоспособността на нервните клетки е чувствително повишена.

Според Св. Димитрова[9] сензитивният период за пространствената ориентация съвпада с възрастта 7 до 10 години, като при 10-годишните показателят достига своя максимум. В този възрастов период интензивно се развиват вниманието и бързината на асоциативната реакция. На 8-годишна възраст се формира 80% от общото развитие на интелектуалните способности на личността. С неравномерен характер се развиват емоционално- волевите параметри. 7 - 9 годишните деца се характеризират със спонтанна емоционалност, а волевите усилия – с краткотрайност и ситуативност.

Днес, психиката на децата е повлияна от глобализацията и развитието на технологиите и се отразява върху психическото им здраве. Глобализацията и струпването на много хора на едно място е свързано със стрес, несигурност, агресия и с ограничаване на общуването. Н.Ауденховън и Р.Вазир[1] отчитат, че днес децата са оставени сами да изграждат представите си за света във виртуалното пространство, което често влиза в противоречие със собствената им реалност. Те значително са затруднени при разделянето на действителното от въображаемото и са объркани при вземането на решения. Това обяснява нереалната им самооценка. Навсякъде децата са залети от герои, сексуално- предизвикателни образи, реклами и награди. Увеличаващата се възможност децата да харчат много пари ги прави идеална целева група за рекламата, която ги превръща в консуматорско поколение с намаляваща мотивация за справяне.

Средствата за масова информация са фактор, който застрашава изграждането на ценностната система у подрастващите и в известен смисъл провокира използването на насилието като механизъм за решаване на конфликти.

Американската академия по педиатрия твърди, че деца до 2 годишна възраст не трябва да гледат телевизия, защото развитието на мозъка в този период се определя изцяло от човешките контакти. Ефектните, цветни и шумни реклами твърде рано активират зоните на възприятието в кората на главния мозък[37].

Психичното здраве на децата е значим обществен проблем за страните от ЕС, включително за България. 20% от децата и юношите страдат от развитийни, емоционални и поведенчески проблеми, а около 12% - от психични разстройства[35, 51].

Движението, като външна дейност, естествено понижава нервно-психическото напрежение. Понижената двигателна активност затруднява адаптацията им към външната и вътрешната среда.

Проведените от Национален център за опазване на общественото здраве (НЦООЗ) проучвания отчитат значително снижаване на нивото на физическата дееспособност (сила, бързина, издръжливост и др.) при учениците (между 6 и 18 годишна възраст) през последните 10 години [23].

Изследвания показват значително изоставане на децата в социалните институции по почти всички показатели за физическа дееспособност, сравнени с изискванията за възрастта им. С тези показатели те влизат в училище. Не е тайна, че една голяма част от 3-годишните деца, които се настаняват в социални институции са с тегло и ръст под нормите за възрастта си и са нестабилни когато ходят, без причина за това да са проблеми в здравето им. [26]

Особено неблагоприятно е, че 50,98% от българските деца в училищна възраст са силно обездвижени, тъй като 80 % от времето на денонощието прекарват пред компютъра и телевизора. [23]

Френският Националния институт по здравеопазването анализира 173 изследвания направени през последните 28 години. Над 60% от изследванията откриват връзка между гледането на телевизия и ниските учебни и научни успехи, както и неспособността за концентрация. Средно децата прекарват 45 часа седмично пред телевизора, 17 часа с родителите си и 30 часа в училище[11].

Н.Ауденховън и Р.Вазир[1], отчитат нова зависимост - от GSM. В началните класове 64,3% са децата в Япония, които изпращат повече от 30 есемеса дневно и си лягат след 23 ч[2].

Проф. Пол Елиът[10] от лондонския "Импириъл колидж" даде старт на най-голямото изследване за вредата от джиесемите в Великобритания, Финландия, Холандия, Швеция и Дания. Британските власти предупреждават, че децата под 12 години не трябва да използват джиесеми, тъй като те вредят сериозно на здравето им, а тийнейджърите да изпращат текстови съобщения, вместо да говорят.

Много автори (Кр.Рачев[32], В.Фарфел[40]; Х.Христозов и Р.Пенушлиева[44]; Н.Фомин и В.Филин[43] и др.) определят възрастта между 7 и 11 години като най- благоприятна за развитие на двигателните качества и координационните способности на учениците, тъй като съществуват оптимални социални, психически, интелектуални, анатомо- физиологически и моторни предпоставки за бързото усъвършенстване на координационните способности.

Физическите качества се намират в пряка зависимост от морфологичните и биохимичните изменения в двигателния апарат и от взаимната съгласуваност в работата на периферния апарат и вътрешните органи[40].

Бързината е способност на човека да извършва движения с голяма скорост и честота за възможно кратко време. В.Фарфел[39, 40] посочва четири форми на проява на бързината: двигателна реакция, скорост на движението, честота на движението и способност за бързо започване и промяна на скоростта на движение.

Според Е.Герон[6] и др. един от факторите, които обуславят бързината на двигателната реакция е състоянието на нервната система.

Бързината е в силна зависимост от развитието на психомоториката, вниманието и силата. Затова най-целесъобразно е да се започне работа за развитие на бързината във възрастовия период 9 - 12 години[30],[28].

Силата е физическо качество, което характеризира способността на човека да преодолява или противодейства на външно съпротивление. В зависимост от конкретната двигателна дейност се проявяват нейните разновидности: взривна сила, силова издръжливост, скоростна сила, статична сила. До известна степен силата се повлиява и от емоциите[29],[31].

Издръжливостта е способност на човека да извършва продължително време мускулна дейност противопоставяйки се на умората. Степента на издръжливост зависи от моментното физиологично състояние на човека и от волевата активност[29],[31].

Гъвкавостта е способност на човека да извършва движения с голяма амплитуда. Проявлението на гъвкавостта зависи от: анатомичните особености произтичащи от пола, възрастта, кръвоснабдяването, еластичност на връзките; самочувствието; степента на умора; нивото на развитие на качеството сила; от температурата на околната среда и през кой периодите от деня се проявява гъвкавостта [29],[31].

Ловкостта е тясно свързана с всички физически качества и проявлението й може да се разглежда като функция от степента на развитие на бързината, скоростно - силовите възможности, гъвкавостта, координацията и точността на движенията. Физиологичната основа на качеството ловкост е подвижността на нервните процеси на кората на главния мозък [29],[31].

Проявлението на ловкостта е силно повлияна и от другите два елемента - двигателните умения и навиците. Колкото повече умения и навици владее човек, толкова повече комбинации може да прави от тях, дори с разнообразие в сложността.

Двигателните умения са придобита способност на човека за неавтоматизирано, съзнателно управление на двигателното действие на базата на по- рано натрупани знания и опит. Важна роля в процеса на придобиване на определени умения играе вниманието и степента на развитие на физическите качества. Умението не се характеризира с автоматизъм [29],[31].

Двигателният навик е автоматизиран начин за управление на движенията в цялостен двигателен акт, характеризиращ се с точност, бързина, икономичност и качество. Затова двигателния навик е възможно да се изгради само на базата на добра физическа подготовка и от значение е миналият опит. Формирането и проявяването му се осъществява с активното участие на усещанията, възприятията, представите и вниманието [29],[31].

Възрастовите особености на 7-10 годишните ученици са изследвани от А.Маркосян[20], П.Слънчев[38], К.Костов[15], Ив.Попов[27], А.Момчилова[21] и др. Според тях „физическо възпитание е единствения път за структурното и функционално усъвършенстване на детския организъм, с което се съдейства за създаване на добра основа за умственото развитие на учениците.”

Предвид днешните условия целенасочено физическото възпитание трябва да се съобрази с наблюдаваната ескалация на агресивно и проблемно поведение на децата в училище[46].

Задълбоченият анализ на тенденциите в детското развитие в Националната стратегия за детето 2008-2018г. показва, че всяко пето дете в България е с проблеми в развитието и има емоционални, и поведенчески проблеми[22].

Нарушения на съня и кошмари, фобии от тъмнината и животни са показателите за нервно-психическо разстройство, което се наблюдава при всяко четвърто 5-6-годишно дете. При 13-15-годишните процентът стига до 47, или около 70 000 българчета[7].

Според Г.Кубратова[14], децата са със силно разстроено поведение и учителите не могат да ги овладеят. Затова в края на юни 2007 г. в класната стая жертва на малтретиране са близо 70% от децата. Най-голямата група деца - жертва на домашно насилие е между 8 и 14 години (57 % от всички деца жертва на насилие)[8]. Като изследване от 2003 г. до 2008 г. показва, че жестокостта, хладнокръвието и арогантността, с които деца извършват престъпления, са все по-големи[3].

Н.Ауденховън и Р.Вазир [1] очертават явлението „Момичешката сила”. Наблюдава се бум на момичешки банди в Пловдив. В Бургас през 2008 г. над 2 пъти се е увеличил броят на водените на отчет момичета в Детска педагогическа стая[4]. Според М.Рутер[34] агресивността при момичетата е толкова по-голяма, колкото по-малки са доходите на бащата.

Трябва да се вземе предвид и наблюдаваното нарушаване на семейната среда. Според статистиката изнесена в Националната стратегия на детето 31,1% или всяко трето дете, живее със самотен или разведен родител. През 2006 г. броят на живородените извънбрачни деца е 50,8 % от всички деца[22].

Днешните родителите, децата на прехода, също вече имат нови характеристики. Те не са подготвени за новите условия. Началните учителите споделят притеснението си, че родителите не са наясно с ролята си и не желаят да се ангажират с контрола на децата. Нямат желание за разбиране на проблемите им[47]. А когато е скъсана връзката с родителите, децата развиват страх от възрастните. Майките и бащите не търсят вината у себе си, а обвиняват хлапето, че е различно. Често дори са готови да пратят хиперактивното си дете в психиатрията[7]. От друга страна в начална училищна възраст децата се страхуват дали ще оправдаят очакванията на родителите си (често при първокласниците това е причина за повишена тревожност)[14].

Анализите в Националната стратегия показват, че в голяма част от училищата детето не получава разбиране и подкрепа, което води до нарастване на проявите на насилие и агресивност в училище. Учителите и педагогическите съветници не са подготвени да се справят с този проблем. Все още репресивните мерки преобладават пред превантивните[22]. Като естествен резултат броят на децата, които напускат училище непрекъснато нараства.

Тъй като всяко трето дете живее със самотен родител, а с миграцията нараства и броя на децата с непълни семейства, често училището е единственото място, където детето търси подкрепа и задоволяване на потребностите си. Затова Националната стратегия за детето 2008-2018г. (НСД) определя училището като най- значимата социална територия, предоставяща грижи за децата и юношите.

Отговор на въпроса- Как се развива мозъка на днешното дете? ни дава проф.д-р Гералд Хютер от Центъра за нервнобиологични превантивни изследвания към университетите в Гьотинген и Манхайм- Германия. [45]

Отговорните невронни мрежи за планиране на действията, за контролира на импулсите, за издължане на напрежението могат да се образуват само ако детето има преживявания, които разбира и ако натрупа опит.

За да изградят най-важните невронни мрежи в мозъка, децата се нуждаят от собствен физически опит.

Детето пред телевизора не усеща тялото си.

Едно от най-прекрасните упражнения за изучаване на собственото тяло е пеенето. То е важна предпоставка за всички по-късни високо диференцирани мисловни дейности.

Само който развие правилно чувство за собственото тяло, може да разгърне и когнетивния си потенциал. [45]

Днес почти всички децата не покриват нормите за физическа активност, което води до влошаване функционирането на сърдечно- съдовата система и до промени в химичните процеси, извършващи се в главния мозък. Голяма част от времето си те прекарват пред компютъра и телевизора. Вече посочихме взаимовръзката между гледането на телевизия и ниските учебни и научни успехи, както и неспособността за концентрация при учениците.

Един от най-известните британски психолози д-р Ерик Сигман, предупреждава: Ранният допир на децата с компютърния монитор в училищата и детските градини застрашава развитието на цяло поколение деца. Политиците, които са приели този учебен план, си играят с детските мозъци.

"Младите мозъци трябва да се фокусират върху истинския свят на 3D изживяванията. Децата трябва да се държат за ръка, да усещат обичта на родителите си, да опитват от живота, да се движат, да се учат от природата всеки ден и да имат елементарна представа за външния свят". [36]

От друга страна бързото писане на SMS и работата с клавиатура е оставило следи в мозъка. През последните 10 години участъкът в мозъка, който направлява пръстите, се е увеличил значително при младежите. Това е за сметка на другите зони свързани с движенията на тялото[45].

Д-р Хао Лей обобщава последното китайско проучване, според което хората, пристрастени към онлайн пространството, имат същите неврологични изменения като при зависимите от наркотиците и алкохола. Китайските учени сканират мозъчните функции на десетки уеб пристрастени младежи, а резултатите разкриват, че част от невроните им са необратимо увредени. Засегнати са зоните отговарящи за емоциите, вземането на решения, концентрацията и познавателния контрол[16].

В заключение можем да обобщим, че общата деструктивност на поведението на днешните ученици е породено от неспособността им да уравновесят неблагоприятните фактори на външната средата (дълбока криза в образованието; консуматорски нагласи; липсата на обществен морал и положителни модели на поведение в държавата) с тези на вътрешната среда (повишено нервно- психическо напрежение породено от: несигурност и тревога; липсата на подкрепа и разбиране от страна на семейството и училището; поразена вътрешна биосреда; намалени възможности за трениране на уменията за справяне). Липсват мотиви за волевите действия, реализация и успех. Като естествен резултат се получава демотивирането на учениците.

Дългогодишните изследвания на Института за изследване и прилагане на Паневритмията показаха, че когато протичането на физическата дейност е придружено с положителни емоции и преживявания се повлиява на повишаването на самочувствието, активността и настроението на учениците. Тези резултати не се наблюдават при учениците, при които не се прилагат тези подходи.

Корелационният анализ на зависимостите между физическата и психическата дейност показва, че положителните емоции и преживявания при двигателната дейност допринасят за увеличаване на броя на значителните корелации при елемента на самочувствието „отпочинал”. А нарастващата сила на зависимостите му с бързината, издръжливостта и настроението за „радостен”, „спокоен”, „доволен” доказва, че е създадена разтоварваща, подкрепяща, позитивна среда в училище, свързана с надежда и оптимистични нагласи, повишава бързината за адаптиране на учениците от експерименталната група към промените на средата и за активиране на ресурсите им за действие.

Изследванията също доказват, че издръжливостта е повлияна от тревожността, позитивирането и от всички елементи на самочувствието. Бързината е в корелационна зависимост с елементите на активността - „бърз”, „подвижен” и от „отпочинал” на самочувствието. Нарастването на взривната сила на горните крайници е повлияно от нарастването на самочувствието, а взривната сила на долните крайници е в корелационна зависимост от удовлетворяването на базовите потребности на учениците.

Следователно формирането на физическите качества силно се повлиява от самочувствието. [49]

Физическото възпитание и спорт в училище е единствената възможност децата да развиват и да тренират вниманието, и физическите си качества, да формират двигателните си умения и навици.

Промените във възрастовите характеристики на децата, налагат отчитане на взаимовръзките между психическото и физическото здраве. Наложително е адаптирането на Теорията и методиката на физическото възпитание към актуалните тенденции в детското развитие. Така ще се осигурят предпоставките за повишаване на психическата устойчивост, увеличаване на поносимостта на натоварването в учебния процес и най-вече нарастването на мотивацията за двигателна дейност.

ЛИТЕРАТУРА

1.Ауденховън, Н., Р. Вазир, Нововъзникващи потребности на децата, С, 2007;

2.Агенция "Новости", 20% от япончетата са зависими от мобилните си телефони, публикувано 01.03.2009, Онлайн на www.vesti.bg;

3.Белова,Н. Детските престъпления все по-жестоки, Конференция за насилието върху и от деца, Научно-изследователски институт по криминология и криминалистика на МВР, публикувано на 29.04.2010; Онлайн на www.vesti.bg;

4.Василев, П. Бум на момичешките банди в Пловдив, публикувано на 22.07.2009; Онлайн на www.vesti.bg;

5.В-к „Труд”, В четвърти клас не знаят да пишат, бр.152, от 5.06.2007г.;

6.Герон,Е. Психоспортограма, Психология и современна спорта, М,1973;

7.DANGERZONE, Повечето от децата ни са с фобии и неврози, Онлайн на http://dnesiutre.com, публикувано на 2.10.2009;

8. Dariknews, Една четвърт от децата в основното училище- жертви на агресия, Онлайн на dariknews.bg/search.php, публикувано на 21.05.2008;

9.Димитрова, Св. „Психологични проблеми на физическото възпитание в училище”,С, 1975;

10.Елиът,П. Започва най-голямото изследване на вредата от джиесемите, публикувано на 23.04.2010, Онлайн на www.zdrave.bg;

11.Емануел,Е. Медиите влияят зле на детското здраве, публикувано 2.12.2008, Онлайн на http://health.actualno.com/news_204450.html, Агенция франс прес;

12.Иванова, Т. Съвременни тенденции на развитието на физическото възпитание и спорта в българското училище, С, 2002;

13.Кубратова, Г. Паневритмията като модел на групова психотерапия при деца, сборник с резюмета- Програмата „Здраве чрез движение сред природата” с обучение по паневритмия- педагогически модел за здравно, екологично и интегративно образование с практически и интердисциплинарен подход, С, 2006;

14.Кубратова,Г. Кръгла маса по проблемите на децата, публикувано 23.12. 2004, Онлайн www.panevritmiyabg.org;

15.Костов,К., Ив. Кадийски, Е. Кавадански Методика на обучение по физическа култура в ІІ-ІІІ клас, практикум, 1987;

16. Лей, Х. Интернет пристрастяването е сходно до това към алкохола и наркотиците. Онлайн: http://www.vesti.bg/index.phtml, публикувано на 14.01.2012;

17.Маджаров, Г. Индивидуално развитие на психиката. Онтогенезис, В. Т, 2001;

18.Матрай, Недостатъчната физическа активност провокира появата и на психични разстройства, публикувано на 2007, Онлайн на www.zdrave.bg;

19.Матеев, Д. Възрастова морфология и физиология на човека, С, 1954;

20.Маркосян, А. Възрастная морфология и физиология, М, 1959;

21.Момчилова, А. Автореферат,1998;

22.Национална стратегия за детето 2008 - 2018 г.(НСД), ДВ., бр.14/ 12.02.2008г.;

23.НЦООЗ, Здрави ли са българските ученици, публикувано на 05.03.2007, Онлайн: http://www.aktivnipotrebiteli.bg/;

24.Николова,М., А.Тачев, Анатомия на човека, П, 1985;

25.Петкова, И. Ролята на спортните игри с елементи на ориентиране за укрепване на физическото и психическото развитие на деца от специализирана институция, сб. Оптимицзация и иновации в учебно-тренировъчния процес, С, 2011;

26.Петкова, И. Допълнителни форми за развитие на физическата дееспособност на деца от специализирани институции В сб. “Оптимизация и иновации в учебно-тренировъчния процес”, С, 2010 г.

27.Попов, Ив. и кол., Методика на учебно-възпитателната работа по физическа култура І-ІІІ клас, С, 1989;

28.Рачев, Кр. Възрастова динамика и методика за развитие на бързината, С. 1971;

29.Рачев, Кр., В.Маргаритов ТМФВ, Учебник за студенти от ПУ, П, 1996;

30.Рачев, Кр. Оптимизиране подготовката на младите спортисти, С,1983;

31.Рачев,Кр. Маргаритов, В. Двигателни качества в начална училищна възраст, С, 1995;

32.Рачев,К. Теория и методика на физическото възпитание, С,1991;

33.Рудик, П. Спортна психология, С, 1976;

34.Rutter, M. Heloping troubled children. L, 1984.

35.СЗО, 2005: "Declaration and Action Plan on Child and Adolescent Mental Health";

36.Сигман,А. Ранният допир на децата с компютрите застрашава развитието им, публикувано от БГНЕС на 20.12.2010; Онлайн на www.bg-mamma.com;

37.Clay,Rebecca A. 2000, Advertising to Children: Is it Ethical?, Monitor on Psychology, American Psychological Association, www.apa.org/monitor;

38.Слънчев, П. Телесни пропорции при спортуващи различни видове спорт, С, 1971;

39.Фарфел,В. Физиология спорта, М,1960;

40.Фарфел,В. Управление на движенията в спорта, С, 1977;

41.Филин, В. Развитие на физическите качества на младите спортисти, С, 1979;

42.Фомин,Н. Теория и практика физической культуры, М, 1971;

43.Фомин, Н. В. Филин, Възрастови основи на физическото възпитание, С, 1975;

44.Христозов,Х. и Пенушлиева,Р. Психологично изследване на детето,С, 1970;

45.Хютер,Г., Във водовъртежа на виртуалните светове, Сп.GEO, бр.5/2011;

46.Цонкова,Д., Л.Петров, Агресивността на учениците през погледа на спортния педагог, В.Т., 2008;

47.Янкова,А. Перспективи за образованието на Димитровград и тенденции в детското развитие, Онлайн www.panevritmiyabg.org, публикувано 27.10. 2007;

48.Янкова, А., Н.Бояджиева, Г.Кубратова, Програмата „Здраве чрез движение сред природата” възможност за учене чрез игра, сборник с доклади и съобщения- „Хуманизъм и прагматизъм в образованието на ХХІ век, В, 2005;

49.Янкова, А., Автореферат към дисертацията „Специализирана психофизическа подготовка за ученици от начална училищна възраст, В.Т, 2011;

50.http://medpedia.framar.bg/, Реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията;

51.WHO Ministerial conference, Helsinki, Finland, 2005.


Panevritmiyabg.org © 2013