Български език English Language Deutsche Sprache Русский Язык

      Институт за изследване и прилагане на Паневритмията



Родителите за програмата

Д. Иванова: “Откакто играе Паневритмия моята дъщеря боледува много по-рядко. Заниманията й харесват, защото не са изморителни, свързани са с музика и часовете са забавни.”

С. Билярска: “Синът ми вече втора година се занимава с Паневритмия. Преди беше нетърпелив, избухлив и припрян, често безкомпромисен. Сега стана по-самостоятелен и по-сигурен в решенията си. Започна да проявява търпимост към деца, които преди не е харесвал и дори отбягвал. Вече рядко забравя или пропуска важни неща. Все по-рядко играе сам и започна да търси деца, играещи групови игри. Разбра, че му харесва природата и обича България. Почувства контакта с планината.”

Т. Атанасова: “Дъщеря ми е в 6 клас и втора година играе Паневритмия. От едно затворено дете, тя става по-общителна, по-лесно изразява мнението си и свободно общува с децата. Израства по-спокойна, по-ведра, по-весела и по-организирана за обичайните си задължения. Здравословният проблем- нощно напикаване, вече се сведе до веднъж месечно.”

С. Станева: “От няколко месеца синът ми посещава заниманията по Паневритмия. В началото подходих скептично и с недоверие, като всеки възрастен, който не е наясно с целите и методите на обучението. Мислех, че това ще е далеч от неговата душевност на подрастващ. Учуди ме много желанието и готовността, с която започна да посещава редовно заниманията на групата. Работя в същото училище, в което учи детето ми и имам поглед върху взаимоотношенията му със съучениците. Той не се чувства уютно с тях, а е контактно дете. Вече забелязвам, че се чувства по-сигурен в себе си, търси по-тесни взаимоотношения с децата, с които играят заедно Паневритмия. Благодарна съм, че навлизайки във възрастта, в която трябва да използва ползотворно свободното си време, той се занимава с Паневритмия. Ще утвърди навиците и моралните ценности, които всеки родител би желал да види в своето дете.”

Св. Димитрова: “Майка съм на шестокласник. Синът ми играе Паневритмия втора година. Забелязвам, че неговото лабилно настроение, характерно за тази възраст, започва рядко да се наблюдава. Мисля, че Паневритмията учи телата да имат правилно телодържание, съзнанието да търси спокойствие и личността да придобива повече самоувереност и самоконтрол.”

Е. Калчева: “Имам дете със синдрома на Даун и от както се занимава с Паневритмия има по-голяма самостоятелност, по-добра координация в движенията и ориентация. Паневритмията помогна съучениците й да я приемат по-добре. Доволна съм и желая да продължи заниманията.”

В. Петрова: “Дъщеря ми е на 17 години с диагноза ДЦП и епилепсия. Заедно с нея играем паневритмия от 5 години. Изпълнението на Паневритмията при нея допренесе за: закаляване и напълно изчезване на вирусните инфекции, от които преди често боледуваше; раздвижване на тялото и особено на паретичните (десни) крайници, които тя избягва да използва в ежедневната си работа; по време на паневритмията не получава гърчове, които при нея са с честота всяка седмица по няколко; особено положително влияние върху нея имат песните и музиката на паневритмията, които тя слуша и пее и през другото време.Те я тонизират. По този начин запълват скучните й дни на дете с проблеми (първа категория инвалидност). Най-ценното, което дъщеря ми получава, е прекият контакт (по време на лагера) с деца, близки до нейната възраст, от които на практика е лишена в живота й на увредено и изолирано дете. В дните, когато играя паневритмия, като родител на увредено дете, забелязвам следното: през целия ден съм в добро настроение и съм работоспособна; в по-хармонични отношения съм със семейството; позитивно съм настроена към всеки човек, който срещам; посрещам и приемам по-лесно проблемите си.”

Panevritmiyabg.org © 2013