Български език English Language Deutsche Sprache Русский Язык

      Институт за изследване и прилагане на Паневритмията



Програмата през лятото

Лятно училище Рилски езера 2011
Лятно училище Златни пясъци 2010
Лятно училище Семково 2007
Лятно училище Семково 2006
Лятно училище Боровец 2005 - галерия
Лятно училище Паничище 2004 - галерия
Лятно училище Мальовица 2003 - галерия
Лятно училище Узана 2002 - галерия


Лятно училище Рилски езера 2011

От 10-ти до 16-ти юли 2011г. се проведе шестото лятно училище организирано съвместно с Национален Парк Рила. След двете експедиции в Родопите и Синьото училище дойде ред на най-красивото кътче на България, което привлича хиляди любители на природата. 54 деца и ученици на възраст от 2 до 15 години, 42 родители и 26 учители от Цар Калоян, Плевен, София, Карнобат, Габрово, Варна, Калофер, Левски, Димитровград и Ямбол се събраха на Седемте Рилски езера, като най-малката участничка в лятното училище беше на 6 месеца. Тази година се включиха българи с децата си живеещи във Франция и САЩ.

11 юли До езерото "Трилистника"


Малка разходка до "Трилистника". Първите думи за богатството от ендимични видове в Рила и игри за настроение.

12 юли До езерото "Бъбрека"

Край това чудно езеро децата показаха на родителите си какво са научили, като изиграха първите десет упражнения от Паневритмията, учителите продължиха обучението си с д - р Д.Найденова, а желаещите се изкачиха до "Окото" –езерото с формата на сърце. Накрая настроение с игри за най - малките.

13 юли До водопада на река "Скакавица"

Това е 70 метров водопад, който се захранва от две малки езерца - началото на река "Скакавица", носеща името си от множеството водоскоци надолу по реката.

Водени от специалистите от Национален Парк Рила Стефан Кирилов и Николина Георгиева малките и големите природолюбители се потопиха в ботаническия оазис край Скакавския Водопад. Те можаха да видят редките: български омайник, златиста кандилка, петниста и жълта тинтява, петров кръст, витошко лале /планински божур/, кандилколистни обичниче, здравец, блатняк, звездеста каменоломка, розов златовръх, шапиче /цариче/, планинска върбовка, заешки киселец, панчичева пищялка, сибирски дивесил, червеноглавче, гълъбова самогризка, пирамидално сграбиче и да преминат през гори от клек, бяла мура, обикновен смърч и ела.

Отново игри за всички възрасти.

14 юли До езерото под връх "Харамията" за детската градина и ученици с Паневритмия и много игри.

Другият маршрут през Раздела до езерото "Сълзата" с поглед към "Седемте рилски" и към "Урдините" езера за учениците и възрастните участници в Лятното училище.
Николина Георгиева обогати познанията им за флората на Рила планина, като им показа божествена /рилска/ иглика, планински омайник, планинска камбанка, алпийско лъжичниче, сребърник, балканска петлюга, скален очеболец, ниска жълтуга, подута тинтява паричковидна вероника и върба.

15 юли До "Долното" езеро Последна Паневритмия край "Долното" - първо езеро. Игри за всички възрасти.

Най - добрите получиха по три сертификата за постижение: За правилно изпълнение на Паневритмията, За отговорно отношение към природата и За отговорно спазване на правилата.

Дирекцията на Национален Парк Рила предостави материали, за да могат желаещите деца и ученици да споделят в рисунки "С какво Рила ме впечатли?".

Благодарим на всички родители, които предоставиха награди за игрите.
На раздяла с Рила посетихме "Посетителския център на Национален Парк Рила" в Паничище. Там деца и родители чуха легенди за езерата в Рила, а учениците от Цар Калоян гледаха филми за Парка.

Благодарим от сърце на Дирекцията на Национален Парк Рила, че успяха да осигурят водачи и специалисти по време на цялото лятно училище.

Лятно училище Златни пясъци 2010

След двете експедиции за деца и родители в Източни Родопи през 2008г. и 2009г. дойде време за Синьото лятно училище "Златни пясъци-2010". Като част от програмата „Здраве чрез движение сред природата” това е първото морско лятно училище, което се проведе от 21 до 27 август 2010г. в курорта „Златни пясъци”. В него се включиха 52 ученика, 53 деца от детски градини, 53 родители и 13 учители от Плевен, Цар Калоян, Русе, София и Габрово.

Паневритмия и игри на плажа


Творчество с даровете на морето

Нос Калиакра

Това е най- източната точка на България
Един ден в истински дворец - Балчик

Големите рисуват с малките

Срещи с д-р по клинична психология и психотерапия Галина Кубратова

Проблемите, които родителите поставиха:
1.Подготовка на децата за първи клас – кои са параметрите на училищна зрялост от гледна точка на интелекта: фонематичен анализ и синтез; достатъчен речников запас, което значи, че с детето е разговаряно обстойно и му е отделено лично време – така детето е овладяло елементарните житейски понятия и класификация на предмети: стоки, храни, природни явления, сезони, животни, растения и т. н.; развита перцепция /анализиращо наблюдение – така 7 – годишното дете не пише огледално!/, психомоторика на ръката.
2. Социална зрялост – развити ли са социалните умения за живот в група; за приемане ролята на учителя; за общуване с връстници и възрастни извън семейството.
3. Агресията в училище и как да се предпазят децата;
4. Семейните отношения- динамика; ключова роля на бащината фигура, като модел на поведение.
И родителите творят

Природен парк „Златни пясъци”-


Това е един от най-малките Природни паркове. Създаден е през 1943г. и дърветата в него са по на 125 години. Най-старото дърво е Чинар на над 200год.
Надпревара между деца и родители

Състезание за нареждане на пъзели

Нептунова вечер

По-подробно емоциите и преживяванията от това лятно училище можете да видите в двете части „Синьо училище 1” и „Синьо училище 2” във ВИДЕО.

Мнения на родители
„За първи път участвам заедно с детето си в детски лагер. Благодарение на това успях да опозная още някои страни от характера и възможностите на моя син. Много полезни бяха срещите с д-р Кубратова, чийто свети ме накараха да мисля по различен начин. Много вълнуващо беше посещението на нос Калиакра и Двореца в Балчик. Имахме възможност да работим заедно с децата- да рисуваме и апликираме. Това беше невероятно изживяване и за двама ни.”- Анжела Иванова, майка на Кристиян от Плевен;
„Участието ми в такъв лагер е за първи път. Всичко, което и си случи на мен и детето ми, надмина очакванията ми. Не зная кое ми направи най-голямо впечатление, но тръгваме с добро настроение, много спомени, награди и добри впечатления.”- Диана Николова, майка на Стилиян от Плевен;
„Благодарим за усилията и упоритостта, с които работите, за да можем да бъдем заедно- родители и деца, приятели и съмишленици и да откриваме нови, интересни места и преживявания. След тази седмица на предизвикателства и изненади децата ни ще повярват, че могат да се справят с трудностите и утре ще откриват по-уверено света и сами без нас. Ще имат спомени и от Нептуновата вечер и картини с морските дарове, изработени от техните ръце. Това нямаше да го има без Паневритмията.”- д-р Милена и д-р Светозар Симеонови, родители на Емо и Илко от Плевен;
„Благодаря за възможността да участвам с децата си в летния лагер по Паневритмия. Прекрасно е, че сте помислили за всичко. Занимания имаше за всекиго и см с усещането, че успях да се възползвам максимално от възможността да науча нови неща за хората, взаимоотношенията и етиката , която създава Паневритмията. За децата беше безценно да споделят морските емоции с голяма група от всички възрасти. Задаваха ми много въпроси, които бяха провокирани от новосъздалата се общност и смятам, че научиха много ценни неща. Изказвам Ви лична благодарност за срещите с д-р Кубратова, която освен сладкодумен събеседник, е и еродиран професионалист. Хора като нея подхранват вярата ми в бъдещи положителни промени в образованието и по-специално концептуално грижата за подкрепа на детското развитие, зачитайки естествената нужда от щастие, красота и обич.”- Светлана Картунова, майка на Филип и Ангелина от София;

 

Лятно училище Семково 2007

Шестото „Лятно училище на планина” се проведе от 14 до 23 юли в КК „Семково”.
Включиха се 180 деца от 6 до 17 години и 37 родители от Плевен, Русе, Варна, Цар
Калоян, Димитровград, Белне, Долни Дъбник, Габрово и София.
Дейностите в тазгодишното лятното училище:
Паневритмия
Походи
Сценични изяви
Състезания
Форум театър в планината
Колоездене
Клуб Палеонтология
Изработване на кукли
Фото конкурс- „Споделени преживявания”
Наградени
Клуб „Себеизразяване чрез слово”
Раздели


Експедиции със специалистите на Национален Парк Рила

- до местността „Васьовец” по екопътека- „Храмът на вечността”;
- до хижа „Македония”;
- през местността „Кротов чучур” до „Панорамата”;
- през местността „Горни куки” до Вапските езера и по екопътека- „По следите на ледника” до Семково;
- водопада на река Карааланица;

Зелени Патрули

Сценични Изяви

Детски надпревари

Пъзели

За Големите

Форум театър в планината

В юношеска вьзраст човек ежедневно придобива умения, развива личността си и тьрси самодоказване. Ето защо най-ефективно обучение за подрастващите е не теоритичната информация, получена от утвьрдени авторитети, а личният опит, до който самите те достигат. От решаваща важност за сьздаването на активна гражданска позиция у децата и младежите е изграждането на социално обкрьжение, в което те да чувстват своето мнение и проблеми значими. Важно е и предоставянето на пространство «за действие», в което да дискутират и изпробват вьзможни решения. Такова «пространство» вече предоставя на децата в София форума на клуб «Естествено» към АБДМП. Въпреки краткия ни – само шест месеца, опит, ние с готовност се отзовахме на поканата на Института за изследване и прилагане на Паневритмията да се включим с Форум театъра в шестото Лятно училище на планина през месец юли в Семково, което е част от развиващата програма «Здраве чрез движение сред природата». Причините са няколко. От личен опит вече се бяхме убедили, че като метод Форум театърът насърчава онзи тип учене, което предоставя възможност на подрастващите да общуват по-лесно, да погледнат към проблемите по нов начин и да се освободят от наложените им стереотипи. Тази сравнително нова форма се оказа изключително добър начин за проучване на потребностите и намиране на възможни решения чрез играване на конкретни ситуации, с които се сблъскват децата и младежите. Но изиграване и пресъздаване така както самите те го чувстват. Естествено темата беше «Човекът и планината». Тя се оказа многопосочна и интересна. Всеки имаше своята важна случка – от красивите цветя, откъснати или стъпкани по невнимание или невежество, през неповторимото изживяване за скиора, но и контузията, изискваща компетентна намеса и приятелско рамо, до отношението към животните; от стремежа към върховете, през преодоляване на трудностите и удовлетворение от усилията, до умората от последните стъпки и завръщането във всекидневието. Започнахме с игрите: за запознанство, за концентрация и внимание, за доверие, за екипна работа. Времето ни беше малко, но запознахме децата с театъра на образа, което е основна техника във форум театъра. Всеки опитваше – отначало плахо, но постепенно все по-уверено и с интерес – физическото невербално себеизразяване чрез поза на тялото, мимика и жест на проблем, емоция или желание. Младите хора с удоволствие «скулптираха» и си даваха постепенно сметка за нашата свръхзависимост от думите в нормалното ни всекидневие. Всеки почувства, че застиналата форма е добра изходна точка за разкриване на потенциалните намерения и отношения. После дойде ред на театралната игра, в която проблемът, подбран и разигран от самите деца, се показваше в неразрешена форма. Малка беше публиката, която участваше активно в предложенията за промяна, за да се стигне до край с положителен знак. Всеки от малките зрители влизаше в ролята на потърпевшия в определен от него момент и предлагаше решение чрез промяна на поведението. Пред очите им и с тяхно участие се изграждаше нов, успешен модел на поведение. За краткия период от време тридесетина деца от 9 до 18 годишна възраст не се вживяха в ролята на артисти, а се почувстваха по-уверени в себе си и се усетиха каго граждани, които могат да променят с действията си нещата около себе си. Почустваха се важна част от планината и природата. Аз лично се чувствам удовлетворена и благодаря на г-жа Янкова, че ми даде тази възможност да работя с участниците в лагера. Виолета Еленска, председател на АБДМП и ръководител на заниманията на Форум театъра в Семково

Колоездене на Лятното училище със спортен клуб по колоездене „Обороти”

Янко Янков, Венцислав Гачев, Христо Тодев и Елена Янкова от спортен клуб по колоездене „Обороти”- Димитровград гостуваха в шестото Лятно училище с обучение по планинско колоездене. Над 30 деца от 3-ти до 9-ти клас и родители от Русе, Варна, Цар Калоян, Плевен, Габрово, Велико Търново, Димитровград и гр.Ромон- Швейцария, пожелаха да се включват в разнообразни маршрути с повишена трудност заедно с множество водни и каменни препятствия. Всеки ден децата получаваха инструктаж за водене на велосипеда и преминаване през различни ситуации от планинското колоездене, което да гарантира тяхната безопасност. Във всички маршрути децата бяха подкрепяни на инструкторите при преодоляване на неочакваните трудности. Много от тях разбраха какво е планинско колоездене, доказвайки на себе си, че могат да преодолеят всичко в екстремни условия. Новите емоции и радостта от постиженията позволиха на участниците да опознаят природата и Рила планина по нов начин. Всяка вечер се споделяха впечатленията от преживяното и се обсъждаше следващото изпитание. „Справяне - изживяване - споделяне” бе практиката, която приложиха при работата с децата и родителите специалистите от Спортен клуб по колоездене „Обороти”. Така участниците направиха: планинско колоездене до екопътека „Властелинът на планините” комбинирано с шосе- общо 14 км

планинско колоездене до местността „Чакалото”- общо 16км

планинско колоездене до „Панорамата”- общо 20 км

планинско колоездене по екопътека „По следите на ледника”, Динков дол до хижа „Македония”- общо 24 км

шосейно колоездене до гр.Белица- общо 36км

общ маршрут от 38км, включващ планинско колоездене до „Парка на танцуващите мечки” (10км) с шосейно колоездене до гр.Белица (10км) и изкачване до Семково (18 км)

В края на лагера се организираха състезания за всички възрасти
600 м спринт при планински терен

50 м за най-бавно шосейно каране в района на хотела

Децата се включиха с много радост и усърдие. Състезанията преминаха оспорвано и емоционално, като всеки се стремеше да докаже постигнатото от предишните дни. Награди се раздадоха:


в състезанията на победителите от първите три места; за участие в най-много маршрути

за преминаване на отрязък от тежък терен и на най-малкия участник. Всичко бяха поощрени за участието с малки награди.

Клуб Палеoнтология

Изключително сме благодарни за възможността Палеонтологичния музей в Асеновград- филиал на Националния природонаучен музей- www.nmnh.bas.bg да гостува на Лятното училище 2007 чрез своя служител Никола Шекеримов. Палеонтологичният музей разполага с най-голямата колекция от неогенни гръбначни животни, над 30 000 късномиоценски бозайници, многобройни останки от трипръсти коне (хипариони), антилопи и газели, хищници, хоботни (мастодонти и динотериум), цели черепи на мечката-индарктос, саблезъбия тигър- махайродос, маймуната мезопитекус и др. 40 деца, родители и учители взеха участие в лекциите с дискусия по палеонтология. Те се запознаха с: природата, животните и растенията на територията на България преди милиони години; ледниковия период по света и в България; еволюцията на човека- в частност за неандерталеца (живял преди 1.5 мил.години по време на ледниковия период). Участниците в „Клуб палеонтология” имаха възможност да видят филми за палеонтологията по света и у нас и мултимедия- „Палеонтологични доказателства за живели преди милиони години гръбначни и безгръбначни животни”. Можаха да докоснат: морски таралежи, охлюви, миди- пектен, сърцевка, дяволски нокът; корали-единични и колониални; отпечатъци на различни видове растения; кости и зъби от гръбначни животни- трипръст кон (hipparion), антилопи- (tragoportax paleoreas lindermaueri), газела и други представители на съвременни животни, но живели и в миналото. Природолюбителите видяха снимки: - на слон (dinoterium giganteum)- живял преди 7 мил. год.и изчезнал преди 2 мил.год. и се намира в асеновградския музей; - на мастодони, хищни животни- махаиродус, хиена, вкаменени дървета и др.; - на животни живели по време на ледниковия период – космат носорог, елен - мегалоцерус, котка- смилодон, пещерна мечка и др. Проведени бяха и практически занятия: изваждане на фосилни останки на различни гръбначни животни от костна брекча; процес на фосилизация показан чрез срезове на кости от гръбначни животни; процес янтаризация -запазване на животни чрез покриването им с дървесна смола. Ето впечатленията на участниците, споделени в направената в края на лятното училище анкета: ”Всичко много ми хареса, дори филмите бяха страхотни. Най-интересен ми беше разказът за мастодоните. Научих много нови и интересни неща.” „Най-голямо впечатление ми направи филма за разкопките, как хората денонощно полагат усилия, за да намерят фрагменти от кости, черепи, зъби и т.н. от мастодонта, мамута.” „На мен ми хареса лекцията за слоновете с бивните надолу и историята за съблезъбия тигър.” „Доволна съм. Научих това, което исках.” „Беше ми много интересно да науча какви точно животни са обитавали нашите земи в дълбока древност. Заниманията бяха много интересни и полезни. Запомняща е и демонстрацията на живо как се изваждат кости.” „Научните факти се поднасят компетентно и достъпно за децата. Колегата обича работата си, влага голяма доза емоция и заразява с примера си децата.”

Изработване на кукли

Фото конкурс- „Споделени преживявания”

Наградени

1 - ва награда - Северина Витанова

2 - ра награда - Калин Мавров

3 - та награда - Ани Человски

Награда на лагерниците - Елена Декова

Милена Петрова

Стоян Дринков

Никола Шекеримов

Наградени

Клуб „Себеизразяване чрез слово”

Група за себеизразяване чрез писане с ръководител Дарина Чернева- докторант на СУ „Св.Кл.Охридски”, по време на „Лятно училище на планина”- Семково 2007

МИСЛОВНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ

Мисловните експерименти като продукт на фантазното са средство за познание на възможното. От теорията на познанието е известно, че сферата на действителното не съвпада със сферата на мислимото, така че възниква едно свободно пространство, където мисленето може да измисли и други възможни светове. В това се крие и разковничето за узнаване на потенциалните възможности на наши прояви, дълбоко скрити, за чието съществуване дори и не подозираме. Мисловните експерименти са интересни с това, че помагат да конструираме опит, да достигаме до нови въпроси, да изясняваме взаимовръзки. Тяхната нагледност и конкретност, фантастичен характер и простота ги правят особено подходящо средство за внасяне на живост, цвят и напрежение в емоционалния и когнитивния баланс на личността. Разглеждайки казаното в психологически план, считам, че тълкуването на реакциите на детето, свързани с желанието да разпознава, да описва, да възприема нещата, да се оставя на удивлението, че ги има, са своеобразна възможност за навлизане в интимния му свят. Тук могат да се откроят личностните особености и преживявания, да се извърши своеобразен психичен катарзис. В модела, който прилагам, камъчетата имат не метафорично, а напълно реалистично измерение като предизвикателство или пречка към непознати и мамещи светове. Аналогиите, щурите идеи, мисловните експерименти, свързани с камъчетата, функционират като посредници между сетивата и разсъдъка. Този тип дейности провокират творческото начало и способността за хипотетично мислене. Това е един опит да се окуражават децата да пишат. Учениците приемат с готовност всеки да си избере свое камъче, което му отива, и да сподели за особеното на своето камъче. Важен е и отговорът на въпроса какво е общото между камъчето, което съм си избрал, и моя характер. Хоризонтът на самопознанието се разширява, когато децата се опитват да разберат, като какво камъче ме виждат другите. Защо ли “моето” камъче е бяло и кръгло, а за другите е сиво и ъгловато, или по-точно кои са тези други, за които изглеждам така – приятелите, семейството, учителите? А може би всички ме виждат като красиво камъче? Все въпроси, чиито отговори намираме в литературните миниатюри на децата, където разказват за себе си или за избрано от тях лице и събитие. При аналогиите с камъчета съчиненията имат свои загадъчни истории. Посредством физическите особености, мястото, предназначението на камъка, естетическото му присъствие, степен на полезност при избора на най-подходящия камък се открояват не само индивидуалните различия в предпочитанията на пишещия, но и всеки избор инициира идеи за отстояване на ценности като изява на особена устойчивост. Назовават се прояви и действия на добротворство, които доказват стремеж за изграждане на собствен характер в посока на заявените идеи. В този смисъл чрез различни аналогови продукти на въображението в творбите на учениците се наблюдава една искрена спонтанност, съпроводена от дълбока отзивчивост. Създадената ситуация на живеене в детския лагер, съпровождащите ги творчески дейности, както и многогодишното практикуване на паневритмия отключва творческия потенциал на детето. Изхождам от схващането, че всеки творчески продукт е детерминиран и психологическите му мотиви могат да се разкрият. В този смисъл, моделът има не само диагностичен, но и стимулиращ фантазията ефект и може да се използва като метод за ситуиране на фантазния дискурс. Това е факт, който ми дава основание да го препоръчам като метод за развиване на словесно-творческите умения на подрастващите, които желаят да пишат.

ЛИТЕРАТУРНИ МИНИАТЮРИ
I. ФАНТАЗИИ С КАМЪЧЕТА
Аз и моето камъче
Аналогии с камъчета

II. МОЯТА ЩЕДРОСТ
III. АЗ КАТО ГЕРОЙ ОТ МОЯТА СОБСТВЕНА ПРИКАЗКА

АЗ И МОЕТО КАМЪЧЕ
Бялото ми камъче
Открих си камъче. Голямо е като мен. То е твърдо и грапаво, блести като мен. Цветът на моето камъче е бял – също като мен.
Моето камъче е различно от другите. Те не мислят, че е бяло, но аз знам, че е така.
Симона К.Д. Плевен; ОУ „Христо Ботев”; II клас; (една година в програмата)

Нежно малко камъче
Това е моето бяло камъче. Мама смята, че съм малка като камъче, а татко се смее и казва, че съм голяма като великан, за разлика от камъчето. Каква съм и аз се чудя! Избрах си това нежно, малко камъче. Мисля, че съм умна и много добра.
Калина Тодорова; Плевен; НУ”Патриарх Евтимий”, III клас; (две години в програмата)

Красиво камъче
Моето камъче е грапаво със синьо-зелен цвят. То е най-хубаво. Обичам го заради цветните загадки, но то никога не лъже. Стискам го здраво в ръка. Топло е като моето обичливо сърце. Избрах си камъче с неправилна форма, красиво като мен. Мама и татко мислят, че е най-интелигентното и най-интересното камъче на света. Обичат го и се гордеят с него.
Зорница Николаева Христова; Плевен; ОУ „Никола Вапцаров”, I клас;(гостува на лагера)

Цветно камъче
Цветът на моето камъче е бледорозово. Това е един от любимите ми цветове. Белият цвят също е хубав. Откривам го в моето камъче. Знам, че съм нежна като бялото на моето камъче. Избрах си камъче с разнообразни цветове, блестящо и гладко, без ръбове, за да изглежда като скъпоценно.
Според мама аз съм най-красивото камъче, също така и според татко. За тях аз съм скъпоценното им камъче. Александра Бонева; Плевен; НУ „Патриарх Евтимий”, III клас; (две години в програмата)

Твърдо и гладко камъче
Избрах си камъче като мен. То е гладко и твърдо. Камъчето ми напомня, че не трябва никога да се отказвам. Аз съм добър като гладкото на моето камъче и упорит като твърдото на моето камъче. Всъщност, моето камъче това съм аз. Мисля, че другите разбират, че аз съм добро дете и, че съм красив като моето камъче. Мислят, че мога да издържа през всички трудности.
Твърдостта на камъчето означава, че се справям с всичко, а грапавото, че не знам точно всичко. Надявам се, че приятелите ще ми помогнат, независимо какво мислят за мен.
Даниел Лазаров; Плевен; НУ „Патриарх Евтимий”, III клас; (две години в програмата)

Избрах си камъче
Избрах си камъче, което отговаря на моята личност. Стопли се в моята ръка, а топлото камъче прилича на моето добро сърце. То е малко като мен.Сигурно като порасна ще приличам на голям, тежък камък. Камъчето е жълто и бяло с маслиненозелени малки точици.
Бялото, мисля, че означава моята чиста душа, жълтото – знанията ми, а точиците са като моите мисли.
Предполагам, че другите оценяват ума и добротата ми. Камъчето ми е грапаво, което означава, че не се лъжа лесно.
Божидар Радков; София; 73-то СОУ „Вл. Граматик” III клас;(участва в 4 летни училища)

Морско-зелено камъче
Намерих си камъче – голямо, с цвят на морско-зелено, грапаво и блестящо. Избрах го, защото е красиво, седи спокойно в дланта ми и изразява мен. Аз винаги съм бил най-умният, затова понякога ми завиждат. Знам, че като камъчето мога да изпробвам своя ум. То е било част от голяма скала и морските вълни са го разбили. Също като него аз ще намеря своето неповторимо място в живота. Аз ще постигна това и благодарение на вярата и подкрепата на моите родители. Пламен Николаев Пеев; Белене; СОУ „Димчо Дебелянов”, IV клас; (две години в програмата)

Камъчето ме избра
Моето камъче е хубаво и цветовете му са черно и бяло. Твърдо е и грапаво. Аз много го харесах и то ме избра, защото съм хубава, като него.
Деси; Плевен; НУ „Патриарх Евтимий”, I клас; (една година в програмата)

Зелен и тайнствен камък
Открих своя камък – зелен и тайнствен. Моят живот е с хиляди тайни. Камъкът е отломък от скала,а скалите крият много тайни. В моето камъче се крият тайните на моя живот. По форма е голямо и ако продължава да се разбива на по-дребни камъчета, имам чувството, че ще се разкрият и моите тайни. Но скалата трудно се разбива – това е утехата ми.
Светлото на моето камъче подсказва, че приятелите вярват в добротата ми. Белите, проблясващи нишки върху тъмния цвят доказват обичта на моето семейство към мен.
Христо Милчев; Габрово; ОУ „Ран Босилек, V клас; (участва в двелетни училища)

Малко топло камъче
Търсих си камъче – розово като залеза. Затопля се в дланта ми, сякаш ми шепне – тихо и спокойно. Наситените бели точици са знак за моите радостни моменти. Макар и твърд от топлината на дланта, ми се иска да открия нещо меко и топло вътре в него. Сякаш това е моето малко сърчице.
Според моето камъче, хората имат различни мнения за мен, долавям го от неправилната му форма. Откривам една, две пукнатини, но те са незабележими под цветовете. Те се знак за моите пропуски, които се надявам да запълня със знания.
Калина Владимирова Стоянова; Варна; ОУ „Г. С. Раковски”, VIII клас; (две години в програмата)

Камъче - бляскаво като кака
Моето камъче е най-красивото. То е с много интересна форма. Има грапави места. Аз нямам много блестящи успeхи, но камъчето е бляскаво. Също като кака. Нейните очи са пъстри и искрящи като камъчето. Тя е много красива и чаровна. Няма грапавини, а аз трябва още много да се трудя.
Емилия; Плевен; НУ „Патриарх Евтимий” II клас; (две години в програмата)

Камъче с блясък на звездите
Открих си камъче. То е най-хубавото – голямо е и блести като звездите. Хем е гладко, хем е грапаво. Цветът му е зелен и бял. Формата му е странна... Белият цвят е душата ми, а зеленият – ума ми.
Аз мисля, че съучениците ми смятат, че съм добър. Избрах си това камъче, защото според бялото в него, моето семейство мисли, че съм добър и любознателен. Сигурен съм, че ме обичат, защото камъчето е гладко, със заоблени ръбове и много чисто.
Ангел Нешовски; Плевен; НУ „Патриарх Евтимий”, II клас; (две години в програмата)

Камъче с неправилна форма
Камъчето, което избрах е с неправилна форма – бяло като сняг и гладко като стъкло. Белият му цвят изразява моята радост и обич, а малките точици олицетворяват тъгата ми. Облата му и неправилна форма показва, че има на какво още да се уча от света и хората около мен. Аз се чувствам неуверена, а казват, че съм срамежлива. И моето камъче сякаш се беше скрило под най-големия камък, когато го намерих.
Според другите, аз често се сърдя. Затова говорят и грапавините по моето камъче. Майка ми и баща ми не се съмняват в моите възможности, подкрепят ме и ми вярват. Това подсказват съвършените форми на камъчето.
Ралица Иванова; Варна; ОУ „Г. С. Раковски”, VII клас; (три години в програмата)

Бялото в моето камъче
Моето камъче си го избрах, защото е гладко и бяло. То олицетворява самата мен. Тук-там има грапавини и черни петна – означава, че не съм съвършена. Държа го в ръката си – голямо и тежко, с неправилна форма. Когато го стисна с ръката си, усещам неговата същност. Бялото е символ на доброта и обичта към близките и към приятелите. Гладката повърхност на камъчето изразява моето успешно представяне в училище. Естествено имам и недостатъци – едно черно петно по средата на камъчето и под него грапавинки, които представят неуспеха на начинанията ми през изминалата година.
Нямам врагове, но с неуспехите си успях да разочаровам своите близки. Но, все пак, бялото преобладава в моето камъче – израз на надежди и успехи в бъдеще.
Мария Ненкова; Варна; ОУ „Г. С. Раковски”, VII клас; (три години в програмата)

Привлекателното грубовато камъче
Харесах си едно камъче, което на пръв поглед ме впечатли със своята грапавина. За момент си помислих, че прилича на мен, защото на външен вид изглежда леко грубовато и различно от останалите. От друга страна, ме привлече със своята невинност. Поставих го в ръката си и откривам невероятната му привлекателност. Точно, както бих описала и себе си – вглъбена, леко грубовата, а понякога и студена. Но за този, който ме опознае отблизо, се оказвам симпатична. Просто е необходимо малко повече време за да разбере човек, че макар и малко странна на външен вид аз също имам своите положителни черти. Не бих казала, че камъчето е красиво. Същото бих казала и за себе си, но нещо ме привлече в него и затова го избрах. То не прилича на останалите гладки камъчета и, може би, затова никой не би го предпочел. Цветът също не подсказва привлекателност, но аз съм човек, за когото странните или, на пръв поглед, незабележимите неща са, може би, най-съществени.
Любимият ми цвят е черният – достатъчен факт за избора на моето камъче. Изглежда малко мрачно, може би, леко плашещо. По пукнатинките се прокрадват бели чертички, което е израз на моята вътрешна свежест и жизнерадост. Обичам да създавам стена пред себе си и не позволявам на всеки да ме опознае.
За повечето хора съм като това черно камъче, но този, който се опита да спечели моето приятелство, ще разбере, че не съм толкова лоша и мрачна.
Мирела Павлова; Цар Калоян; СОУ „”, VIII клас; (четири години в програмата)

Обикновено невзрачно камъче
Камъчето, което избрах е съвсем обикновено и невзрачно, най-вероятно, като мен. Цветът му е зелен. Той ме привлече, защото е цвят на спокойствието. На пръв поглед, формата му не означава нищо, но ако се загледаш, има най-различни вдлъбнатини, които изразяват голяма част от моите чувства. Тези вдлъбнатини подсказват множеството недостатъци в мен, но има и малка гладка повърхност - красивите ми черти.
Яна Николаева Стайкова; Плевен; МГ „Гео Милев”, VIII клас; (три години в програмата)

Моето планинско камъче
Моето камъче е планинско. Аз го пазя и постоянно го гледам. Моето камъче представя самата мен. То е малко, грапаво и блестящо. Твърдо е и с много особени цветове: жълт, защото в мен няма мрак, има само светлина; зелен, защото аз съм чиста и добра, както зелената планина; червен, защото в мен гори един пламък, който иска да опита от всичко; бял, защото избирам приятели с добри и чисти сърца. Блестящи са всички тези цветове, като доброто ми сърце. То е грапаво, затова като се ядосам, показвам моите лошотии. То е малко, защото аз съм малка, но с голямо сърце.
Флорика Йорданова Досева; Русе; III клас; (три години в програмата)

Щуро камъче с бляскави слюдички
Аз съм средничко на ръст, според някой съм малко, сладко и невинно, с гладки и заоблени ръбчета. Открояват се и остри ръбчета и грапавинки, които издават моята сила и показват на другите, че макар и да съм миньонче, аз мога да се превръщам и в препъни камъче за мнозина. Силата ми е в нежността, красотата и изящността, доловени в цветовата гама. Искам да ме забелязват, но не да се набивам на очи.
Аз плувам само в река, в която знам, че мога да успея да стигна до целта. Общувам само с такова камъче, с което мога да се преборя в спор. Съжителствам с другите камъчета по брега на реката, също толкова красиви и несъвършени като мен. За приятелите си аз съм блестящото, щуро камъче, винаги весело и жизнерадостно, искрящо от бляскавите слюдички по мен. Мога да бъда много различна – нежна като пролетна роса или тъмна като нощта. Според другите камъчета, аз съм двойнствено камъче.
Мирела Матова; Плевен; МГ „Гео Милев”, XIІ клас; (участва в три летни училища)

Моето розово камъче
Камъчето ми е розово, също като мен, защото доста често се изчервявам. Розовото е цвят на мечтите, копнежите и желанията. Камъчето е безформено – на едни места е повече вдлъбнато, също като моя характер, наситен с много емоции, размисли и преживявания.
Точно в средата на розовото ми камъче има цепнатинка – сякаш врата – винаги отворена за другите. Цепнатинката се стеснява в края – знак за друга вратичка през която не се допуска всеки, само заслужилите доверието и обичта на камъчето. Тя е вратичката за вътрешните светове - душата на камъчето. Формата му наподобява сърце, на което тепърва престои да бие. То не е идеалното камъче, но въпреки това, другите го ценят и правят всичко, за да е щастливо. Понякога недостатъците на камъчето дразнят, но те са част от характера му и подсказват трудностите в общуването. Може да има хора, които не харесват камъчето, може и да няма. Важното е, че тези, на които държи, му указват нужната подкрепа, правят го щастливо, като му даряват обичта си.
Християния Огнянова Анчева; Плевен; МГ „Гео Милев”, VIII клас; (четири години в програмата)

Най-гладкото камъче
Избрах си моето камъче, защото то е бяло, заоблено, нито много голямо, нито много малко. Стискам го в ръката си и едвам успявам да го скрия. Разглеждам го и виждам малко черно петънце – също като мен: добър съм, но може понякога бялото да потъмнее в мен.
Моето камъче се стопли в дланта ми, както сърцето ми изпитва радост, когато съм с приятели. Най-гладкото камъче имам, защото и аз искам да нямам ръбове в отношенията си с другите. Камъчето ми е достатъчно голямо, за да бъде забелязано.
Според моето камъче, другите не винаги се разбират с мен. Цветът на моето камъче е неопределен: сиво, розово, зеленикаво, бяло – също като моите неопределени приятелства. Все още има време да разбера кои са истинските ми приятели.
Открих си това камъче, защото от някои страни е гладко, а от други има грапавини.
Това е знак, че не всички приятели могат да ме разберат. Аз харесвам своето камъче, защото успявам да се открия в него.
Камен Калинов Ковачев; Плевен; НУ „Патриарх Евтимий”, 11г;(гостува на лагера)

Малкото красиво камъче
Намерих камъче, което много ми харесва. Макар че е малко, то е много красиво, защото е моето камъче. Неговата красота ме кара да се усмихвам, да бъда щастлива, сърцето ми е пълно с радост, също като розовото на моето камъче. Според мен, другите си мислят, че аз съм добра, колкото тях. Аз ценя тяхното мнение, защото са добри приятели. Велимира Любомирова Неделчева; Русе; СОУ „Възраждане”, 9г. (три години в програмата)

Камъче със съвършена форма
Според мен, си избрах едно от най-красивите камъчета: малко, грапаво, шарено. Малките грапавинки определям като знак за моите трудности в общуването, а гладкото по моето камъче означава, че въпреки трудностите, се старая и се справям.
Другите, според моето камъче, мислят, че аз съм добра. Но малката тъмна и грапава част по повърхността на моето камъче подсказва, че не успявам понякога да ги разбирам. Затова се старая да се променя и да стана още по-добра, както е съвършената форма на моето камъче.
Ралица Дечкова Господинова; Русе; 11г(две години в програмата)

Моето светло камъче
Намерих си камъче, което има правилна форма. Гладко е, нашарено с бели точици и тъмно сиви ивички. Откривам четири дупчици по краищата.
Мисля, че камъчето прилича на мен, защото понякога съм спокоен, каквото спокойствие внушава белият цвят от точиците. Червеничкото на моето камъче подсказва напрежението ми в училище. Любимото ми число е четири, колкото са и дупчиците на моето камъче.
Трудя се и се старая да успявам в училище, затова и моето камъче е гладко и с правилна форма, обичам да спортувам, здрав и силен съм като твърдостта на камъчето. То може да се стисне в юмрук, не е много голямо, колкото единадесет годишно момче. Розовото разказва за моята привързаност и обич към близките ми.
Смятам, че приятелите ми виждат камъчето повече тъмно, отколкото светло. Те, когато ме ядосват, сякаш камъчето потъмнява и дупчиците стават по-големи. Как искам да не сам гневен, да съм светъл, сияещ в розово и с гладки отношения като моето гладко камъче.
Димитър Димитров Кайков; София; СМГ „ Паисий Хилендарски”, 11г.(участие в 5 летни училища)

АНАЛОГИИ С КАМЪЧЕ
Опал
Аз съм камъче в планината и съм опал. Не обичам да ме ритат. Обичам да съм до река и да ме плиска водата. Но когато някой пожелае да ме вземе, аз много се гордея. Имам много приятели: камъчетата около мен, полюшващите се тревички, гущерчето, което бързо ме полазва. Весело е всеки ден. Птиците пеят и се радвам на всичко в планината.
Кристина Красимирова Янакиева; Димитровград; СОУ „ Пенчо Славейков” II клас (две години в програмата)

Камъче в локва.
Аз съм голямо камъче, хвърлено в голяма локва. Обичам да стъпват по мен, за да се предпазят хората от локвата. Понякога съм леко хлъзгаво. Един път скочи едно скакълче върху мен. Едно дете ме взе и пътувах с него до селото му. Там то наля вода в една кофа, качи я на кокошарника и от първия път ме хвърли в кофата. После баба му ме захвърли през оградата и пак паднах в голяма локва.
Калина Т. Тодорова; Плевен; НУ „ Патриарх Евтимий” 9г. II клас.; (две години в програмата)

Камъче в реката
Аз съм камъче в реката и помагам на децата да преминават през нея. Голямо съм, колкото стъпката на една малка обувка. Аз съм малко, но полезно камъче. Радвам се, когато децата преминават реката и стъпват върху мен. Помагам им да се движат, без да се намокрят. Част от мен се подава малко над водата и слушам птиците как хубаво пеят. Виждам красиви цветя и полезни билки. Децата ми се радват, чувам техните весели гласове.
Ангел Нешовски НУ ”Патриарх Евтимий”; 2 клас 9г . (две години в програмата)

Какво камъче съм аз?
Аз бях в едно бистро поточе. Поточето ромолеше. Хората минаваха весело покрай рекичката. Бях много мъничко и много самотно камъче.
Един ден група деца играеха около реката. Едно дете ме взе, загледа се в мен и много се зарадва какво камъче е открило. Моят живот продължи с това дете. Всяка сутрин ме гледаше, носеше ме навсякъде със себе си и просто ме обичаше. Бях неговият талисман.
Флорика Йорданова Досева; Русе; III клас; (три години в програмата)

Камъче в морето
Аз съм едно камъче във вода. Там имам много приятели: Риби, медузи и други красиви камъчета като мен. Обичам лятото, защото хората идват при мен във водата. Веднъж едно дете ме откри и ме показа на много приятели. Сложи ме за красота в своята колекция.
Михаела Пламенова Панайотова; Русе; СОУ „Възраждане” 3 клас; 9г. (три години в програмата)

Kамъче в града
Аз съм малко красиво камъче в града, по паважа на една голяма улица, защото обичам шума, а не тишината и спокойствието. Красиво съм и искам хората да ме забелязват, да не ме местят от място на място. Желая да съм на голяма улица, защото ми харесва да гледам хората и колите, които минават покрай мен.
Сутрин лъчите на слънцето ме карат да сияя от радост, но вечер уличната светлина ме прави сиво и безизразно.Тъжно ми става, когато вечерта хората и превозните средства напускат градската улица. Те са моите постоянни приятели.
Камен К. Ковачев; Плевен; НУ „ Патриарх Евтимий” 10г, IV клас.(гостува на лагера)

Планинско камъче
Аз съм едно малко красиво камъче в планината, много съм тъжно, защото съм сам-самичко. Всички мои приятели отидоха с веселите дечица да си играят в гората, а аз останах на планинския склон и никой не ме взе. Много искам да си направя крилца от орлово перо и да политна, да ги стигна, да бъда с добрите и любими приятели, дечица, в хубавата зелена смърчова горица. На полянката зелена да играя с тях и да слушам пак весели песни и игриви закачки.
Велимира Любомирова Неделчева;Русе; СОУ „Възраждане” 3 клас; 9г.; (три години в програмата)

Mаркировъчен камък
Аз съм камък в гората, на който има маркировка. Помагам на хората да не се заблудят в гората. Освен това някои хора сядат на мен, за да си отпочинат, или си оставят товара. През зимата не ми е студено, покрит съм със сняг, сякаш съм в меко одеяло, а през лятото поемам топлината от слънцето, сгрявам се и хората обичат да сядат върху топлия камък. Някой път ме погъделичква лазещо гущерче или гънеща се змийка се препича отгоре ми. Помагам на хората, когато си почиват върху мен или се ориентират според маркировката върху мен. Чувствам се стабилен и сигурен, защото съм избран за важна и отговорна задача.
Димитър Димитров Кайков; София; СМГ „ Паисий Хилендарски”, 11г.;(участва в 5 летни училища)

Вариации на тема:” Щедрост”
Щедра съм
Аз съм щедър човек. Нямам финансови възможности и материално не мога да изразя щедростта си, но умея по друг начин да се раздавам. Казвали са ми, че често се усмихвам. Когато видя някого, който се притеснява или е срамежлив, аз се усмихвам, за да го окуража, да го приобщя, да му вдъхна смелост. Когато родителите ми ме помолят да свърша нещо, винаги се отзовавам, дори от време на време да се цупя. Готова съм да изслушвам, когато е нужно и е желано да дам съвет, да дам прегръдка. Готова съм и да простя, но и да търся вина и в себе си, не да виня само другите. Проблемът ми е, че много често се сърдя, защото очаквам от другите същата щедрост, която аз имам. Когато съм сърдита, рядко съм щедра: не се усмихвам, затварям се в себе си и започвам една дълга и трудна душевна борба.
Трудно ми е да бъда щедра към себе си, да прощавам собствените си грешки. Ето оттам, предполагам, идват проблемите. Човек трябва да дава на всички нива, не очаквайки нещо в замяна – в това се изразява щедростта в чист вид.
Патриция-Беатрис Илийчева Дойчева; София; НЕГ”проф. Константин Гълъбов”; Х клас; 16 г.(гостува на лагера)

Искам да съм щедър човек
По света има много различни хора с много своеобразни характери. Но всеки таи в себе си добротата и щедростта, стига само да я открие. При едни щедростта е скрита дълбоко в дебрите на душата, при други тя изплува на повърхността и се проектира в човешкия дух.
Всеки изразява своята щедрост по различен начин – с мил жест, с разбиране, с усмивка. Тези, които умеят да прощават, притежават най-ценния дар на щедростта. Те са широко скроени и умеят да ценят истински стойността на всеки жест.
Аз съм щедра, защото умея да прощавам и да разбирам чуждите проблеми. Така нося щедростта в себе си, но ми трябват още умения, за да я раздавам.
Християния Огнянова Анчева; Плевен; МГ „ Гео Милев”, VIII клас, 15 г. (четири години в програмата)

Прошката е щедрост
Аз съм щедра спрямо себе си и спрямо другите. Винаги бих дала на хората това, от което имат нужда, независимо дали е съвет, подкрепа, съчувствие, любов, разбиране, помощ или просто една усмивка. Умея и обичам да бъда щедра. Когато преди седмица едно момиче от моя град мина покрай мен и ме обиди с една жестока, грозна дума, без да има каквато и да е причина, аз просто и се усмихнах. Тя ме помисли за глупава, защото очакваше и аз да я обидя, или пък дори да се сбием. Но аз не съм такъв човек. Подминах я, усмихвайки се повече на себе си.
Разказвам за това момиче, но отдавна съм и простила и не и се сърдя за нищо. Приемам, че тя е по-различна от мен и прошката е моята щедрост, която и подарявам, наистина, от сърце!
Милена Иванова Петрова; Цар Калоян; СОУ „Христо Ботев” IX клас, 16 г. (четири години в програмата)

Писмо за прошка
Да се прощава, казват, че е лесно. Не ги разбирам! Да кажем: прости ми, или простих е лесно, това са просто думи, но тези думи трябва да са подкрепени с чувства. Не можем да поискаме прошка или да простим, когато чувствата и разумът ти казват: мразя го! Той ме нарани! Но когато вече осъзнаеш какво си сторил или са ти сторили, можеш да кажеш: Прости ми! Прощавам ти!
Ето, и аз, сега, приятелю, след толкова много време разбрах какво ти сторих – нараних те, изгубих те като приятел. Най-после осъзнах, че единствения начин да намеря покой, е да ми простиш. Тогава мога да бъда в мир със себе си. Изговарям думите: Искам прошка! Прости ми, приятелю, прости!
Мирела Матова; Плевен; МГ „Гео Милев”, XIІ клас, 18 г. (участвала е в 3 летни училища)

Отворено сърце
За моите приятели съм щедър, защото винаги се раздавам. В нужда винаги помагам, дори на непознат. Аз, винаги, се опитвам да не нараня хората около себе си. Един човек е щедър, не само когато удовлетворява нечии потребности, но и когато показва, че сърцето му е отворено за другите. Това е по-важно - да можеш да виждаш и усещаш чуждата болка и да проявиш разбиране.
Никола Маринов Маринов; Плевен; ГПЧЕ; IX клас, 15 г. (гостува на лагера)

Прояви на щедрост
За много хора щедростта означава само да даваш много пари или луксозни вещи, но това не е истинската същност на този жест.
За мен, да бъдеш щедър, означава да си винаги готов да помогнеш, за да са раздаваш заради другите. Много често в нашето ежедневие ние проявяваме своята жертвоготовност, без, дори, да осъзнаваме. Това може да е един приятелски жест, една добра дума, да дадеш предимство на някого за нещо. Да съчувстваш и помагаш на човек в нужда, също е проява на щедрост. Въпреки многото измерения на тази добродетел, най-ценната и форма е да простиш, защото трябва да намериш смелост и да търсиш доброто, независимо от връхлетели те: обида, тъга, покруса.
Крис Милкова Спартанска; Плевен; IX клас, 15 г.; (участва в 2 летни училища)

Pour l’amitie et pour autre chose

Moi, j’habite a la campagne
Et quand je suis arrivee a la montagne
Il fesait si beau
Et si chaud
Qu’on a ete se promener.
La-bas,
On a decouvert
Un superbe panorama
Et la magie
De la panevritmia.

C’est une musique
Cosmique
Qui synchronise nos mouvements
Au moment
Ou le soleil nous eblouit
Et de sa chaleur nous emplit.
Elle provoque l’immense interet
De ces gens qui nouent de nouvelles
amities.

Ils arrivent ici
Des quatre coins de la Bulgarie
Pour passer
Une semaine d’ete
Ensemble, a s’amuser.
Je les ai rencontres
Le jour de notre arrivee,
Mais des que je les ai apercu,
Dans leurs yeux j’ai vu
Que je ne les oublierai
Jamais!
Anie et Elisabeth Tchalovski ;
Romont, CH ;
15 et 12 ans

За приятелството и за още нещо
Аз живея в полето
и когато дойдох
в планината,
видях че е толкова
красиво и топло,
че отидохме
да се разхождаме.
Видях великолепието
на панорамата.
Изживях и още нещо –
магията на Паневритмията.

Това е космическа музика,
която синхронизира
нашите движения,
когато слънцето изгрява
и неговата топлина
ни облива.
Тя провокира
интереса на хората,
които правят
нови приятелства.

Те идват тук
от четирите края на България
да изкарат част от лятото
заедно,
за да се забавляват.
Срещнах ги в деня
на нашето пристигане,
но от първия момент
видях в техните очи,
че никога няма
да се забравим.

Ани и Елизабет Чаловски;
Ромон, Швейцария;
15 и 12 г.;(гостуват втора година на лагера.След миналия лагер бяха споделили а баба си: „В Швейцалия не се отнасят толкова добре към децата”)

Аз-героят, от моята собствена приказка
Моята горда приказка
Живяло някога едно момиче със семейството си. Това момиче съм аз и тази случка е един много тежък мой детски спомен. Това се е случило, когато съм била само на четири, а брат ми на осем години. Моето семейство се оказва толкова бедно, че майка ми започва да меси хляб. Нещастието на родителите ми се задълбочава, защото не могат да зарадват мен и брат ми с подходящите подаръци за деца.
Много преди да се родя една вълшебница е предрекла на майка ми, че тя ще има красива дъщеря и след няколко години ще живеем в прекрасен дом, че ще имаме прекрасно бъдеще. Вълшебницата предсказала, че аз ще даря щастие на родителите си. Въпреки че все още не сме богати, аз съм щастлива, защото имам семейство и прекрасни приятели.
Станах на дванадесет години и предсказанието се сбъдна – отидохме да живеем в прекрасен дом. Една година по-късно баща ми си основа своя фирма. Живеем щастливо и задружно. Единственото нещо, което искам да разбера, е какво щастие ще им даря.
Ето това е моята приказка и съм горда, че аз съм главният герой в нея.
Сарита Красимирова Костова; Плевен; МГ „Гео Милев”; 14 г. (гостува на лагера)

Слънчевият нарцис
Много цветя има по земята, с най-различни цветове, форми, аромати, но всички те имат нещо общо. Всяко цвете има в себе си нещо красиво.
На една слънчева полянка живее мъничък нарцис. Беше поникнал не много отдавна и още не познаваше така добре живота. Беше любопитен, а на полянката имаше много цветя. Ето защо цветето реши да опознае и другите себеподобни. Запозна се с червения мак, така мил и добродушен; срещна нежната хризантема, която разказваше интересни истории от живота си; малката теменужка очарова нарциса със своята искреност и мъдрост; ароматният зюмбюл омая нарциса с добротата си; червената роза, величествена и красива, толкова забавна, мила и сърдечна, веднага привлече нарциса в цветната градина на приятелството.
Преди време нарцисът се беше запознал с друг един нарцис, малко по-тъмно жълт. Принципно те бяха еднакви, но имаха различни интереси и занимания и като че се допълваха. Бяха постоянно заедно и след доста години приятелство нарцисът започна да усеща, че губи свободата си. Уплаши се, стана нервен и избухлив. Каза неща, които не мислеше и чак после осъзна как постъпва. Беше му много трудно.
Сега един слънчев нарцис седи и чака на зелената полянка. Сгушил се е в топлата прегръдка на слънцето и се надява на чудо.
Християния Огнянова Анчева; Плевен; МГ „Гео Милев”; 15 г(четири години в програмата)

Да добиеш кураж
Моята собствена приказка започна много отдавна. Като приказен герой и аз искам да достигана съвършенство, да опозная себе си. Когато на пътя ми се изпречи изпитание, опитвам се да го преодолявам. Понякога сама избирам другия път, по който да се уча. Ето я сега и моята история.
В едно прекрасно кралство живеело едно момиченце – на пръв поглед като всички други: не било нито грозно, нито толкова красиво, нито било талантливо, нито пък съвсем бездарно. То гледало, гледало другите деца – обичало ги всичките и мечтаело да прилича на някое от тях – да има повече самочувствие, да бъде обичано. Рядко някой от царския двор го забелязвал, а когато това се случело, то се страхувало да не би този някой да се разочарова от него, да го напусне и да си намери други приятели. Момичето много обичало да си играе с малките си братя и сестри и дечурлигата навън, но с връстниците си не намирало общ език.
А очаквало някой от тях да открие, да забележи светлината и прекрасното, което носело в себе си. Уморило се да чака и отишло при една вълшебница. Тя го посъветвала да не се отчайва, защото отчаянието е една от най-големите грешки на човека, и му обещала, че някой ден ще се превърне в „лебед”. Отначало момичето било стъписано, но постепенно придобило твърдост и се преборило със своята ранимост. Скоро децата започнали да я забелязват, да се обръщат към нея по име. И тя разбрала, че ако продължава да набира кураж ще се превърне в най-смелия герой от вълшебните приказки.
Патриция-Беатрис Илийчева Дойчева; София; НЕК „Проф. К. Гълъбов”; 16 г.;(гостува на лагера)

Раздялата

Лятно училище Семково 2006

От 15 до 24 юли се проведе „Лятното училище на планина” - Семково 2006. В него се включиха 205 деца и 20 родители от Плевен, Димитровград, Русе, Варна, Велико Търново, Цар Калоян, Белене, Левски, Карнобат, София и Габрово. Децата бяха от 4 детски градини, 3 ДОВДЛРГ и 14 училища. 30 от учениците са участвали в последните четири летни училища в Рила.
В това Лятно училище:
1. Класните стаи бяха между три планини Рила, Пирин и Родопите;
2. Включиха се 270 участника и за първи път българчета, които живеят в Швейцария и Канада - галерия;
3. Специалистите от НПарк Рила предложиха:
• За най-малките - Опознавателен маршрут “Правила за поведение в парка” в района на “Семкови ливади” и рисуване на природна тематика “Растенията и животните в Националния парк”;
• Провеждане на презентации и екологични уроци на тема: “Биологичното разнообразие на Национален парк “Рила – растителност и животински свят” за учениците от 1 - 4 клас;
• Провеждане на презентации и екологични уроци-представяне на мултимедийния образователен екологичен продукт “Зелен пакет” за учениците от 5 - 8 клас;
• Интерпретативни маршрути на територията на Национален парк “Рила” до Сухото езеро, Вапските езера и хижа Македония;
• Посещение на „Парка на танцуващите мечки” - www.vier-pfoten.bg;
• Разширихме програмата с посещение на културно-исторически паметници - църквата от ХІІ век в с. Добърско;
• Проведе се екопразника „Рила - ние те обичаме!”.
4. Внесохме искане до г-н Ангел Георгиев – директор на РИОСВ - Благоевград да бъде съхранено вековното дърво – Черен бор (Pinus nigra).
5. Включиха се родители, които участваха в експедициите и състезанията. Предложихме им консултиране от доц.Нели Бояджиева от СУ ”Св.Кл.Охридски” по проблемите на детското развитие;
Родителите имаха възможност да споделят трудностите, които срещат при общуването с децата си и страховете си дали се справят в ролята си на родители. Получиха компетентното мнение и подкрепата на специалиста. Преподавателите по паневритмия обсъдиха с доц.Бояджиева случаите, с които се сблъскват при работата в групите. Потърсиха съвети как да облекчат заекването, затрудненията и притесненията при някои от децата.
6. Тийнейджърите създадоха Зона Паневритмия в Детския и младежки парламент Семково 2006 и внесоха Послание до 40-то Народно събрание;
7. Вечер се проведоха конкурса „Кой е по-по-най”, Мис и мистър Семково 2006 за всички възрасти, „На мегдана” и „Вечерна веселба”. Беше обявена номинация за преподаватели, които най-активно работят с децата по време на лагера - галерия.
8. Организираха се фотоконкурси на тема: Природна фотография - „Природата през моите очи” и „Най-любопитни моменти от лагерния живот”. В категорията природна фотография голямата награда получи Ани Чаловски от Швейцария - галерия.

Благодарност
1. Лятното училище стана възможно благодарение на финансирането от генералния спонсор на програмата немската фармацевтична фирма Енгелхард с продукта „PROSPAN”.
2. Изказваме огромна благодарност на собствениците на хотел "Рила" www.rilahotels.com , които поеха част от разходите по пребиваването на 50 деца от детски градини, деца с увреждания и сираци. С гостоприемството си създадоха удобство и уют, за да можем да реализираме лятната си програма и 205 деца да отнесат по родните си места много радост, настроение и приятни спомени.
3. Благодарим на спонсорите от гр.Плевен, които направиха възможно летуването на 15 деца от ДОВДЛРГ «Детелина» и с това дариха останалите деца с усмивките на малките плевенчани.
Отново беше реализиран замисъла на програмата „Здраве чрез движение сред природата” - през лятото детето да обогати жизнения си опит, като опознае природната среда и когато тя се превърне в естествено поле на неговите игри и забавления, да открие нови източници на знания, като разшири общуването си и намери нови приятели.

Нагоре

Лятно училище Боровец 2005

От 16 до 25 юли 180 деца от Русе, Цар Калоян, Димитровград, Варна, Плевен, София, Шумен, Карнобат, Велико Търново и Габрово от 13 училища, 3 ДОВДЛРГ - „Детелина” в градовете Плевен и Шумен и „Надежда”-София и 2 Детски градини, преживяха 10 незабравими дни в полите на Рила. Това стана възможно след подпомагането на летуването за децата от спонсора на програмата немската фармацевтична Енгелхард.
Специалистите на Национален Парк Рила ни изненадаха с нови маршрути, игри и състезания. Успяхме да видим уникален змиевиден смърч, който е съхранен и се показва само на познавачи. Посетихме новата Екопътека - “Бели Искър” с много мостчета, заслони и площадка за наблюдение на птици.
Всички деца се включваха в почистването на пътеките по време на екскурзиите.
Най-голям трепет предизвика кабинковия лифт. Той ни изведе близко до Мусала. Тук е една от вратите към Парк Рила. Минавайки през нея от всички възрасти бяха назначени “зелени патрули”, които да отговарят за спазването на правилата в Парка. Повечето покориха гиганта на Балканите, а останалите достигнаха до най-високо разположеното – Ледено езера. Всички те видяха божествената иглика, червеното омайниче и планинската петлюга, която е насекомоядно растение.
В свободното от походи време децата рисуваха, правеха гипсови фигурки, които оцветени ставаха на колиета, сглобяваха животни от дърво, оцветяваха ги и ги лакираха. Момичетата активно се включиха в „Курса за манeкени”, нали трябва да изглеждат добре. Те участваха и в маратона по аеробика.
Тази година Празникът беше под надслов “Природата в моя екосвят”. Той започна със състезание при най-малките ”Разделно събиране на отпадъци”. Надпреварата между 4-те отбора беше голяма. Детските градини доказаха на големите, че могат не само да ходят по високите пътеки, но и да бягат бързо.
8-10 годишните премериха знания в реденето на пъзели- “Дивите цветя на Рила”. Трудна се оказа задачата за 6-те отбора. Трябваше не само да сглобиш пъзела и да се получи защитено цвете, но да се знае неговото име и да се отговаря на въпроси. За всичко това децата бяха гледа филм и бяха слушали лекция на специалистите на НПРила.
Големите от 5 до 10 клас се включиха в много по-трудно състезание “Стъпка по стъпка в Рила позната и непозната”. Те трябваше да преминат чрез отделни стъпки през четирите зони, отговаряйки на различни по трудност въпроси. В екопаспорта на всеки от 6 отбора журито нанасяше точките от всяка Зона. Класиралите се на първите 3 места получиха печата на НПРила.
Всички рисуваха на асфалт по темата на празника. И тъй като мястото недостигна, част от децата участваха в “Машината на времето”, където можеха да изразят в рисунка своята представа за „Рила преди 100 години, днес и след 100 години”, а други написаха на тениска своите послания.
Между храстчета, ягодки и пънчета по-малките трябваше да съберат отделните части на пъзела в забавното ориентиране или да направят пано с природни материали.
След рисуването големите се забавляваха в състезанието „Непознатото животно”.
Естествен завършек на Празника беше модното ревю на тоалети от отпадъчни материали.
Всички получиха подаръци осигурени от жабчето “Проспан” - спонсор на лагера.
За почистването на маршрутите и за “зелените патрули” наградния фонд беше осигурен от МОСВ.
Всяко от училищата участвали в лагера получи от Дирекцията на НП Рила пакет с материали и филм за Българските Националните Паркове. Това са единствени училища получили такъв пакет.
Дирекцията награди с грамота „Института за изследване и прилагане на Паневритмията” за активно участие в организиране на зеленото училище – Боровец2005.

Галерия

Нагоре

Лятно училище Паничище 2004

От 17 до 26 юли 190 деца от Варна, Карнобат, Плевен, Димитровград, Цар Калоян, Габрово, София, Владо Тричков, Русе, Ямбол, Стара Загора в третото Лятно училище на планина в Паничище, Рила. Всички те бяха от 13 училища, 2 детски градини и ДОВДЛРГза възраст от 3 до 6 год "Детелина" Плевен. Това стана възможно след подпомагането на летуването за децата от спонсора на програмата немската фармацевтична Енгелхард.
За първи път в държавата се организират ученици- изследователи, които пожелаха да изучат и опишат растителните видове в района на водопада Скакавица и Седемте Рилски езера, с което да участват в изготвянето на ботанически маршрут, който НПРила и МОСВ ще реализира.
56-те деца от различни градове, имаха възможност да видят, помиришат и пипнат онова, за което пише в учениците. Зорките им очи откриха защитени и редки видове: витошко лале, българско омайниче, златиста кандилка. Можаха да видят божествената иглика, която се среща единствено в Рила и разбраха, че тя ни е очаквала още от предледниковата епоха. Беседите и коментарите на специалистите от парк Рила обогатиха знанията им. Всички деца от тази група могат успешно да различават: бял бор, ела, смърч и балканския ендемит бяла мура.
Дните на лятното училище започваха сутрин с Паневритмия сред вековни дървета, продъпжаваха със спортни игри, рисуване, оригами, спортно ориентиране, моделиране, театър и завършваха с дискотека под звездите.
По време на екскурзиите от най-малките до най-големите можаха да се порадват на “красавиците” на гората: теменужките, червено омайниче, петров кръст, чернокос и да подишат миризмата на смола, мащерка, здравец и еньовче. След като усетиха тази красота и чистота много естествено беше решението им за грижи и опазване на природата.
Естествен завършък беше Празникът - "Приятели сме на природата". Децата разделени в 5 екипа почистиха района на Паничище. Малките и сръчни ръце събраха общо 80 чувала с отпадъци. Децата с ентусиазъм направиха това и се почувстваха отговорни и значими. Празненството продължи в Посетителския център.
Специалистите от Парка направиха заключителна проверка на придобитите по време на лагера знания под формата на забавни игри, нареждането на пъзели с резерватите на територията на НПРила, викторина за всички възрасти и тестове «Рила-Ние жевеем тук!» за изследователите. Голяма част от момчетата правеха хвърчела. А пред центъра се твореше усилено. Рисунки на асфалт и на големи пана изпълваха целия площад. Най-добрите участници в празника получиха награди, които за големите осигури МОСВ, а за малките издателство «Фют».
В последния ден на лагера се проведе състезание по ориентиране, професионалните компаси, за което осигури Великотъртовския университет.
Като естествен завършък Националния Музей “Земята и хората” специално отвори врати, за да могат децата да се насладят на уникалните кристали и минерали, поредното изящно творение на природата.
Светла Билярска: "Бях придружител на сина си, ученик от първи клас на това лятно училище. Прекрасна обстановка, чудесна организация, време изпълнено с изключително интересни и забавни игри, походи и занимания.Децата не скучаеха, подхващаха с интерес всяка идея, реализираха я и тръпнеха в очакване на нова. Гледката на Седемте езера е вълшебна.За децата това бяха незабравими дни на приятелство, игра, почивка и разбира се усвояване на много интересни неща. Чудесна инициатива. С удоволствие ще участвам и аз и сина ми и следващата година. Целта ни е Мусала."
Боряна Тренева - учител: "За втора година съм на лятно училище. Обстановката беше чудесна. За природата, за красотите, които видяхме по време на походите с думи трудно могат да се опишат. Децата научиха много нови неща като изследователи на природата. Имаше професионално обучение от страна на специалистите на НПРила. Организацията беше чудесна. Много и разнообразни занимания плюс много богати впечатления. Никакви конфликтни ситуации, децата чудесно, интелигентно се разбираха помежду си. Изграждат навици да пазят природата, да се грижат за нея, да я почистват. Любезни, търсещи през цялото време. Поставят въпроси, искат отговор, всичко им беше интересно и забавно. Наградите бяха чудесни. През тази година всичко беше поставено на по-високо ниво от миналата гадина. Това зарежда, мобилизира и деца и учители. Продължаваме напред."
Децата от детска градина гр.Карнобат: "С желание заминахме за Рила, защото очаквахме да видим животните, гората, езирата, цветята и дърветата. Знаехме, че там ще има много деца, с които ще станем приятели. Всичко в лагера беше цветно и шарено. Много ни харесаха състезателните игри и разходките до нашето малко езерце . Видяхме катерички, много цветя и билки и ядохме вкусни горски ягодки."
Г-жо Петкова /директор на Дом "Детелина" Плевен/, как се отрази престоят на децата в Рила?
- "Държах да замина заедно с децата, въпреки че не съм преподавател по паневритмия, защото исках да се запозная на място с въздействието, което ще има паневритмията и природата върху децата. Това, което видях, надмина очакванията ми. От Плевен тръгнахме с 5 болни деца. Поехме този риск и сега не съжалявам, защото още със стъпването в планината болестите изчезнаха. Програмата беше много интензивна и интересно съставена. Определено децата заякнаха и пораснаха, заредиха се с положителна енергия. Когато се прибрахме в Плевен, колегите ни посрещнаха с думите, че очите ни светят от радост."

Галерия

Нагоре

Лятно училище Мальовица 2003

От 19 до 28 юли132 деца от 9 училища на Варна, Димитровград, Ямбол, Русе, Цар Калоян, София, Стара Загора и Плевен, Помощно училище- Елхово и ДОВДЛРГ Шумен и Враца се включиха в летния лагер. Това стана възможно след подпомагането на летуването за децата от спонсора на програмата немската фармацевтична Енгелхард.
Със специалистите на Национален парк “Рила” всички деца преминаха през новия ботанически маршрут “Яворова поляна – Урден циркус”свързан с много емоции при преодоляване на трудностите. Преподаватели и студенти от НСА “В.Левски” показаха тънкостите на спортното катерене, като допълнение на потребността да бъдеш сред природата, да я обичаш и да съхраняваш.
По време на лагера децата рисуваха, правеха оригами, и се занимаваха с астрономия. Участваха в екскурзии до връх Мальовица,  и до езерата “Йончевото” и “Страшното”.
На въпроса: С какво този лагер е по-различен от другите, в които сте участвали?
Боряна Тренева класен ръководител на деца от Димитровград- 4 клас отговори:
“Различното е, че е на хубаво място както и самата организация на лагера. Децата се чувстват по - свободни и имат възможност да творят. Отчетох как дребните неща се отразяват на децата. Фактът, че сме заедно с тях дори на масата, че сервираш и отсервираш, че играеш с тях Паневритмия, че си носиш раницата и заедно с тях преодоляваш трудностите в планината. Заедно с тях си дори когато експериментираш в рисуването и правенето на оригами. Но най-важното е, че си равен с тях и проявяваш разбиране. Дори когато сгрешиш можеш да им се извиниш и в отговор на това и те като сгрешат не се притесняват да ти се извинят. Всичко това издига авторитета на учителя.”
Лиляна Георгиева- класен ръководител на децата от Варна- 5 клас:
“Прекрасен лагер. Бях впечатлена най-вече от стройната организация, която осигуряваше всеки ден богато разнообразие на занимания свързани с научна работа- екология, биология, астрономия с възможност за междупредметни връзки.
Високият професионализъм на специалистите от Национален парк “Рила” водеше стъпка по стъпка децата към опознаване на гората, за да оценят колко е важно нейното опазване. Богатството от растителни видове, буйните потоци, величествените гори създадоха у децата ново отношение към красотата и величието на природата. Катеренето в зала беше другото предизвикателство. Всичко това децата са споделили със бившите си класни и колежките са заинтригувани, какъв е този лагер осигурил на децата толкова богати впечатления. Родителите са също изключително доволни.”
Анкетата направена в края на лагера посочи, че най-важното преживяване са походите. Още веднъж се убедихме като специалисти, че децата са жадни за природа и за красота. На въпроса: “Ако с една дума трябва да определя преживяното на лагера, то тя ще е ” повечето деца са отговориха: радост, щастие, веселие, приключение, вълнуващо, красиво, чудесно.
Поставихме на всички деца малка задачка. Ако успеят да разпределят собствения бюджет и икономисат средства ще ги заведем в “София лент”: Така това посещение се превърна в чудесно заключение на преживяването на лагера. Тъй като всяка от групите трябваше да се качи на своя влак в различно време, постоянно се чуваше –“До следващия лагер!”

Галерия

Нагоре

Лятно училище край Узана 2002

От 4 до 13 юли 2002г. 150 деца от 14 училища на Цар Калоян, Разград, Клисура Ямбол, Бургас, Ценово, Благоевград, Варна, София, Враца, Омуртаг, Димитровград и Хасково, от ДОВДЛРГ в Габрово и Шумен и от Помощно училище за деца с леки умствени увреждания гр. Елхово. Всяка сутрин гимнастиката беше водена от специалисти от НСА”Васил Левски”, следваше игра на Паневритмия и разходката до красива местност от околността. Отново специалисти на НСА обучаваха децата как да оцеляват в природата, по какво да се ориентират и как да се предпазват. В след обедните часове следваше рисуване, моделиране с глина, правене на оригами. За пръв път в страната беше проведена десетдневно интензивно съчетаване на теория с практика свързано с откриване, съхраняване и изучаване на националното минералогическо богатство и обработване на минерали. То се проведе от Иван Митев, член на Националната асоциация за съхраняване на минералното разнообразие. Така в вид на лекции в лагера и сред природата децата се запознаха как да намират и разпознават кварцови разновидности, доломит, калцит, арагонит, седиментни и вулканични скали и други. Всички ученици опитаха да обработят минерали и всеки отнесе със себе си собственоръчно обработен къс минерал, открит от самия него.
Преживяванията на един родител на лагера в габровския балкан
Димитър Кукузелов- баща на Стоян на 9 год. от гр.Бургас, /със съкращения/
Като всички родители, в края на учебната година, и ние се замислихме какво ще прави сина ни през лятната ваканция. Когато пристигнахме в лагера вече имаше деца. В първите часове след дългото пътуване седнах на една пейка в двора. Бях наобиколен от деца любопитни, чисти и откровени. Не знаех къде съм попаднал и какво да правя. Те питаха, гледаха, разговаряха помежду си и много внимателно слушаха какво им казвам. Изведнъж попаднах в друг свят, в света на децата лишени от родителски грижи. Те искаха да научат всичко за мен и за света извън "оградата на дома". Всичко им беше интересно. И така всеки ден от сутрин до вечер. В същност, деня минаваше по следния начин: събуждане в седем часа под звуците на флейта, сутрешна физзарядка, закуска на две смени; Паневритмия в двора или на близка поляна; обяд; сън за най-малките до 16 часа; занимания-лекции за кристали и минерали, оригами, рисуване, моделиране с глина, пеене, вечеря, свободно време, вечерен сън. В първите дни бях много напрегнат. За първи път попаднах в подобна ситуация. Постепенно общуването с децата ми подсказа какво и как да правя. Оставях на тях да определят игрите и правилата им. И аз и децата започнахме да се променяме. Откривахме един за друг нови и интересни черти и способности. Те ме научиха да не фаворизирам някое дете въпреки личните ми симпатии. Веднага се настройват зле към него, като към избрано. От тогава се опитвах да балансирам отношението си към всички.
В началото, децата които растат в семейства страняха от децата от домовете. Виждаха се оформени два лагера. Но в резултат на упражненията по Паневритмия и съвместните занимания и игри след обяд, двата лагера започнаха да се отварят един към друг. Децата вече се обръщаха едно към друго по име. Играеха заедно. Всеки можеше да участва в заниманията по свое желание. Нямаше ограничения, разделение.

Галерия

Нагоре

Panevritmiyabg.org © 2013