Проектът „Клуб „Равни, знаещи и можещи приятели”” е от програмата „Да направим училището привлекателно за младите хора” за финансиране на извънкласни дейности в българското образование от Европейския социален фонд. И е под № BG051PO001/07/4.2-01/129/17.06.2008.

Водеща организация: Фондация „Институт за изследване и прилагане на паневритмията”- НПО с осемгодишен опит в образованието, три научни конференции с изследване на детското развитие.

Партньори:

ОУ „Пенчо Славейков” - Димитровград

НУ „Патриарх Евтимий” - Плевен

СОУ „Възраждане” - Русе

Общи цели: Развитие на умения за креативност, самостоятелно мислене, работа в екип, общуване, изява на творческите способности.

Специфични цели:

1.Развитие на двигателна култура чрез обучение и спортни празници;

2.Развитие на знания и умения на учениците за овладяване на тревожността и агресията с повишаване мотивацията за учене чрез участието им в пленери, школи по изкуства, конкурси, състезания;

3. Развитие на уменията за общуване и отговорно поведение чрез екскурзии, експедиции и пролетни училища за осмисляне на свободното време.

От всяко училище ще се включат по 104 ученици- 1 - 6 клас, като 50 от тях ще участват в обучението.

Общо в Клуба ще членуват 312 ученици.

Обща сума на проекта 48 195,84 лв.

Край на проекта 31 декември 2009 год.

Проектът осигурява възможност за физическо, интелектуално, личностно развитие.

Чрез разнообразни дейности в самото училище се постига:

- Повишаване на мотивацията за справяне, което допринася за адаптиране към училището;

- Развитие на уменията за общуване и работата в група, което осигурява групова идентичност и принадлежност към училището и училищния живот;

Предлагат се успешни практики за ученическия отдих и туризъм с активното участие на родителите.

Проектът прилага принципа на равенство между половете

Всички форми на работа: групите за обучение, състезания, пленери, празници, експедиции създават възможност за пълноценно участие на момичета и момчета.

В проекта се прилагат системи, които гарантират ефективност при постигане на заложените цели

Методите и формите, които се прилагат сме експериментирали в досегашната си дейност и научно е доказана тяхната ефективност.

Проектът насърчава социалното включване и сближаване

Те са в основата на използваните методи при работата с групите за обучение. Общите дейности имат за цел трениране на социални умения и социализация.

Проектът допринася за опазване на околната среда

Използваните методи на неформално учене сред природата с участието на специалисти чрез преживяване обогатяват знанията за защитени растителни и животински видове. Съзнателното преодоляване на трудности сред природата развиват умения за формиране на природосъобразно поведение и пълноценна социална интеграция.

Димитровград
   

Даниела Тенчева, в проекта участва дъщеря й от 3- ти клас

„Клубът даде възможност на всяко дете да изяви своя талант, да развихри фантазията си, да изрази и покаже себе си в най-добра светлина. Научи децата да общуват помежду си, да си помагат взаимно, да ценят и пазят природата.”

Миглена Ангелова, в проекта участваха и двата й сина на 12г. и на 9г.

„ Преди 2 години научих за този клуб и с огромно желание записах и двете си деца при г-жа Тренева. Не знаех как и до каква степен заниманията там ще помогнат на децата ми, но още през 1-та година останах много доволна. Промяната в по-малкият ми син беше голяма. Той стана по-контактен и по-уверен в себе си. Екскурзиите бяха цяло приключение и за двамата. Тази година взехме участие и ние – родителите. Г-жа Тренева ни организира „среща –двубой”. Преживяването беше много хубаво. Успяхме да станем свидетели, на това колко знаят децата ни, а и те също провериха нашите знания. В края на проекта присъствахме на представление, в което родителите отново взехме активно участие. Г-жа Тренева успя по невероятен начин да ни върне в нашето детство с най-различни игри между малки и големи. Преживяването наистина си заслужаваше, а лицата на децата сияеха от усмивки. Не съм сгрешила като записах синовете си в този клуб. Благодаря!!”

Мими Димитрова, в проекта участваха и двамата й сина на 7 г. и 9г.

„През изминалата година децата ми се прибираха доволни след заниманията в клуба. Лично, аз съжалявам, че паневритмията беше изключена от тези занимания.”

Живка Георгиева, в проекта участваха и двамата й сина на 11г. и на 13г.

„Радвам се, че имах шанса да участвам в проекта „Клуб „Равни, знаещи и можещи приятели”” покрай синовете ми. Смятам, че това е една много необходима инициатива. Хареса ми, че децата са поставени в условия различни от обичайните (училище и семейство). Присъствах на всички организирани от Проекта дейности в парка или в училище. Децата искрено се забавляваха, родителите- още повече. Особено ми допадат екскурзиите и експедициите по време на зеленото училище. Децата се научават да преодоляват най-различни препятствия- от общуването с другите деца до преодоляване на височини, разстояния и климатични условия. При експедициите от последното Зелено училище за три дни разходки, смях, закачки, веселие ние научихме много неща за траките. Огромно удоволствие ми достави посещението на Природо-защитен Център в Маджарово, както и рафтинга по река Арда. Така, между другото, спускайки се по реката научихме за редки птици обитаващи двете защитени местности ”Патранка” и „Кован кая”. Наблюдавахме лешоядите в гнездата им и в полет. Събирането на минерали ще остане любимо занимание за мен и семейството ми и след приключване на Проекта. Нещото, за което съм най-благодарна на организаторите и ръководителите на Проекта г-жа Тренева и г-жа Янкова е, че ни позволиха на нас, родителите да бъдем заедно с децата си.”

Плевен
  

Момчил Георгиев, в проекта участва синът му от 2 – ри клас

„Искам да споделя впечатленията си от експедицията „По следите на траките” проведена през септември 2009г., в която взе участие и моя син Веселин. В началото на м. септември беше проведена родителска среща. Като всеки родител първоначалната ми реакция беше чисто човешки страх от това, че може би не би се справил, че може би е още малък за това предизвикателство. Прокрадна се мисълта, че децата ще бъдат доста натоварени и няма да усетят самата екскурзия. Със съпругата ми решихме Веселин да участва.

Искам да се обърна към всички родители, на които им предстои да вземат решение дали да пуснат децата си на такава екскурзия. Уверен съм, че може би всички можем да отидем със семействата си там където те бяха, да ги заведем където пожелаят, а дори и в чужбина, но повярвайте ми не е същото. Първото ми огромно впечатление беше возенето във влак (той не беше се качвал на влак до този ден). Близо 20 мин.на телефона ми разказваше удивлението си. На следващия ден отново беше много впечатлен от рафтинга по река Арда. Често си разглежда снимките или се хвали доволно на приятели. Събирането на минерали беше кулминацията на неговото изживяване. Като всяко дете и Веселин има свои любими неща, а от тогава минералът, който донесе е едно от тях. Пази го ревностно от всички, дори от нас. След скалното катерене у него се беше отключило желание за съревнование с другите. Ние като родители не бяхме постигнали това в домашни условия. Веселин беше доволен от игрите в парк „Питър Пан” и горд от себе си, че е успял да премине през всички изпитания. Траен спомен е наблюдението на птици. Работата в екип допринесе да стане доста по-социален, а през тези няколко дни го направиха и доста по- самостоятелен. Накрая искам да изкажа благодарност на всички учители, инструктори, на фондацията осъществила проекта и на всички, които заведоха и прибраха сина ми жив, здрав и безкрайно щастлив.”

Родителите на Христо Христов от 2 –ри клас

„Искаме да изкажем големите си благодарности на организаторите на експедицията за възможността, която дадоха на нашето дете. Той и неговите другарчета можаха да усетят аромата на природата, чуха песните на птиците и разбраха повече за тях. Сами са намерили редки минерали. Посещението на древни крепости е открило макар и частица от нашата история пред тях. Опитали са по свой начин емоциите от скалното катерене и рафтинга, и възможността да вярват повече в себе си. И най-важното е, че със сигурност нашето дете се научи да се грижи за себе си и да помага на другарчетата си. Радваме се, че професионално подготвени хора направиха всичко това за нашите деца. Пожелаваме Ви тази приказка да продължи и да даде шанс на още много деца.”

Кристина Кьордова- 2”б”клас

На рафтинг

Есента бяхме на експедиция в Източните Родопи. В нея участваха деца от моето училище и от Димитровград. Незабравим ще остане рафтинга по река Арда. Облечени в подходяща екипировка, плахо пристъпихме на брега на широката река. Настанихме се в гумения рафт. Загребахме под ръководството на нашия инструктор. Рафтът се носеше бавно по течението. Водата беше толкова бистра, че на дъното се виждаха разноцветните камъчета. Край нас величествено се издигаше Родопа планина. Над нас, високо в небето, кръжаха белоглави и египетски лешояди. От време на време рафтът набираше скорост по бързеите или засядаше по камъните. Тогава ние надавахме радостни възгласи. После се взирахме за леговища на видри. В края на рафтинга събирахме разноцветни минералчета. Участвахме в конкурс за най-хубав камък и… Искате да разберете какво друго се е случило? Потърпете! Ще Ви разкажа следващия път.

Русе

Магдалена Трифонова- майка на Симона

„Благодарим на организаторите на проекта. Смятам, че различните инициативи са полезни и ефективни за нашите деца. Доволни сме от проведените екскурзии. Освен, че прекарват заедно определено време, децата се запознават с историята и природните дадености на различни места от България. По развлекателен за тях начин, те успяват да получат трайни и полезни знания.”

Станка Кънева- майка на Катрин

„Много се радваме, че в нашето училище „Възраждане” има дейности и участия в проекта ”Клуб „Равни, знаещи и можещи приятели””. Нашето дете вземаше участие във всички дейности. Най-много ни впечатли наученото в експедициите и екскурзиите. От там се връщаше с познания за историята ни и природните забележителности и богатства, и опознаване им. Взе участие в литературните миниатюри „Моето камъче” и в пленера „Аз и моето училище”. Две години сама си изработва тоалетите от екоматериали. С още три деца направиха презентация за птицата Синявица, като материалите събраха от интернет. Доволни сме, че детето ни работи активно в дейностите по проекта.”

Виктория Николова- майка на Саша

„Харесвам и одобрявам проекти от този вид, които ангажират допълнително вниманието на децата ни. Радвам се, че дъщеря ми сама проявява желание и полага усилия, които са довели до 1-во място и получаването на грамоти.”

Йордан Денков- баща на Ивет

„Участието ни донесе всеобща радост и вълнение. Проведените дейности имаха поучителен и възпитателен характер. Благодарим Ви!”

Стефка Коларова- учител

„Участвах във всички дейности по проекта с удоволствие. Този проект успя не само да разнообрази, но и да сплоти децата, и да провокира тяхното въображение. Пленерите и „Еко-ревюто” впрегнаха цялото творческо въображение и изобретателност, както на децата, така и техните родители. Мисля, че подобен род инициативи имат място в училището, защото те запълват липсващото звено в учебния процес- положителни емоции, физическа активност и желанието за изява на децата. Много ми хареса!”

Русе- 11 декември 2009г.
Участниците пяха песни за приятелството, художниците нарисуваха своите приятели,
    
бяха любими герои от произведения за приятелството,
   
четоха есета си от книжката „Моето камъче” и съчиненията "Моето училище в моите мечти",
   
изготвиха и представиха презентации на защитени птици,
   
   
проведоха интервю сред зрителите за приятелството. Най-добрите съчинения „Училището на моите мечти” получиха награди.

Димитровград- 15 декември 2009г.
В една съвременна приказка в едни малък град Димитровград, в едно училище „П.Славейков” имало деца, на които им омръзнало само да учат и искали да си разнообразят живота си. Събрали се в Клуб „Равни, знаещи и можещи приятели”. Заедно се забавлявали, учели и се обогатявали чрез игри. Посетили много нови и интересни места. След многото забавления през отминалите година и половина решили да покажат наученото на родителите си. За да не скучае публиката се разиграва играта „Пъргава лъжичка” с отбор от родители и отбор от деца. Следва проява на театралните таланти с драматизация върху приказката за приятелството „Богатият Мравей”.
   
Разигра се нова игра с публиката „Бързо обличане”. Отново за публиката игра „Игривото балонче”.
    
Пет момичета изтанцуваха гръцки танц. Последва игра с публиката „И ние сме за ревюто”. Деца и родители изработваха авангардна мода.
   
За финал – Космическо модното ревю с тоалети от торбички. Ани е синя фея, Дани е пъстра дъга, Мариана- мажоретка, Илияна е Снежанка, двамата Митковци са синия рейнжър и лорд Брадфорд, Кристофър е чичо Месарчо, Валерия е черната кралица, Криси е индианка, Габи е мечтание, а Поли- феята на цветята.
   
В края на спектакъла се изви кръшно хоро за всички присъстващи.  

Димитровград- 26 ноември 2009г.

Ръководителят на клуба е поставил на коркова дъска подготвените въпроси.Изтеглени са цветните листчета от децата и от родителите, които определят кой в кой отбор ще бъде и на кой цвят въпрос ще отговаря. Състезават се отбор деца срещу отбор родители. На дъската са подготвени полета, в които да се записват точките на всеки отбор. Всеки отбор си има и звънче с което показва, че е готов с отговора. Ако първият звъннал не даде верен отговор другият отбор отговаря на въпроса и точките се присъждат на него.
   
   
Родителите се вживяха в ролята на ученици и с ентусиазъм отговаряха на въпросите и изпълняваха нелеките задачи. Те имаха възможност да видят децата си в работеща среда. Децата пък видяха своите родители как добре се справят като ученици и ги гледаха с възхита. Сред много смях, трудни задачи, бърза мисъл и желязна логика, състезанието бе спечелено от отбора на родителите, но само с една точка преднина.
   

Димитровград- 25 ноември 2009г.

Учениците предварително са обучени как да направят проучването сред своите близки, в библиотеката или чрез интернет. Всяко дете, което е научило някаква игра я обяснява на групата и избира помощници, за да я разиграят заедно пред всички. Учениците приятно се изненадаха от факта, че някои от игрите се играят и от тях сега, но под друго име. Всички познаваха игрите „Чилик”, „Стеничка” позната на бабите като „Топка в дувар”, „Прескочи кобила” и много други. Имаше и непознати игри като „Дядо продаваш ли си гърненцето” и „Двама са малко, трима са много”. Сръчно заплитаха конец със завързани краища и образуваха причудливи форми и си го предаваха от ръка на ръка. Цитираха непознати броилки, които неможем да срещнем в книжките. А ръководителката на клуба им показа как бабите са си правели кукли и топки от парцали.
   

По време на пленера се забелязва, че децата които миналата година са участвали в клуба и в другите пленери рисуват с по-голям размах, по -освободени са да изразят емоциите си на листа и да развихрят фантазията си. Експериментират с техники за рисуване. Това не се забелязва при новите деца.
Русе- 25 ноември 2009г.
Учениците, момчета и момичета, проявяват голям интерес и желание за рисуване, като по темата на листа споделят своите мечти и желания, своите виждания за училището като място за учене, игра и среща с приятели, работят по групи на общ картон, като се разбират и изпълняват заедно общия замисъл на рисунката по зададената тема.

Съчинение на тема „Моето училище в моите мечти”

„..А сега нека да надникнем в бъдещето. Може би ще има ескаватори. Надявам се, че ще има по- проветриви коридори. Искам да има и много градини, пълни с цветя. В бъдеще искам всяка седмица класовете да посещават една забележителна личност в Русе, да си правят пикник, да се разхождат в парка или да излизат, за да изучават някакво растение. Искаме ние учениците да не пишем в тетрадки, а на лаптопи. Учителите също на лаптопове, но с помощта на екрани, за да ни преподават новите ни уроци и задачи….В бъдеще се надявам да има нещо като конкурс за най-добри приятели (приятелки). Той да се прави веднъж в годината. Освен конкурса да се правят презентации за най-добрия ни приятел(ка). Искам този ден да стане празник на приятелството.” Барбара от 4”Г” клас

„Училището на моите мечти ще изглежда така:

1.Всяко едно дете ще има собствен учител и дори да има двойка няма да му се карат, а ще му дават наново да го напише и след това една торба пълна с всякакви лакомства.

2.Всеки вместо да пише на ръка ще има вълшебна пръчица, за да му е по-лесно.

3.На послушните деца чиновете и столовете ще са от сладолед или от шоколад.

8.На всеки тест ученикът да има право да преписва от където си иска.

10. На двора да има бънджи, скейборд писта, място за игра на федербал, както и най-голямата въртележка в света.

11. Представям си училището да има форма на гигантска клоунска шапка.

Всичко това е много забавно! Това е училището на моите мечти!!!!” Полин от 4 клас
   

„Аз мечтая за училище в космоса… Искам отвън да изглежда, като едно голямо жълто слънце. Вътре стаите да са планети с малки врати. В коридорите да е пълно с растения е на-различни цветове. Цветовете да са от най-светлите! Учителите и учителките да са облечени с най-хубави дрехи, а децата да са равни, знаещи и можещи, и красиви. Също да имам много приятелки, които да са умни и добри към мен. В това училище искам най-важното да е приятелството. За мен и за приятелите ми приятелството е богатство. Аз много ценя приятелството.

...Щом нашето училище ще бъде космос, бих била много щастлива, ако това беше истина. И май ще си намеря много още приятели чудесни!” Ралица от 3 „Г” клас
   

„Аз мечтая за едно голямо триетажно училище. На първия етаж да бъде само с физкултурни салони. Вторият етаж за уроци по готварство, а третият, щом като стигна до него, да идва една каляска изневиделица и да ме отвежда у дома. Домът искам да бъде във формата на едно голямо сърце. Училището трябва да има на всеки етаж по няколко реда шкафчета, за да може всяка една от нас да се преоблича за часовете. В тях трябва да има най-различни бижута, които да подхождат на различните видове костюми. Когато някой от госпожите ни се скара, да можем да я омагьосваме и тя веднага да започва да ни пише шестици, ей така без нищо.

На всяка екскурзия госпожите да ни носят из целия свят. На всеки празник да бъдем целия клас, да играем, да слушаме музика, просто да се забавляваме до без край. Когато някой от нашия клас има рожден ден винаги да го празнува някъде навън, за да можем да бъдем винаги едни добри и неразделни приятели.” Данина от 4”Г” клас
   

„Аз мечтая за моето училище цялото да е розово и лилаво. Да има басейни, цветя и храсти. Разбира се да сме само момичета. Да има асансьор, а на всеки етаж да има магазини с маркови дрехи и обувки. По физкултура да играем много игри и по-малко да бягаме, и да не учим толкова много ноти. А колкото до нашата стая нещо няма да променям в нея или пък може би малко. Например да имаме лаптопи и да се свързваме чрез тях с извънземните и да има тунел във всяка стая. Минаваш през един тунел и след три секунди си на Нептун, Марс, или пък даже Слънцето, където пожелаеш и си там, дори в други измерения. Да имаме роботи госпожи, но само две, три. Все пак да не прекаляваме. И към няколко деца- извънземни и мумии даже.

Желая за сутрин, обед и вечеря да ям само пица, сладолед и всякакви други лакомства. И също да имаме машина времето. С моите приятелки и другите момичета да живеем заедно в училището. Нощем да ходим на Луната и оттам да гледаме всички мистични звезди. Е това беше моята мечта и моето училище. Благодаря Ви и се надявам се сбъдне тази моя мечта, но и Вашите да се сбъднат.” Надежда Иванова от 4”Г” клас
 

„Ах, колко хубаво би било, ако училището ни беше голям, морски замък! Да е заобиколен с вода, а до него да се спускат стълби, пързалка и тунели до водата. И по Физическо възпитание да се веселим по тях. Много ми се иска по История да ни преподават с филмчета и да разиграваме истински битки в костюми. По География- да пътуваме до континенти и острови, за които учим. По Математика предлагам да отгатваме гатанки и да решаваме логически задачи. …… За настроение да ни се полага час за ядене на бонбони, сладки, торти, сладоледи и други вкуснотийки. Редно е да има зала на желанията. Който си пожелае нещо в тази чудна стая да му се сбъдне! Представям си момичетата облечени като принцеси, а момчетата- като дракони и пирати. Мисля си, че в едно такова училище всеки ще бъде отличник и отсъстващи няма да има. Ах, колко хубави би било!” Ивет от 3 „Г” клас

Димитровград- 27 ноември 2009г.

Предварително на занятия е обяснена темата, коментирана е, проведени са разговори и дискусии за това как бихме искали да живеем в училище или да изглежда училището ни. Всичко това се припомня в деня на пленера. Учениците искаха да имат по-цветно училище. В стаите им да има компютри.А може и вместо класна стая да има платформа за скейдборд. Желанията им все се доближаваха повече до забавленията и по-малко до ученето. Мечтаят да учат във вълшебно училище, като на Хари Потър.

Всичко това се припомни в деня на пленера. Децата развихриха фантазията си. Използваха всичките си умения, за да изразят по- добре идеите си.
   
   
   

Плевен- 9 декември 2009г.

Класните стаи бяха превърнати в ателиета. Учениците работеха по групи или сами по свое решение. Няма ограничение за материали или размер на рисунка, толерира се въображението и детското творчество. Освен летящо, плуващо и свръхмодерно училище, имаше и рисунки, които много напомняха нашето училище. Това показва, че учениците се чувстват комфортно тук, което е и идеята на проекта-училището да е любимо място за децата.

Плевен- 13 ноември 2009г.

Денят на таланта бе тема, обсъждана в семействата от рано. Малките ученици, заедно с родителите преценяваха кой как да се представи най-достойно. Тази дейност даде широко поле за изява на всяко дете, както и включи родителите в обсъждането. Името на клуба напълно покрива идеята на „Деня на Таланта”- всеки се представи в своята силна област. Блеснаха с умения деца, почти незабележими до сега на общия фон на класовете.
   
   
   
69-те участници, според възможностите и интересите си, се изявиха в разнородни сфери: песни, танци, собствени стихове, рецитация на стихотворения, басни и приказки, изработване на картини с традиционни и не традиционни материали, сценка по собствен сценарий, изработени предмети от природни материали.
   
   

Димитровград- 30 октомври 2009г.

Учениците, разделени на 4 отбора, освен бързина и сръчност в спортните и занимателни игри. „Топка в обръч”, „Топка в тунел”, „Четирикраки носачи”, „Бързо обличане”. Трябваше да покажат и познания за природата с подреждането на пъзел на плакат за царския орел. Така повериха знанията си от зелените училища. Най-много ги затрудни последната игра с магическия квадрат. Като на истински сървайвър те трябваше да преодолеят препятствия със заешки подскоци, да се сдобият с нужните елементи на магическия квадрат и да подредят с тях заек. Победителите получиха награди.
   
   
 

Русе- 31 октомври 2009г.

Спортният празник се проведе във физкултурния салон, поради лошото време. Състезанията бяха по: ъглова топка -отбори, по скачане-щафети, по щафетни игри. Като съдии се включиха по-големите ученици. Състезанието премина при висок спортен дух и спортменство Директорите поздравиха участниците, а те получиха много награди и грамоти.
   
   
   

Плевен- 5 декември 2009г.

Голяма част от родителите и децата за пръв път участваха заедно и се състезаваха в екип. Учениците се чувстваха окрилени от подкрепата и одобрението на мама и татко. Всички изразиха желание такива празници да има редовно, което е доказателство за навременността и ценността на идеите в Проекта.

Проведени бяха няколко игри за деца и за дете с родител. Целта беше работа в екип и съобразяване с възможностите на партньора. Игрите имаха състезателен характер, но всички участници получиха награди. Въпреки хладното време много всички родители се отзоваха и с много настроение се отнесоха отговорно към празника.
  
  
   

Димитровград

Експедицията „Тайните на траките”- 10 октомври 2009г.
Бе извършено посещение на местността „Лисиците”край язовир „Студен кладенец”. След преминаване през най-дългия въжен мост на Балканите децата и разглеждане на тракийските скални ниши. Научиха за историята на траките. С помощта на алпинистите от Алпийски клуб „Хеброс-99”-Димитровград опитаха и ново предизвикателство-скално спускане по скалните образования. Отново децата имаха възможност да потърсят кристали и да затвърдят познанията си за тях.Поради наситената програма конкурса за минерали се проведе по време на пътуването във влака.
   
   
   

Русе

Екскурзията до пещера “Орлова чука” – 10 октомври 2009г.

Учениците се запознаха с пещерата в интересна беседа. Тя е отворена само до края на м. октомври и после я затварят заради заспиването на прилепите. Последваха игри на открито с викторина и награди. Децата от Клуба са доволни и щастливи.
   
   
   

Плевен

Екскурзия „Дунав- реката, която ни свързва”- 24 октомври 2009г.

Екскурзията до гр. Свищов се проведе при хубаво и слънчево време. Това благоприятства изпълнението на предвидените дейности:-разходка с кораб по река Дунав; наблюдение на българския и румънския бряг и остров; посещение на къща –музей” Алеко Константинов” и местността „Паметниците”, в памет на загиналите руски воини. Децата от Клуба, който са в 1 клас се отделят за пръв път от родителите и се вписват в група, чиито правила трябва да спазват. Стриктно спазвахме правилата за безопасност при пътуването с кораб.

Учениците, момчета и момичета, проявяват голям интерес и желание за рисуване, като по темата на листа споделят своите мечти, преживявания през лятото, работят по групи на общ картон и изпълняват заедно общия замисъл на рисунката по зададената тема.

Русе-
  
   
   

Димитровград-
   
    

Плевен-
   

Проектът Клуб „Равни, знаещи и можещи приятели” даде възможност на 12 ученици от ОУ”П.Славейков” и 16 от НУ „П.Евтимий”- Плевен от 18 до 22 септември 2009г. да участват в поредното Зелено училище с експедиция ”По стъпките на траките- история, природни феномени, птици, минерали и скално катерене”.

На 19.09.2009г. изследователите посетиха Природо- защитния център в Източни Родопи-Маджарово. Центърът тази година ни изненада с изучаване особеностите на района чрез рафтинг по река Арда. Учениците можаха, заедно с трениране на умения за справяне и работа в екип да наблюдават различни видове птици и защитените черен щъркел и белоглав лешояд. Дори на островче във водата можаха да събират минерали. Преживяното по време на рафтинга може да видите ТУК.
   
Посетиха екопътеката до наблюдателницата на лешоядите и от цветните табла се запознаха със различни костенурки, влечуги и растения от червената книга.
   
   
    
   
Знанията им бяха проверени от орнитолога Марин Куртев. Всички намерени находки на минерали се включиха в изложба и бяха оценени.
   
    

На 20.09.09г. учениците посетиха скалния Дяволски мост в Каньона на р. Арда до язовир „Студен кладенец”.
   
Сред този природен феномен децата попаднаха в царството на ахатите.
   
Всеки участник в експедицията намери уникални находки.
   

След това всички провериха смелостта си при скалното катерене край стените на средновековната крепост „Асара”.
   
Това беше част от превенцията по намаляване на детските страхове и повишаване на самооценката на участниците в Зеленото училище.
   
   
   
С много емоции денят продължи във въжената градина на ”Питър Пан” в Димитровград. Това беше поредната проверката на възможностите за справяне.
   
   
   
На 21.09.09г. учениците се потопиха в древното минало на Перперикон.
   
Подробно се запознаха с неговата история, водени от историк - научен работник участвал в разкопките. Имаха възможност да видят архивни снимки от първите разкопки.
   
  
В кърджалийския исторически музей откриха всичко намерено в свещения град на траките.
       

Успяха да видят и останалите природни феномени в Източни Родопи- Каменната сватба и Скалните гъби.
   

Така учениците се връщат в училище по-уверени, знаещи и можещи с нови приятели.

Русе-30.04.2009г.

Център „Рисунка на асфалт”
31 ученика рисуваха с тебешири върху асфалт на тема „Лято -как спортувам и играя”, като изразиха своите желания и мечти за игри, спорт и веселие, навярно свързани и с хубавото време и предстоящата ваканция.
   

Център „Колоездене”

Най-голям интерес сред участниците предизвика това състезание- участваха 45 ученици. Децата не можеха да повярват, че в училище се организира такова състезание и с радост се подготвяха за него. Разбира се, най-много бяха момчетата, но се включиха и 8 момичета, като две от тях взеха и награда. Нужни бяха велосипеди, за което помогнаха и родителите. Трасето беше ново за тях. Засичаше се време и брой грешки, но участниците от този център бяха най-организирани и дисциплинирани. Много родители, особено на по-малките участници, присъстваха и се вълнуваха заедно с тях. Наградените с шапки, кърпи, бидони за вода и грамоти участници се снимаха за спомен и си обещаха до нови срещи следващата учебна година в Парка на младежта.

Център „Щафетни игри”

Участваха 78 деца, сформирани в отбори по възрастови групи. Те се състезаваха в шест щафетни игри за бързина, ловкост, сръчност и съобразителност. Тъй като децата от класовете са с различна физическа подготовка, но вложиха старание, желание за успех, спортен хъс и спечелиха награди. Тук важен беше колективния дух и успеха на отбора. Публиката от ученици от училището и родители подкрепяха участниците.
   

Димитровград- 19.05.2009г.

С празника „Заедно в парка”, който се проведе в парк „Марица” Клуба в ОУ „П.Славейков” завърши успешно своята дейност за тази учебна година. При получаване на разрешение за провеждане на Празника в парк „Марица” от кмета на Община Димитровград, той получи тениска на клуба. Участниците в празника бяха поздравени от Милена Тодева- директор на Дирекция „Хуманитарни и социални дейности” в Общината.
   
С много емоция 14 учениците се включиха в приложното колоездене, където заедно с индивидуалното участие по възрасти премериха сили като отбори в американско преследване. Те бяха подкрепяни от представители на спортния клуб по колоездене „Обороти”-Димитровград.
   
По същото време 17 ученици от 2,4 и 6-ти клас без велосипеди изразиха желанията си за „Мечтана ваканция” в колективна рисунка.
   
15 ученици, разпределени в отбори, провериха наученото през учебната година в състезанието „Стъпка по стъпка в природата позната и непозната”.
   
Най-много емоции за деца и родители осигуриха състезателните забавни игри. Тук 30-те участника, от пет отбора, приложиха уменията изработени по време на заниманията в Клуба. Имаше игри за концентрация на вниманието, работа в екип, ловкост и бързина.
   
   
Всички победители получиха награди.  
Институтът, като водеща организация на проекта, отново доказа своя професионализъм със запазената си марка – 3-часов празник за деца и родители в парк „Марица”.

В разговорите с русенските участници за най- предпочитаната от дейностите в клуба 80 % от децата посочиха на първо място спортния празник и вече очакват следващия през новата учебна година. Той присъства и в съчиненията и на второкласниците от Димитровград, като най-важно преживяване през учебната година.

Плевен-22.05.2009г.
Умелото управление на велосипед изискваше безопасно преминаване покрай пешеходци и пътна маркировка. Паралелното спускане беше с цел безаварийно стигане от една точка до друга в екип. Щафетните игри усъвършенстваха уменията на децата заедно да планират действията си.
   
Викторината имаше за цел да затвърди знанията и уменията за поведение сред природата.
   
   

Клуба в НУ „П.Евтимий”- Плевен
В нея се включиха 24 ученика от 1 клас и 21 ученика от 4 клас.

Поради естеството на материала в следващи занятия изделията бяха оцветени и лакирани. За голяма част от децата това беше първия допир до глината, което им достави огромно удоволствие. Имаше и поставки за яйца, доста по-сложни като изработка. По-малък брой ученици от 4 клас избраха декориране на стъклени предмети, с което се справиха много умело.
   
В проведената анкета сред 4-ти клас повечето са посочили, че най-много им е харесало участието в школата.
   

В клуба в СОУ”Възраждане”- Русе
Засаждане „Да украсим с дръвчета и рози училищния двор”
   

 „ДА СЪХРАНИМ ПРИРОДАТА”

Рисунки: „Чиста и замърсена природа на планетата Земя”

Учениците рисуваха с пастели, водни бои и флумастри под ръководството на Д. Хубанов- художник и скултур с няколко изложби. Чудовища, които изяждат природата, планетата Земя от Космоса, животните и хората присъстваха заедно в рисунките. Те бяха изложени на паравани и бяха като фон на еко ревюто. Така децата преживяваха нарисуваното и дадоха интересни идеи за еко у-ще.

ЕКО РЕВЮ „ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО”

   
   
    
   

МАКЕТИ ОТ ОТПАДЪЧНИ МАТЕРИЯЛИ
   
   

„МАЙСТОРЕТЕ РЪЧИЧКИ ЗА РАДОСТ НА ВСИЧКИ”
Клуба в ОУ"П.Славейков"- Димитровград

   

Всички участници се представиха с изработените тоалети и скулптури от отпадъчни материали, с което демонстрираха развитите умения по време на проекта свързани с финната моторика. Четири тоалета в еко-ревюто получиха допълнителна награда за оригиналност.
   
Валерия от 4 –ти клас представи работещото изобретение на моторница от пластмасова бутилка.
   
Три отбора от деца и родители майсториха различни фигури. Всеки получи награда.
 

Обучението се провежда по два часа веднъж седмично. В него се създава разтоварваща среда в училище, където децата чрез интерактивни, забавни и подвижни игри, свързани с добро здраве и самочувствие, тренират умения за справяне, подобряване на координацията на движение, концентрацията на внимание и социално общуване. Обогатяват уменията си за общуване чрез куклен и дискусионен театър. Имат възможност да се почувстват важни и значими.
   

Русе

Работи се в групите с рисуване, подвижни игри, игри за социални умения. В заниманията се откроиха трудните деца. Те търсят средата и контактите в клуба, поставят проблемите си и търсят тяхното решение. Желаят да се впишат в групата. С помощта на дискусионния театър това се отработваше. Разисквани са проблемите в отношенията между деца, родители и учители, чистотата в училище, екологията, агресията и музиката. Посредством куклен театър, пантомима и различни игри учениците тренираха отработване на различни състояния. Изключително активни децата от 2”г” клас. Участват във всички мероприятия.

Eкология по време на разходките в Парка- рисуване след наблюдение на жива и нежива природа. Работа по презентации на защитени птици; работа в екип; как да се изработват презентации и се представят пред зрители.

Разисквана тема е доколко компютърът помага и доколко пречи в ХХІ век: как да работим с него; възможности на комуникацията- мобилна техника и култура на поведение с нея. За учениците от 4 –ти и 5 – ти клас в обучението се разглеждаха проблемите на взаимоотношения момчета - момичета, как да печелим приятели, как да сме здрави и да пазим природата- нашия дом чиста.
   

Плевен

Обсъждане проявите на агресия, приемане на непопулярните деца от групата, сплотяване на групата. Общи занимания на четвъртокласници с първокласници. Споделяне на опит и внимание към по-малките. Изграждане на мотивация за толерантност и приемане на децата с увреждания в групата и класа. Запознаване с традиционните български празници в този период. Техните послания и празникът - начини за общуване. Изработване на коледни картички, които децата изпратиха в българския контингент в Афганистан (бащата на едно от децата в клуба е военен там). Училището получи благодарност и признателност в писмо от командването на контингента, което прилагаме. След ваканцията проведохме дискусия – „Най-ценният подарък”. Децата направиха извода, че истинското е невидимо за очите, то трябва да се усети със сърцето.

В заниманията децата изработиха и поднесоха мартенички за лежащоболните деца в плевенските болници. Занятията станаха притегателен център за всички, които прекарват повече време в училище поради родителската претовареност и имат превантивна роля. Заниманията включват изработване на пролетни картички от отпадъчни материали под надслов „Хей, пролет иде”.

Работи се в групите с рисуване, музикални игри, логически задачи, беседите - «Децата –еднакви и различни» и «Моето семейство-хората, който обичам», подвижни игри, игри за социални умения , за решаване на проблемни ситуации в училище и дома, правила за работа в група. В заниманията неусетно се редуват полезните умения с приятните занимания, което ги прави очаквани. Разисквани са проблемите в отношенията между деца, родители и учители, как да печелят приятели, темата за училището като място за учене, игри, среща с приятели. Клубът е мястото, в което споделят добрите и лошите преживявания, където могат да получат помощ и одобрение от връстници и преподаватели.
   

Димитровград

Работата с групите в клуба се обуславя от нуждите на различните възрасти и техните специфични особености. Един и същ материал и игра се поднасят по различен начин, но крайната цел е една и съща- децата да се опознаят по-добре (и себе си,и околните), да намерят своето място в групата, да могат да се изразяват по-свободно, да добиват умения за концентрация и бърза мисъл, да владеят тялото си по-добре и да го познават.

В тези последни занятия децата имаха възможност да споделят впечатленията си от работата по проекта. Те изразиха недоволство от това, че няма да се събират един път седмично и да споделят, да се забавляват, да правят нещо различно от останалите, да изиграят поне една игра заедно с ръководителя си. Споделиха, че са се чувствали много добре в групата и че са имали възможност да видят и преживеят невероятни неща. Преживяванията им  в групата работеща по проекта са оставили много ярки спомени. 

Кръжокът в клуба в СОУ „Възраждане” е за писане на есе „Мето камъче”. Замислен е като творческа дейност за развитие на креативните способности, стимулираща фантазията на децата и въображението, като метод за развиване на словесно- творческите умения на учениците, които желаят да пишат.

Мисловните експерименти “Моето камъче” са интересни с това, че със своята конкретност, простота и достъпност са подходящо средство за навлизане във вътрешния свят на детето от тази възрастова група, за внасяне на живот, цвят и емоционалния баланс в личността на детето. Способностите за хипотетично мислене, за творчески дейности са провокирани от аналогиите, щурите идеи, мисловните експерименти, свързани с камъчетата, като посредници между сетивата и ума. Това е един опит да се окуражават децата да пишат, като за някои от тях това е важно и желаят да се включат в точно такава дейност, а ние, учителите трябва да им я предложат.

В модела за писане (съчинение за 2, 3 клас и есе, приказка за 4 клас), който приложиха Сл.Кангалова- р-л на клуба и М.Христова- литератор в училището, камъчетата имат напълно реалистично измерение, те са предизвикателство към самите деца.

След беседа за преживяванията и асоциациите с камъчетата и мястото откъдето са: морето, реката или планината, децата записаха на лист своите мисли и преживявания. Всички деца рисуваха върху камъчето. Разговаряха за формата и твърдостта на камъчето като част от природата. В някои съчинения децата писаха за камъчето като за нещо неживо, а други- като за живо същество. Най-добре е тази дейност да се проведе в планината или на морето, където децата сами ще намерят и открият своето камъче и ще споделят преживяванията си в група с другите деца. Написаното от децата беше издадено в книжка.

Обикновено камъче

Моето камъче е обикновено. Бих искала да е зелено. Аз избрах това камъче, защото е много хубаво. То е мъничко, бяло, с малки дупчици, в единия край има и малко кафяво. То е обикновено камъче, а не минерал, вече правя разлика, твърдо, с леки пукнатини тук-там. Откъде ли идва то ? Може би от морето, което много обичам, плясъка на вълните, синия цвят на водата и шумът на вятъра. Мисля си, че не мога да плувам, но какви ли тайни крие морето и колко много време е минало, докато моето камъче стане така гладко... А може би е планинско камъче? Обичам планината. Зеленият цвят на тревата, шума на дърветата и песента на животните. Бих искала да летувам в планината на палатка. Аз съм на 10 години, имам кафява коса и зелени очи, хубави дрехи, добри родители. Аз не си приличам на външен вид с камъчето, но то много ме привлича - кара ме да си мечтая за море и планина. Обичам моето камъче и вярвам, че ми носи късмет! Донна Петрова 4 клас

Камъче - вкаменелост

Избрах моето камъче, защото ме заинтересуваха дупките по него. То е обло, голямо колкото човешка длан, формата му е като на луната, малко след пълнолуние. Цветът му е бежов, като повърхността му е грапава, с много дупки. Може би идва от морските дълбини, а може би е камък от лунен кратер? Мисля, че много си приличаме с моето камъче. Не по външен вид, разбира се. По това, че сме загадъчни. Камъчето наподобява вкаменелост, на която има отпечатъци от нокти на неизвестно животно. Къде ли е живяло, с какво се е хранело? Как е изглеждала Земята тогава? Аз бих искала като порасна да стана археолог, интересувам се от миналото на животни и хора. Затова го харесвам, защото е старо и древно и крие много тайни, които бих искала да разгадая. Мария Нанкова 4 клас

Морско камъче

Моето камъче е от морето. Намерих го във водата, когато през лятото почивахме в курорта “Албена”. Когато бях във водата, изведнъж напипах с ръка нещо твърдо, гладко и ромбовидно - това беше моето камъче. Извадих го от водата и го разгледах. То е тъмно оранжево на цвят, от едната страна с голямо тъмно петно. Изпъстрено е с малки дупчици, които почти не се забелязват. Мисля, че си приличаме, аз съм също така твърда по характер като него и не се предавам лесно. Мисля, че с него сме добри приятели, сякаш винаги е било с мен и не сме се разделяли. Аз запазих това морско камъче и мисля, че е най-хубавото на света, зная, че ми носи здраве и късмет. Биляна Тодорова 4 клас

Вулканично камъче

Аз си избрах едно малко камъче с кръгла форма. То на цвят е бяло, с различни по големина дупки. Мисля, че е вулканично камъче, не прилича на другите камъчета. Когато го взех в ръцете си, почувствах, че е свързано със земята. На допир е съвсем гладко и с правилна форма, няма нища нащърбено или счупено, много е красиво. Помислих си, че ще го сложа в стаята си да ми носи късмет. Дори нещо повече - мога да го нося на шията си като красиво бижу. Прилича на истински диамант. Скъпоценните камъни ги продават и струват много скъпо , но моето камъче е обикновено на вид и също така необикновено. То е вълшебно!  За мене е различно от останалите камъчета, защото аз си го избрах. То прилича на мен, защото обичам белия цвят и то също., нали е бяло. Аз обичам природата, обожавам я, а съм сигурна, че и то я обича, нали е част от нея., тя е негова родина. Дали има човек, който да не се възхищава на природните красоти? Това камъче сигурно е пътешествало, преди да остане на мястото, откъдето го е взел някой турист. То дълго е чакало да попадне в нечии ръце. Аз много обичам да пътувам. Мечтая си да обиколя целия свят - да видя Египет и пирамидите, които са от камък. Ще взема с мен и камъчето - то ми е приятел. Мисля си , че за някои хора камъчетата са грозни и обикновени, неживи, но според мен те са вълшебни, красиви и крият необикновена сила. Тази сила е различна, както разнообразни са хората и животните  на планетата Земя. Мисля, че най-красивото и вълшебно камъче вече съм срещнала и това е моето вулканично  камъче. Катрин Кънева 3 клас

Камъче като капка вода

Избрах моето камъче, защото ми хареса цвета и формата му. Прилича на капка вода. На цвят е бяло, жълтеникаво, а на места - светло синьо, като го погледне човек, е шарено, изпъстрено с различни цветове. То е гладко, но не съвсем - има дупчици, вдлъбнатинки, черти, затова го харесах и си го взех. Мисля, че си приличаме с него. Аз понякога съм добра, все едно бялата част на камъчето, а понякога – лоша - синята част. Според мен то е морско камъче, дори му измислих и име - Капчица. То е шарено, има различни цветове, а и аз обичам различните, разнообразни неща. На него са и някои от най-любимите ми цветове: светло синьо като морето, бяло като снега, зелено като тревата, а другите цветове ми напомнят на пъстра планинска поляна. За мен моето камъче – Капчица е единствено в света и аз много си го харесвам! Маринела Иванова 3 клас

Силно като скала камъче

Аз избрах моето камъче измежду всички други камъчета, защото много ми хареса. То е различно, малко странно на външен вид. Ти е малко, с неправилна форма, с две дупки - едната по-голяма, другата по-малка. На цвят е светло бежово. Никога не съм виждала подобно камъче, много странно изглежда, малко, твърдо, гладко на места, набраздено с дупки, но затова ми харесва. Мисля, че идва от далечните и стръмни планини. Когато го взема в ръце и погледна, то започва да блести - излиза светлина! Мисля, че камъчетата показват любовта на един човек или много хора. То внася красота. Може да се сложи на гердан, но и така е важно за мен. Мисля, че то идва от стръмна и далечна  скала в планината. Ако някой подари на друг камъче, това значи, че иска да е силен и смел като камъчето. Мисля, че с моето камъче не си приличаме, но все пак, когато бях в Родопите, аз успях да се изкатеря по една скала, с което се гордея. Надежда Иванова 3 клас

Моето усмихнато камъче

Избрах си това камъче, защото много ми харесва. То не е много голямо, по-скоро малко, гладко и бяло. Мисля, че е дошло от планината. Живяло е в бистро и студено езеро и водата го е направила толкова лъскаво, без пукнатини и дупчици. Мисля, че е вълшебно, защото на светлината блести много силно. По средата има едва забележима черта, която го разделя на две. То е искрящо бяло като снежна пряспа. Това ме кара да съм радостен и щастлив. Мисля, че с моето камъче се приличаме - и то, и аз сме усмихнати и весели! Харесвам моето камъче! Данаил Йорданов 3 клас

Камъче - мидичка

Избрах моето камъче, защото харесвам грапавите неща, а също така мидите, охлювчетата и други морски животни. А то е точно такова - като красива морска мида. На цвят е лилаво с преливащо синьо - като морето и небето. Ако е дошло от морето, е точно такова, но ако е родено преди милиони години, то е древно и забелязвам върху него отпечатък от стъпка на гущер, запазила се и до днес. С камъчето си приличаме, то е красиво като мене, има неравности както и аз, но се различаваме по това, че то стои на едно място и е послушно, а аз много - много не обичам да стоя мирен. Камъчето ще прибера у дома, ще го сложа над телевизора в моята стая и ще го гледам, когато ми е весело или тъжно. Ще го покажа на моите приятели, ще играем с него и то ще стане ценно за мен. Харесвам моето камъче, което прилича на малка синьо лилава грапава мидичка! Боян Николаев 3 клас

Камъче от Космоса

Избрах моето камъче, защото много ми прилича на звезда. То е обло, но гладко и блестящо, сякаш слязло от тъмното небе на Земята. Гледам го и се пренасям в далечния Космос, там, където има много звезди и планети, започвам да пътешествам също като тях. Чувствам се леко, свободно, имам приятели и светя. Камъчето ми помогна да разбера какво е да си звезда в Космоса. Мисля, че е дошло на Земята, то ми носи много радост и късмет.
Петър Христов 3 клас

Речно камъче

Моето камъче е много хубаво, затова го избрах. То е тънко, блестящо и грапаво. Малко е странно, защото не знам на какво ми прилича. Мисля, че идва от река, защото е изгладено от водата, но не съвсем. Аз си го представям като лист, на който може да се пише или рисува. Мисля, че с камъчето си приличаме, защото то е добро и красиво, както и аз. За мен то е най –хубавото камъче! Ирина Кочанова 2 клас

Хубавото камъче

Моето камъче ми харесва, защото е грапаво, не е гладко. Съвсем мъничко е, прилича на квадрат. Прилича на корона на цар, богат и прочут. С камъчето не си приличаме, защото аз съм много игрива, красива, добра, имам приятели. Аз го харесвам, а струва ми се, че и то ме харесва. Аз го избрах и то мене. Това е за моето камъче. Лора Юлиянова 2 клас  

Красиво камъче

Аз си избрах това камъче, защото е много красиво. Гледам го и си мисля - откъде е дошло моето камъче - от планината, от реката или морето? Не знам, но сигурно е пътешествало и то много , много отдавна. Сега ще го опиша: то е малко, бяло, гладко и красиво. Дали си приличаме? Когато съм с него ми дава сила, искам да съм дълго време с него, затова ще си го запазя. Ах, колко сме красиви, умни и добри с моето камъче! Василена Маринова 2 клас 

от д-р по клинична психология и психотерапия Галина Кубратова

чрез „Мобилен център за работа с деца” към Института

На 8 декември 2008г. второкласници, участници в клуба, и техните родители имаха възможност да получат професионална помощ по проблеми свързани с развитието на децата. Ето какво споделят те:

„Изказваме сърдечна благодарност за помощта, която получихме. Нашето дете преживя много драматично новата роля на ученик и живота в училище. Вследствие на това получи тик, който ликувахме с медикаменти. След срещата с д-р Кубратова се чувства много по-добре.”

„Нашето дете проявява агресия спрямо съучениците си в училище, което за нас е необяснимо.С помощта на д-р Кубратова успяхме да преодолеем проблема, за което сме много благодарни.”

17 петокласника, в чийто клас от четири години има проблеми с дисциплината и нарушаване на учебния процес, като членове на клуба се срещнаха с д-р Кубратова. Те получиха интерактивен модел на групова дискусия за решаването на конфликтите между преподаватели и ученици по време на учебния час с цел подобряване на психическия климат за интензивно и успешно обучение по конкретен ред. Самите деца изработиха модела за решаване на конфликта и го предложиха на своите съученици, и родителите на родителската среща вечерта. Присъства и педагогическият съветник, който също беше обучен за овладяване на учениците. В бъдеще ще се апробира подписването на договор за спазване на правилата в общуването между родители, учители и деца в училищната среда. На провелата се среща с родителите д-р Кубратова обясни причините за поведението на децата и пътищата за овладяване на тяхното поведение. Отделни майки получиха отговор на поставени от тях въпроси за особеностите в развитието на децата в тази възраст.Срещата беше отразена в новинарската емисия на телевизия Cabeltel Димитровград от 9.12.2008г.Видеото може да бъде видяно ТУК.

Учениците от Клуб „Равни, знаещи и можещи приятели” в трите училища в „Деня на будителите” рисуваха на тема „Аз и моето училище”. Рисунките им бяха оценявани от учители по рисуване. Най-добрите получиха награди.

ОУ”П.Славейков”- Димитровград
Г-жа Боряна Тренева- ръководител на клуба в училището: „Учениците получиха награди, защото рисуваха с много настроение. Под ръководството на учителя по рисуване г-н Терзиев опитаха различни техники. Децата заявиха, че се нуждаят от чисто и подредено училище, с ред и дисциплина, където се спортува и всички са приятели. Според момчетата от 5 клас училището трябва да е цветно.”
 
   
    
   

СОУ”Възраждане”- Русе
   
 
 
  

НУ”П.Евтимий” - Плевен
      
 
  
       

ОУ ”П.Славейков”- Димитровград -
«Нещо хубаво ми се случи
и от него всеки сполучи.
Който беше там - не беше сам.
Всеки помощ получи
щом сделката с клуба той сключи.»
Тодор- 6 «г» клас
ОУ«П.Славейков»-Димитровград
  
СОУ”Възраждане”- Русе

НУ”П.Евтимий”- Плевен
  

От 20 до 22 септември 98 ученици от 1 до 7 клас, 9 учители и 10 родители от ОУ"П.Славейков"- Димитровград, НУ"П.Евтимий"-Плевен и СОУ"Възраждане"-Русе преминаха по три маршрута в Източни Родопи, обединени под надслов "По стъпките на траките- история, природни феномени, птици, минерали и скално катерене".

Учениците имаха равни възможности да научат за траките при посещението на Перперикон, Кромлеха и Историческия музей в Кърджали. Видяха средновековната крепост на рицарите кръстоносци - Монек. Наблюдаваха белоглави лешояди и черни щъркели. Научиха всичко за защитените птици в Източните Родопи. В ролята на изследователи търсиха и вече могат да разпознават минералите по р.Арда. Любуваха се на природни образования в различни форми и багри. Убедиха се, че могат да преодоляват трудностите в изкачването и най-вече в скалното катерене. Видеото можете да видите ТУК   
   

Сред 98-те участници в експедицията беше проведена анкета. На въпроса „Какво Ви хареса най-много?” 40 % от участниците в експедицията са отговорили - скалното катерене. Част от участниците като най-интересно посочват събирането на минерали, скалните гъби и сватбата, както и екстремното изкачване и слизане. Останалите споделят, че всичко им е харесало и си тръгват с незабравими преживявания.

   
Валерия Тодорова- 4 клас - Димитровград: „Най-много ми хареса скалното катерене и Перперикон. Научих много нови неща за древните българи. С много желание ще се включа в клуба.”

Християна Бояджиева- 4 клас - Димитровград: „Много ми хареса събирането на минерали, каменните гъби и скалното катерене. Научих много за миналото на българите. Ще се включа с радост в клуба.”

Наталия Николова- 4клас - Плевен: „Най-много ми хареса събирането на минерали край река Арда. Вече мога да различавам различните видове минерали. Научих много за крепостта Перперикон и живота на траките. Разбрах и какъв е животът на лешоядите. Всичко, което научих и видях много ми хареса и ще се радвам да стана член на клуба.”   
Полин Петрова 3 клас – Русе: „Най-много ми хареса, че се забавлявахме. Научих много нови неща. И че приятелството е най-важното. Ще се включа в клуба.”

Флорика Досева- 5 клас – Русе: „Хареса ми, че всичко беше организирано добре и никой не пострада. Най-много ми хареса на Маджарово. Научих много неща за камъните и минералите, за лешоядите, за траките, за звездите. Най-важното, което научих - природата е най-големия художник. Разбира се, че ще се включа в клуба.”

Калоян Комсийски- 4клас – Плевен: „Най-много ми хареса катеренето и резерватът за птиците. Научих много неща, но за две ще ви кажа. 1. Трябва да пазим природата. 2. Да не се убиват животните. На въпроса дали ще стана член наклуба ще отговоря: YES.”

Дани Азам- 4 клас –Русе: „Най-много ми хареса Перперикон и катеренето, защото ставаме смели. Ще стана постоянен член на клуба.”

Това е така, защото специалистите от Института съвместно със своите дългогодишни партньори природозащитници, алпинисти, археолози и историци успяха по интересен, достъпен и разнообразен начин да поднесат много информация, за да си тръгнат децата към своите училища знаещи, по-мотивирани, уверени в себе си и заредени с положителни емоции. Тази експедиция в края на учебната година ще се реализира отново за останалите участници в клуба.

   
Коста Арнаудов- учител по музика в ОУ”П.Славейков”, Димитровград:

„Присъствах на първото занимание от обучението в клуба „Равни, знаещи и можещи приятели”. Направи ми впечатление, че учениците от 6 клас за първи път в училище, без агресия, участваха в различни игри. Обикновено сме свикнали да се делят момичета от момчета, този път бяха толкова задружни и толерантни дори към различни етноси. За първи път се изказваха самостоятелно, като провокирани от уменията на г-жа Тренева имаха възможност да споделят какво мислят и чувства.

По време на експедицията децата от 2-ри, 4-ти, 5-ти и 7 клас показаха една емоционалност, една откритост. Изявиха другарството, взаимопомощ и по непосредствен начин придобиха много знания и практически умения. Опознаха кътчетата на Родината, които надали друг път ще видят. Очарован съм от уменията за работа с деца и знанията на природозащитника Марин Куртев от Центъра в Маджарово. Той е всестранно подготвен и с удоволствие отново ще заведем ученици, за да видят това райско кътче на България. След скалното катерене на децата им идваше да литнат. За овладяване на агресията трябва да работим в тази посока: експедиции, излизане от училище и дома.”

Даниела Тончева- майка на Йорданка от 2г клас - ОУ”П.Славейков”:

„Голяма веселба падна с малките през трите дни от експедицията. Екстремните ситуации им вдигнаха адреналина. Днес на катеренето някои не посмяха да се покатерят, макар че това беше основното приключение на деня. В общи линии децата се справиха сами. С всеки следващ маршрут са по-устойчиви и сигурни.”

   
Христо Тодев- зам.председател на Клуб по Алпинизъм ”Хеброс-99” Димитровград

„С колегите от Клуба по алпинизъм с готовност участвахме в организирането на скалното катерене за учениците от Плевен, Димитровград и Русе на Момина скала до село Широко поле. Виждахме радостта в очите на децата от успешното изкачване, повишеният адреналин и новото чувство на увереност в собствените сили, че са успели да се справят с отвесната стена. Станахме свидетели как много от децата за пръв път преодоляват страха и съмненията в себе си. Освен екстремното преживяване за тях много полезни бяха и останалите елементи от еднодневния поход в района. Много от учениците за пръв път участваха в подобен формат на опознаване на природата- да се движиш след водача в колона спазвайки дисциплина и правилата за безопасност особено по опасни стръмни участъци, не само да наблюдаваш исторически и природни забележителности, но и да ги опазиш от присъствието си. Направи ни впечатление, че на децата липсват голяма част от опита сред природата и правилното отношение към нея. Имайки в предвид опитът ни от пролетната експедиция „ПО СЛЕДИТЕ НА ТРАКИТЕ – ИСТОРИЯ, ПТИЦИ, МИНЕРАЛИ, СКАЛНО КАТЕРЕНЕ И КОЛОЕЗДЕНЕ”, за децата от програмата „Здраве чрез движение сред природата” организирана отново от Института за изследване и прилагане на Паневритмията забелязахме голямата разлика между двете групи. Децата от пролетния поход, с които е работено, необходимите навици, умения и екологична култура са на осезателно по-високо ниво.

Аз лично като баща на двама сина осъзнавам, че въпреки усилията ми във възпитанието при израстването им не мога да заместя естествената детска среда и тази в училищата, където ролята на формирането им като личности е доказано важна. И с резервите и критиките към сегашната недостатъчно ефективна система на образование по отношение на екология, опазване на природата и работата за намаляване стреса сред децата, намирам усилията и постигнатото от преподавателите от Института за много добър пример как да се работи в тази посока.” 
  

Мнения родители от НУ”П.Евтимий”-Плевен, участници в експедицията

Юлия Кърчева, майка на Християн от 4г клас:

„Чудесна организация! Заредихме се със страхотни емоции. Научихме много неща. Преживяхме изключителни моменти. Децата, както и ние-родителите сме много щастливи, за това че имахме възможност да участваме в експедицията. Трябва все по-често да се организират подобни екскурзии!! Искам да поздравя организаторите за прекрасното отношение, организация и гостоприемство. Страхотни сте! Продължавайте все така! Ние сме с вас!”

Ирина Комсийска, майка на Калоян от 4а клас:

„Прекарахме три невероятно интересни, пълни с приключения дни. Заедно с децата научихме много интересни неща. Насладихме се на красотата на природата и причудливите й форми. Очакваме следващото приключение.”

Веска Русева, баба на Сашко от 4г клас:

„Силно ме впечатли организацията през четирите дни. Беше ми интересно да събирам минерали заедно с децата. От интересния разказ в природозащитния център в Маджарово разширих познанията си за птици и минерали. Много емоции предизвика в мен изкачването на Момина скала и скалното катерене. Деца и родители аплодираха всяко дете стигнало да върха на скалата. Всички деца преодоляваха страха и се справяха с трудностите при изкачването. Чудото на природата- скалните гъби и сватбата предизвикаха истинско възхищение у деца и родители. Но върхът на емоциите беше вълнуващия разказ за града на траките – Перперикон. Величието му може само да възпитава гордост, че сме жители на прекрасна и древна земя. Чудесна организация! Дано има повече такива ентусиасти като г-жа Янкова, Златкова, Иванова и Тодорова. Убедена съм, че с участието в такива експедиции децата и внуците ни ще станат добри хора, знаещи и можещи българи.”

Ивайло Точев, баща на Пламена от 4г клас:

„Много добра организация и чудесна инициатива за приобщаване на подрастващото поколение към природата, историята и красотите на България. По естествен и непринуден начин се създават условия за откриване на красивото и позитивното в заобикалящия ни свят. Канализира се в градивна посока кипящата детска енергия. Осъществява се балансирано съчетаване на физическото натоварване от скалното катерене и достигането до различните исторически и природни забележителности с усвояването на много нови знания в области като етнографията, история, биология, геология и минерология. Посещението на историческия музей в Кърджали на 22 септември- в деня на 100 годишнината от обявяването независимостта на България беше своеобразна кулминация.”

Преодоляване трудностите при достигането и слизането от крепостта
      
   
   

НУ”П.Евтимий” – Плевен
   
   

Скалните гъби
   
   

НУ”П.Евтимий” – Плевен
   
   

Тук учениците посетиха отделите: археология, етнография и природа. Видяха уникални находки намерени в Перперикон и Вишеград. Запознаха се с обичаите и традициите в Източни Родопи. Успяха да обогатят представите си за минералите, които вече познават, както и да видят уникални находки.
В отдел”Археология” са представени находки от неолита и късното българско средновековие. Интерес представляват колекциите от оръдия на труда, праисторическа идолна пластика, тракийски оброчни плочи и бронзова пластика, монети, „сграфито керамика”, средновековни накити и църковен олтар намерен на Перперикон.
    
    
В отдел „Етнография” са представени основните поминъци на населението в Източни Родопи. Тук може да се види типовете традиционно народно облекло с пъстри багри, шевици и украси. Възстановени са мандра, въглищарница, абаджийска работилница, както и експозиционно представяне на сватба и на различни коледарски обичаи в района от края на ХІХ в. и до 50-те години на ХХ в.
   
В отдел „Природа” живата природа е представена чрез хербаризирани редки, защитени и лечебни растителни видове. Геологичната част съдържа колекции на рудни и нерудни суровини, полускъпоценни минерали като аметист, карнеол ,опал, планински кристал, морион, гранат и обсидиан. Вкаменелостите на миди, охлюви, морски таралежи, корали и уникалният фосил на риба- единствен в Югоизточна Европа.
   

СОУ „Възраждане” –Русе
       

Те единствени можаха да посетят тракийските ниши край с.Долно Черковище, да търсят минерали там и да наблюдават редки птици.
   
   
   
Древното тракийско светилище КРОМЛЕХА
   

Г-жа Антоанета Янкова- ръководител на проекта:
„Като председател на фондация „Институт за изследване и прилагане на Паневритмията” ще бъда ръководител на Клуба „Равни, знаещи и можещи приятели”.
Защо така нарекохме Клуба? Защото ще създадем за всички Вас равни възможности да опитате нови неща, нови емоции и най-вече да се почувствате важни и значими.
Защо Знаещи? Защото чрез игри, преживявания и положителни емоции ще можете да научите много нови неща.
Защо Можещи? Защото чрез трениране на умения за справяне в заниманията, експедициите, спортните празници, пленерите и представленията ще Ви помогнем да станете по-добри в училище и да успявате в своите начинания.
Защо приятели? Защото е прекрасно да имаме повече приятели, на които да разчитаме в училище и да споделяме общите преживявания. Нека този проект съгради мостове между учениците в Плевен, Русе и Димитровград и да се опитаме да направим училището по-привлекателно и интересно място.”
  
Г-жа Меглена Христова, зам.директор на СОУ”Възраждане”гр.Русе:
„От името на нашия директор г-н Георгиев Ви поздравявам и нека през тези дни станем добри приятели. Нека нашите контакти продължат в Клуба „равни, знаещи и можещи приятели”. На добър час на този чудесен проект.”
Режисьорите, на това което предстои в клуба:
Г-жа Славина Кангалова - ръководител на клуба в СОУ ”Възраждане” -Русе:
„Тук са най-смелите ученици от Русе, които не се уплашиха от лошото време и дългото пътуване. Пожелавам на всички много емоции, много награди и успех, в това което ни предстои.”
Г-жа Мариета Златкова - ръководител на клуба в НУ ”П.Евтимий”- Плевен:
„Здравейте, всички участници в проекта. Много се радвам, че можем да бъдем заедно на едно толкова хубаво и приветливо място, каквото е парка „Вапцаров” в Димитровград. Пожелавам на всички много незабравими мигове с нови приятели. И от тук много се надявам да излезе едно приятелство за цял живот. Весел празник.”
Г-жа Боряна Тренева - ръководител на клуба в ОУ ”П.Славейков” - Димитровград:
„Здравейте приятели. Много се радвам, че имам толкова много млади приятели. Така и аз се чувствам по-добре. Добре дошли в нашия град. Надям се да ви хареса и да изкарате три много емоционални дни, с много преживявания. Надявам се когато завърши проекта учениците да попипат:”Г-жо, няма ли да имаме пак такъв клуб?” Весело и емоционално прекарване.”
Официално бяха връчени фотоапарати, оборудвани с всичко необходимо, на училищата в Плевен и Русе, за да могат да бъдат отразявани дейностите и емоциите по време на проекта, тъй като училищата не разполагат с фотоапарати.
След това учениците, техните учители и родители се потопиха в зеленината на парк „Вапцаров” и посетиха Планетариума. Там те научиха за планетите, слънчевите системи и за най-новите открития в областта на астрономията.