Резултати на програмата

проф. дпсн. Ваня Матанова
доц. д-р Нели Бояджиева
Галина Кубратова, медицински психолог

Проф. дпсн. Ваня Матанова от СУ “Св. Кл. Охридски”, директор на магистърска програма по Клинична и консултативна психология.

Резултати от социометрично изследване на деца от 1 до 6 клас:

„Множество изследвания доказват, че нарушените междуличностни отношения в детството са предвестник на емоционални неблагополучия в зряла възраст.
Едно от най-значимите постижение на обучението по паневритмия е в областта на социалното формиране и социалните умения. Българското училище учи детето на много неща, но не го учи на социални умения и всяко въздействие в тази посока трябва да бъде подкрепяно.
В групата на децата, които се занимават с паневритмия, а те са от един клас, се отчита по-голямо желание за сътрудничество и дружелюбност. Обединяващ център са общосподелените ценности и сродните интереси, прекият контакт и спонтанността в съвместната дейност. Сплотеността на групата с паневритмия се определя от това, че членовете й се намират в състояние на комфорт, което поддържа самочувствието и самостойността на личността.
Неформалното общуване в групата се оказва поле за изява на възможностите на отделните личности, при което личността получава оценка и признание за индивидуалните си качества в процеса на общуване. Влиянието на другите върху детето обогатява представата му за самото него.”

Резултати от изследване на детските градини:

„При деца занимаващи се с паневритмия в предучилищна възраст са налице значителни потенциални възможности за развитие на детето в тази възраст. Наблюдават се достижения при подобряване на устойчивостта и концентрацията на вниманието. Двигателната памет бележи бързо развитие, уменията за вербално-логическа памет започват да се придобиват и усъвършенстват. Заниманията с паневритмия са онова въздействие, което стимулира и ускорява този процес.
Взаимоотношенията в малката група, влиянието на връстниците, влиянието на музиката и движенията в паневритмията дават възможност за по-ранното формиране на емоционалната памет. Заниманията с паневритмия са този интересен и непознат за детето компонент, който спомага за формирането на избирателния характер на паметта.
Паралелно с емоционалното и когнитивно развитие се формират и социалните умения на детето. Поведението на детето към другите е добро, очевидно децата се заразяват едно от друго и те подкрепят този положителен поведенчески модел и го прилагат в присъствието на другите. Така детето учи детето. Придобитите поведенчески модели децата ги пренасят в по-голяма социална среда.
Получените резултати дават основание да считаме, че заниманията с паневритмия в предучилищна възраст спомагат за изява на потенциалните възможности на детето и ускоряват процеса на социализация, което се извършва на основата на добро когнитивно и емоционално развитие.
Хиперкинетичността е една от проявите на детската патология. За съжаление 15% от децата до 14 год. са хиперактивни. Доказано е, че досега хиперактивния синдром не е успешно туширан. Като се има предвид, че симптомите са дефицит на внимание, свръхактивност и импулсивност. Може да се очаква заниманията по паневритмия да повлияят на импулсивността и на свръхактивността, която ще се канализира в двигателна дейност. Трябва да се използва всичко, което би помогнало за овладяване на хиперактивността.”

Нагоре

доц. д-р Нели Бояджиева от Факултет Начална и Предучилищна Педагогика на СУ”Св.Кл.Охридски”

Резултати от изследването на детската тревожност, самооценката, самочувствието, настроението, активността, надеждата и психо-емоционалните състояния за ученици от 1 до 6 клас преминали за първа и втора година през обучение по паневритмия:

"Първичните резултати в началото на експеримента показаха, че повече от една трета от учениците са със завишена над допустимите безопасни за психическото здраве и състояние равнища на тревожност.
Тя се разглежда като устойчиво образувание и като проява на умора, раздразнителност, нетърпение, чувство за вътрешна скованост, склонност към изпитване на чувство на страх даже по незначителни поводи, да се изпитва безпокойство. Всичко това е съпроводено с вегетативни реакции като често изпотяване на ръцете, болки в корема, главоболие, сърцебиене и др. Броят на децата с максимална тревожност в клас е от 4 до 7, които проявяват и агресивност.
В края на годината при занимаващите се с паневритмия деца намаляват страховете за родителите им, за самите тях и екзистенциалните страхове. Намалява броя на децата, които сънуват страшни сънища и тези, на които им липсва общуването.
Децата, участвали първа година в обучението имат по-добро настроение като цяло. Те са по-весели, по-спокойни, повече доволни и пълни с надежди и се чувстват по- добри.
Особено значими са резултатите на учениците, които са се занимавали две години с паневритмия. Наблюдава се значително позитивиране и намаляване на детската тревожност.
Самочувствието и настроението са подобрени като цяло. Те са по-спокойни, като цяло са по- доволни и щастливи в смисъл на удовлетвореност от себе си. Чувстват се по-добри, защото е налице нравствената самоиндетификация. Децата от тези групи са повече заредени със сили, по- работоспособни, по-бодри, оптимистични, възторжени, радостни, весели, жизнерадостни и здрави.
Децата, занимаващи се с паневритмия могат винаги да излязат от дадена ситуация, да намерят възможност да решат проблемите си. Това е интегрален показател за активизиране на ресурсите, изобретателността, комбинативността и адаптивността на децата.
Може да се предположи, че ако учениците се занимават по-продължително и систематично с упражненията от паневритмията ще се повиши самооценката за надеждата, което пък би се отразило по- категорично върху техните оптимистични нагласи за самите себе си, по- ниско равнище на тревожност и депресивност, чувство за самотност и страх.”

Нагоре

Галина Кубратова, медицински психолог, Фондация “Психологическа подкрепа”

„Психотерапевтичните възможности на обучението по паневритмия не са за подценяване, тъй като става въпрос за задоволяване на базови потребности като:
• потребност от сигурност;
• потребност от принадлежност и любов;
• потребност от оценка на постижения и чувство за компетентност;

Всички хора притежават вътрешни ресурси за израстване и изцеление. Паневритмията може да помогне за отстраняване на пречките пред отделния човек в постигане на себеактуализация, тъй като тя е школа за добри човешки отношения в руслото на съвременните разбирания на хуманистичната психология и психотерапия.

1. Потребност от сигурност:
Задоволяването на тази потребност е свързано с чувството за безопасност, стабилност, закрила, отсъствие на страх и тревога, потребност от ред, закон и ограничаване на хаоса. Разбира се при децата тази потребност трябва да се задоволи най-вече чрез семейството. Чувството на закрила, защита, стабилност и ред трябва да дойде оттам. За съжаление това сега става при малко деца, тъй като ситуацията на оцеляване, в която живеем, засяга тотално българското семейство и то живее в атмосфера на пълна несигурност за утрешния ден.
Как помага тук обучението по паневритмия? Защо смятаме, че груповите занимания са снижили равнището на тревожност и несигурност сред децата, участващи в обучението? Изводите са опосредствани, на базата на проективните методики.
Тест на Уилсън: голяма част от децата, най-вече по-малките, рисуват собствената си позиция спрямо другите върху стабилната основа - здраво стъпили върху дъската. В тематичните рисунки и в теста с допълване на изреченията децата посочват и вербализират чувството си на спокойствие и хармония, когато са на поход сред природата, когато играят упражненията навън, в парка, демонстрират непрекъснато желанието си това обучение да продължи и следващата година, защото: “Ставам по-здрав”, “Чувствам се по-спокойна”.

2. Потребност от принадлежност:
Принципно групите за обучение по паневритмия действат като така наречените Т-групи (терапевтични групи). Споделените общи интереси, общи преживявания, чувството за принадлежност към детската общност и води до удовлетворението, че не си сам, че си в защитена среда. Много от децата демонстрират този ефект от задоволено чувство на принадлежност в теста на Уилсън- децата маркират фигурите на две прегърнати деца върху дървото.

3. Потребност от любов:
Тези потребности включват даването и получаването на обич. Когато те не са задоволени, човек остро чувства липсата на приятели, съпруг, съпруга и деца. Той жадува за отношения с хора въобще, за място в групата или в семейството и се стреми с голяма енергия към тази цел.
В уроците по паневритмия децата се учат да вербализират тази потребност, да я преживяват групово и да я коментират. Това е и специфичен стил на общуване с тях от страна на учителя. Музиката и текстовете на песните- простички и ясни, напомнят колко е важно разбирателството между хората.
Обучението по паневритмия дава възможност на участващите деца да получат емоционална подкрепа и кураж да бъдат добри и съчувстващи в отношенията си с другите, да развиват усетливост към потребностите им.

4. Потребност от оценка:
Това са последните така да се каже базови потребности, без които не може да съществува човешкото същество в детството си. Уроците по паневритмия не са лесни първоначално за децата от началната и средна училищна възраст. Иска се концентрация на вниманието, самообладание и дисциплина, търпение. Но когато напредъкът стане видим и децата започнат да работят в синхрон, удовлетвореността от себе си и чувството, че се справят им действа тонизиращо.
Детето, което е несигурно, неудовлетворено в базовите си потребности или застрашено в потребностите си от сигурност, обич, принадлежност и самооценка ще проявява повече егоизъм, омраза, агресия и деструктивност. Уроците по паневритмия не са панацея за детското психическо здраве, но безпорно имат добър ефект върху него.
За да разберем от какво имат нужда човешките същества и какво представляват те, е необходимо да осигурим специални условия, които насърчават изразяването на потребностите и способностите, окуражават ги и ги правят възможни. Общо взето, тези условия могат да се подвеждат под една категория- разрешаване на задоволяването и изразяването. Уроците по паневритмия с деца от ранна възраст са един пример за това.”

Нагоре