Съществуването на човека и неговата еволюция са невъзможни без непрекъснатия взаимен обмен с природата, с космоса. Всяка форма на енергийно преобразуване и акумулиране в процеса на взаимодействие намира отражение в нашето тяло-съзнание. От своя страна и тялото е способно да предизвиква трансформации в собственото и колективно съзнание и в природната среда. Енергийните параметри на човека са в зависимост от физическите му възможности, емоционалните състояния и мисловната концентрация. В биосферата на Земята непрекъснато се разминават и трансформират всевъзможни слънчеви и земно-космични енергии. Нееднородната проводимост на нашето тяло деформира външните енергийни полета и предизвиква сложна вътрешна поляризация и циркулация.
"Всички болезнени състояния се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в тялото, вследствие на което кръвообращението не става правилно. Изучавайки каква енергия се събира във всяка част от тялото, ще трябва да приложите законите, по които се трансформират тези енергии от един в друг център." [1]
"С упражненията от Паневритмията на открито ние възстановяваме връзката с естествената природна среда. Щом се урегулират енергиите на краката, ще се възстанови съотношението между Земята и нас, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята и ние влизаме в правилно съотношение между енергиите на Земята и Слънцето." [1]
Всяка умствена или физическа активност в закрити помещения презареждат изолирания от Земята човек с положително електричество, особено в главата и това води до неразположение.
Когато се изправим с обтегнати нагоре ръце и концентрирана мисъл, земно-космичните енергии минаващи през тялото ни, стават по-плътни. При движение на ръцете във вертикална равнина електричеството се движи по тялото и ние се активираме. Движим ли ръцете по хоризонтална равнина, разпределението на магнетизма е по протежение на тялото и се успокояваме. Когато ъгълът на ръцете спрямо тялото е 45° напред и назад, има кръгообразно движение на електромагнитните енергии. Острите природни форми са излъчващи, а заоблените събирателни. Затворените форми служат за електростатична, енергийна и психична защита.
В ранна утрин почти цялата слънчева радиация се абсорбира и трансформира от въздуха в "прана". В този период от денонощието съзнателно можем да отпратим тази жизнена енергия чрез носоглътката и дробовете в кръвта, ако извършваме ритмични движения, дишаме правилно и концентрираме вниманието си. Като играем Паневритмия сутрин рано на открито, по възможност с боси крака, ние пречистваме и снабдяваме с енергия всяка своя клетка.
Чрез Паневритмичните упражнения уравновесяваме различните полярности и енергиите се разпределят по цялото тяло. Извършва се реална положителна промяна, както в мислите и в чувствата, така и в здравословното ни състояние и в събитията от живота.
Светът е музика
В природата всичко се движи, всичко трепти. Така се изявява активността на духа чрез енергията и материята.
Вибрацията е процес, при който някоя от величините, които го характеризират, периодично повтаря стойностите си. Разновидност на понятието вибрация са понятията, трептение, осицилация, оборот, цикъл, пулсация.
Материята, енергията и духът са специфични качествени проявления на трептения с различна честота. Духът се представя количествено от трептенията с най-висока честота, а плътната материя - от трептенията с по-ниска честота. Топлината, светлината, чувствата, желанията и мислите, също като звука, са вибрационни процеси, макар и с по-различен характер. Органите и клетките на човешкото тяло функционират на определени честоти. С други думи, вибрацията се представя от най-различни носители. Всеки вибриращ обект или система излъчва вълни, чрез които се осъществяват дистанционно информационни и енергийни връзки.
В личния и колективния ни живот явленията също са свързани с вибрацията. Може да се каже, че здравето, успехът и щастието са резултат от определени "високочестотни" вибрации с положително въздействие. Вибрационните спадове пък пораждат здравословни и социални проблеми: депресии, страх, нерешителност, конфликти и др.
"Цялата природа е проникната от музика. И само онзи човек, който е развил музиката на своето съзнание, той ще може да влезе в Божествения свят и да разбере музиката като път, по който Разумното е създало всичко в света."[5]
"На октавната подредба са подвластни периодичностите в обиколките на планетите, елементите от Менделеевата таблица, ритмите на мозъчните вълни, тоновете от музикалния обхват, светлината, невидимите лъчи, чувствата, мислите и духа." [2]
Цитираното е в подкрепа на тезата, че всичко в света е подредено както в музиката. А самата музикална система е част от една космическа подредба. За пример ще вземем числовия ред, известен в информатиката:
Той ни дава подредбата на честотите по октави. Числата от този ред дават честотата на тона "До" от различните октави, а степенните показатели - номерата на октавите, към които принадлежат тоновете.
В музиката всяка октава се състои от седем основни тона и четири полутона. На схема 1 е представен музикалния обхват на октавите чрез клавиатурата на пианото. По хоризон-тала са нанесени тоновете със своите честоти, а по вертикала - еднаквите тонове от различни октави. Намалим ли двойно честотата на един тон, ще получим същия тон, но от по-ниската октава. Ако понижим честотата още два пъти, ще зазвучи познатият тон на още по-ниската октава. Честотите 880, 440, 220, 110, 55 и т.н. херца (брой трептения за секунда) са честоти на тона "Ла" от различни октави. Следователно всеки тон се получава от съответния на по-високите октави и ги съдържа в себе си като хармонично съставящи или обертонове. Правилното построяване на тоновете става от горе на долу, от духа към материята.
За пример, на схема 2 можем да разгледаме честотите на даден цвят на светлината (електромагнитни трептения) и на звука (механични звукови трептения): зеленият цвят от 49-та светлинна октава съответства на музикалния тон "Фа" [7]. Като разделим тази честота 40 пъти на две ще получим честотата на музикалния тон "Фа" от 9-та музикална октава, т.е. честотите им са кратни или числово свързани1. Тези тонове - цветният и музикалният, макар и от различни октави, еднакво предразполагат към уравновесеност, градивност и надежда (схема 4). Това са тонове от астралния, менталния и духовния обхвати. (сх. 2)
Известно е, че звуковият обхват, който възприема човешкото ухо, съдържа трептения с честота от 16 до 16 000 херца (брой трептения за секунда). Октавният му диапазон е от 4-та до 14-та октава. В диапазона от 5-та до 12-та октава се разполагат музикалните тонове (схема 2).
В октавния диапазон от 4-та до минус 4-та октава се оформя инфразвуковият или двигателният обхват, който оказва най-силно влияние върху организма. Двигателният обхват се допълва от танците, спортните и трудови дейности, от движенията и тоналностите на упражненията в Паневритмията. Например - на тона "До", или на червения цвят, съответстват упражненията от Паневритмията "Скачане", "Хубав ден", "На ранина" [9] и други, написани в тази тоналност (схема 3). Те ни освобождават от депресията, създават радост на астрално ниво, жизненост на метално ниво и стимул за Любовта като добродетел от духовния спектър. Упражненията "Радостта на земята", "Побеждаване", "Изгрява слънцето", и "Дишане" вибрират на тона "Сол", визуализират в представите ни синия цвят, настройват ни към искреност в чувствата, възвишеност в мислите и ни вдъхват Надежда.
Освен това тоновете, вибриращи в полето на синята окраска, подтискат вибрациите на съмнението (схема 4).
От 10"3 до 10"6 (0,001-0,000001) трептения за секунда се представят физиологичните ритми. Обхватът от минус 14-та до минус 24-та октава е диапазона на промените в земните пластове и атмосферата.
Периодичностите от обиколките на планетите се вместват между минус 24-та и минус 34-та октави (схема 2). Особеното тук е, че на всяка октава е разположен по един осреднен планетен тон. Всички планети образуват един мощен акорд, известен като "музика на сферите". Слънцето, заедно със звездите от нашата Галактика, насищат таблицата на Слънчевия обхват.
И накрая попадаме в обхват, в който засега неясно звучи тонът на пулсиращата видима Вселена (около1019 херца или приблизително 100 милиарда години за една пулсация).
С по-високи честоти от тези на звука се нарежда ултразвуковият обхват от 103 до 106 (1 000 - 1 000 000) херца. Това са музика и звуци на един друг свят. По-нагоре по честотната скала, над звуковия обхват, се разполагат диапазоните на радиовълните, на лъченията и на микрокосмическите вибрации. Непосредствено над тях са спектрите на астралните, менталните и духовните (добродетелни) обхвати. (сх. 2)
В материалната област доминира гравитацията, в енергийната - еманацията, а в духовната - творчеството. От микро- до макрокосмоса вибрира многообразието на безкрайната и ограничена Вселена - Вселена, проникната и потопена в безкрайния и безпределен океан на Духа. В зависимост от честотата на осцилациите Единосъщността се проявява като Дух, Енергия и Материя.
Енергията на даден трептящ обект е пропорционална на масата му, амплитудата и квадрата от честотата му. Това означава, че при двойно нарастване на честотата, енергията на дадения обект нараства четворно. Тон от дадена октава притежава четири пъти по-голяма енергия спрямо енергията на същия тон от съседната по-ниска октава.
Например, мисълта притежава енергия 1060 пъти (число със 60 нули след единицата) по-голяма от тази на звуковата енергия в относителни единици.
Менталното и духовното тела представляват нелокализирани вибрации с много висока честота. Те заемат голяма част от пространството във и извън физическото (локализирано) тяло. По тази причина енергийната им плътност е малка. Ние все още не сме осъзнали този огромен, наличен енергиен потенциал в самите нас. За да се ползваме от мисловната си сила, трябва да овладеем изкуството на медитацията и концентрацията. В тази насока успешно бихме се възползвали от Паневритмията.
Квантовия човек
Постиженията на модерната физика подкрепяща постиженията на източните мъдреци дават основание да се подходи към човешката същност по начин удовлетворяващ и двете концепции. Научно е доказано съществуването на Висшата реалност, на финият свят, наред с материално енергийния. Квантовите обекти имат свойството да се проявяват и като локализирани индивидуални частици и като нелокализирани енергийни вълни и като всепроникващи и всеприсъствуващи информационни полета. Като се има предвид, че човешкото тяло е съставено от квантови обекти, ядро и частици, то неминуемо като цяло ще прояви квантовата си природа. Като материална единица ще има определено място в пространството и времето, като енергийна еманация ще бъде и извън себе си и като информационно поле нещо всеобхватно. Като тела сме градивна частица от космическото цяло, а като енергийно – информационно поле сме втъкани във всяка нишка на холографската вселена.
Тази същност на човека, втъкана във Вселената, е част във всичкото и всичкото е в нея е наречена Свръхсъзнание. Определена е от западните изследователи като Божествена монада, а от източните като Духовно тяло, което е със свръхвисоки вибрации.
Свръхсъзнанието може да деформира пространството на великата пустота и да създаде информационни конгломерати, матрици на потенциалната действителност. В това космично информационно поле на съзнанието вибрира Причинното тяло с честота по-ниска духовното. Причинното тяло съдържа информация за миналото и еволюцията ни. Информацията на това ниво представлява пространството на варианти с различна вероятност на реализация и съзнанието е това, което ще уплътни вероятността на избрания вариант.
По-ниско по вибрационната скала е оформен честотния обхват на Менталното тяло. Сведената до това ниво информация може да въздействува на човешкия мозък. От по-горните нива на менталното поле мозъка долавя информация като символи, идеи и се извършва интуитивен пробив, а от по-долните нива – мисъл формите.
Духовното тяло осъществява своите послания чрез спектър от добродетели с различна окраска, като: любов, благородство, правда, щедрост, самоотверженост и пр. На свой ред спектъра от изяви на менталното тяло, в зависимост от нивото са: жизненост, гъвкавост, съгласуваност, уединение на мислите и пр. (схема 4). Обемът и интензивността на менталното тяло се определя от интелектуалния ръст и осмислените знания. Близкостоящия до духа интелект, за разлика от инстинкта, определя самосъзнанието, изгражда Аза и укрепва душата. Когато работим с мисли, представи и въображение ние укрепваме менталното тяло. То направлява енергиите в астралното и може да влияе на физиологичните процеси във физичното тяло, а на вън определя начина по който обстоятелствата ни влияят. според психокибернетиката позитивната мисловна нагласа и адекватна себепредстава изграждат успеха на цялостната личност.
Областта с по-ниски вибрации от ментала се определя като (схема 4)Астрално тяло. То е убежище, на емоциите, чувствата, желанията и страстите. Спектъра му от прояви е: радост, веселие, самочувствие, сърдечност, волност, съчувствие и пр. Астралното тяло е посредник между впечатленията от външния свят и ума. Неконтролираната "добра" или "лоша" емоция нарушава баланса и води до неприятности. Трябва да си даваме сметка за начина по който мислите и емоциите влияят на нашето здраве за начина по който въздействуват на имунната и ендокринната система. Всяка емоция, независимо от степента, трябва да бъде освободена или изразена. Това може да стане чрез физически упражнения, жестове или чрез въображението. Етерното тяло е в обхвата на енергийните вибрации от материалната структура на нашето тяло. То покрива електромагнитния спектър от излъчвания като радиовълни, топлина, светлина и други радиации и може да се заснеме с различни прибори. На свой ред тази енергийна еманация оформя силует около човека и е отговорна за устойчивостта на телесната организация и физиологичните процеси. По цветните акценти на Кирилиановите снимки на етерното тяло може да съдим за здравословното ни състояние. Дори отстранената част от човешкото тяло излиза на място, което значи, че ако има разработена технология позволяваща на етерното тяло да прегрупира материята, то липсващата част ще бъде възобновена. Чрез етерното тяло става обмена с космичните енергии посредством енергетичните центрове или етерните чакри. Чакрите резонират на определени енергии и ги разпределят по меридианите към съответните органи. Докато всички по-висши тела имат хармонични съответствия на цветните акценти, то тук те са осезаеми и регистрируеми. Посредством двигателни и дихателни техники може да разпределяме енергийните потоци и се освободим от блокажи.
От всички до тук описани тела, физичното тяло е с най-ниски вибрации и се явява осезаемо и сетивно възприемаемо. Телата не са обвивки едно над друго, като матрьошки, а са взаимопроникващи; от тела с по-високи към тела с по-ниски вибрации. Ниските вибрации по принцип носят вибрациите на по-високите октави като обертонове. Така физичното тяло се явява възможен изразител на мисли, чувства и духовни послания, чрез труд и изкуство, ако е добре обучено и хармонизирано. Тялото е предназначено да служи на ума и душата, а не то да властвува над тях. То не е механична конструкция, а вселена от интелигентни клетки. Доказано е, че освен мозъка всеки орган и клетка отделят невропептиди, продукти на мисловна дейност, че всеки орган и клетка приемат и изпращат мисли. Редица експерименти потвърждават, че мисълта има холографска природа, че тя е разпределена по цялото тяло.
Всичко това което описахме за духовната, менталната, астралната и етерната ни същност е валидно за всяка клетка, за всеки орган. Те, както и тялото ни като цяло, притежават едновременно и тяло и съзнание.
От всички въздействия върху човека най-ефикасно е холистичното, тоест цялостно подхождане към всички тела.
В заключение можем да потвърдим, че Паневритмията е уникален метод на въздействие върху квантовия човек наречен телосъзнание. Природата, колективното начало, общата идея и добронамерената среда подхранват духа. Съдържанието на текста от песните са основа за позитивна нагласа в мисленето. Музиката и пеенето укрепват и дават израз на чувствата. Плавните, хармонични и съгласувани движения разпределят енергиите, развиват сетивата, подобряват концентрацията, хармонизират и укрепват телата.
Откликващият, резониращ или състрадателен Космос
Колосалната космическа структурна устойчивост на една система спрямо всевъзможните деструктиращи влияния се дължи на селективността във връзките. Съпричастността, сътрептението или резонанса, са в основата на оптималния енергоинформационен обмен между материята и духа.
Резонансът се манифестира чрез рязкото нарастване (или стабилизиране) на енергията в една реална система. Една люлка ще се залюлее с максимална амплитуда, ако честотата на тласъците, с която я засилваме (наречена още принудена честота), съвпадне със собствената честота на самата люлка. Казано по друг начин - звучи ли тонът "Ре" от струната на една китара, ще зазвучи и съседната, настроена на същият тон китара. Запеете ли вярно в един хор, ще усетите подем не само в гласа си, но и в общото си състояние.
Резонансни явления се наблюдават както при съвпадения, така и при кратно съотношение между принудената и собствената честота. Става въпрос за резонанс по висши хармоници (обертонов резонанс) или резонанс по нисши хармоници (унтертонов резонанс). Ще вземем за пример отново люлката. Тя ще поддържа своята амплитуда на люлеене, ако нашите тласъци са точно 2 или 3 пъти по-бавни или по-бързи. Тонът "Ре" може да се подсили от тоновете "Ре" на по-високите или по-ниските октави. Това се базира на факта, че тоновете от по-ниските октави съдържат в себе си същите тонове на всички по-високи октави като обертонове. Колкото трептенията в дадена октава са с по-малка честота, толкова по-богат е нейният хармоничен спектър.
Казано иначе, по-ниските вибрации имат свойството да акумулират енергия от по-високите. Войници маршируват по мост с една стъпка в секунда, а мостът се люлее четири пъти по-бавно. Резултатът ще бъде разрушаването на моста от акумулираната в него вибрационна енергия. Тонът на моста се явява като унтертон на маршовата стъпка. Подобен е и ефекта на Йерихонските тръби, описани в Библията.
Според нас движенията от Паневритмията са унтертонове на музиката и на цветната, астралната, ментална и духовна гами. Паневритмичните (музикални и двигателни) тонове са обертонове на вибрациите на небесните тела. В този смисъл може да се говори за Паневритмията като втъкана във всеобщия космически ритъм. Тя съдържа в себе си вибрациите на материалното и духовното и същевременно се явява като тяхна съставяща и техен посредник. Играем ли Паневритмия, ние въздействаме хармонизиращо върху Земята. Това става чрез високо организираната и балансирана система от тоновете на музиката, от движенията, мислите и чувствата и чрез нашия колективен дух. На този мощен и галещ акорд ще откликне цялата природа.
Продължителните, дори слаби влияния могат да нагодят системата към своите вибрации, ако честотите на въздействията са близки до тези на системата. Това резонансно разнообразие е известно като синхронизация или повличане. Например, хипнотизаторът движи ръката си със забавящо се темпо, вие следвате с очи неговите движения, докато мозъчните ви биотокове се настроят към делта-ритъма на съня. Законът на повличането е изразен в народната мъдрост - "С каквито се събереш, такъв ставаш" - ако имаш нагласата.
Следователно, у нас е заложено свойството да влияем, да променяме нещо в себе си и извън нас. Ние, съзнателно или несъзнателно търсим средства против вибрационната дисхармония - в хубавата музика, в песните, в танците, в спорта, както и в дружелюбно настроена среда.
Резонанс се постига не само с външни въздействия, но и чрез селективен енергообмен вътре в нас. Нашето тяло е изградено от системи и органи, чиито клетки извършват автоколебателни процеси на съответни честоти (според акад. Сендов и акад. Тодоров в [4]). Автоколебателните процеси могат да се стимулират или подтиснат с точно определено движение, с точно определен тон, цвят, чувство или мисъл. Въздействието със съответни акорди, гама от цветове или комплекс от упражнения, предотвратява енергийните блокажи.
Ако външните въздействия са с голяма амплитуда, ние можем да излезем от устойчивост. Тогава ще бъдем принудени да откликваме с несвойствени за нас вибрации. Попадайки в неблагоприятни вибрации, трябва да променим своето отношение, чрез физичен или мисловен параметър, за да не резонираме по тях. Или както се казва в народната мъдрост - "Не се противи на злото."
Космичното и земно пространство, което ни заобикаля, е наситено с вибрации и познанието ни за тях е от изключително голямо значение за нас.
За да се избавим от неблагоприятното влияние на заобикалящата ни среда, е необходима физическа, емоционална и духовна самодисциплина. Усвоим ли чрез Паневритмията начините за оптимална енергийна съгласуваност, ще мислим правилно, ще развием волята, решителността и самоувереността си. Всяко упражнение от Паневритмията е носител на вибрационна енергия и е с определено предназначение и смисъл. И тук резонансният принцип се явява като принцип на оптимизацията в енергийната свързаност и защита. А вибрационният - като универсален принцип на съгласуваност и хармонизиране на тялото и духа.
В синхрон с промяната
Ритъмът е движение, което представлява редуването на различни по сила и трайност тонове. Съществени за него са пространственовремевите акценти. Чрез ритъма се внася раздвиженост в музиката, в цветовете и във формите. В ритъма е закодирана магията на естетическото възприятие и емоционалното въздействие.
Процесите във Вселената, в звездите, в Слънцето, в планетите, в природата, в човека и в цивилизацията са ритмични. Приливи, отливи и застои се забелязват в чувствата ни, във възможностите ни и в ситуациите, в които попадаме.
В микро- и макросвета действа сложна синхронизирана систама от водещи, индивидуални и подчинени ритми. Всички живи същества са зависими от Космичните и биологичните ритми, изменящи се във времето.
Живеем в обятията на пулсиращата с 11 годишен основен цикъл Слънчева активност, чийто пореден максимум е сега, в 2000 - 2001 година. Все още недостатъчно използваме методите за справяне със злополучните влияния на тези максимуми върху нас. Ако не можем да променим условията, имаме възможността да променим някой свой параметър или да променим своя ритъм.
Чрез Паневритмията развиваме усещането за динамична организираност на процесите във времето и формите в пространството. Музиката от центъра на кръга при Паневритмията задава синхроритъма 4. Спазването на синхронността и пространствено-времевата синфазност 5, от играещите са необходими условия за ефективността на танца.
Взаимната синхронизация на биологичните единици в организма е изключително важно условие не само за нормалното му функциониране, но и за неговата адаптивност и резистбнтност. Целостта на една организация е немислима, ако не се синхронизират непрекъснато цикличните промени на индивидуалното с общото. "Когато движенията на тялото, мислите и духа не са координирани, човек губи способността си да се самоорганизира. Мислите му бързо се сменят една с друга, чувствата - също, вследствие на което той е недоволен от всичко. В него чувството за време е слабо развито и той постоянно е изложен на неразбиране, болести и страдания."[8]
"Ако някоя клетка не се е синхронизирала в процеса на деление, тя се изражда. Липсва ли синхрон в съкращението на сърдечните мускули ще има сърдечен проблем." [4]
И в двата случая избирателната способност на клетките към полезните сигнали спрямо смущаващите не е тренирана.
Подобни състояния се забелязват при слънчеви изригвания, пълнолуние и критични дни. В литературата се препоръчват физически упражнения за активизиране на организма в тези дни, но липсват препоръки за такива като колективна форма с музика или песен. А играчите на колективни спортове, танцьори, музиканти и др. са с по-малък рисков фактор. В своята дейност хората от тези групи са активирали и усъвършенствували усета си за синхронизираност и приспособимост.
Синхронизация се осъществява и по хармоници. Принципът на синхронността действа навсякъде и във всичко, като всеки има възможността да се ползува от него. В човека са отразени цикличните закономерности на Космоса - доказано е, че дадена терапевтична манипулация не действа по еднакъв начин 6 различните часове и сезони. Нашият биологичен часовник е синхронизиран с ритмите на природата и космичните тела.
Потокът от космични енергии към Земята е положителен всяка година от 22.03. до 22.09. и непосредствено преди изгреба на Слънцето и до 10 часа сутринта. Поради тази причина Паневритмията се изпълнява именно по това време. "С нарастване на деня лечебното действие на лъчите се насочва от главата към ниските части на тялото. Например преди изгрев е върху психиката, мозъка и централната нервна система; при изгрев Слънце - върху дихателната, емоционалната и симпатичната нервна система; от 9-12 часа - върху кръвта и стомаха и т.н." [1]
Това се потвърждава и от хрономедицинските изследвания. Упражненията от Паневритмията също са съобразени със синхронната активност на организма и системите ни, с природните ритми.
Ритмите на Паневритмията увличат тялото ни в различни движения и форми. Под въздействието на периодичните мускулни раздвижвания в организма протичат сложни процеси на пренагласа в различни нива. Вибрациите на музиката в Паневритмията ни въвеждат в порядък и хармония, а ритъмът и синхроността култивират у нас устойчивост и чувство за единение. Играейки Паневритмия, ставаме по-синхронни спрямо бързо променящия се ритъм на ежедневието.
Принцип на съответствието
"Както е горе, така е и долу" - така формулирания от Хермес принцип на съответствието е действащ принцип и в Паневритмията. Колкото тази херметична истина е една отдалеченост, толкова тя е един вътрешен и реален живот. Като изхождаме от наблюдението на материалното и на интелекта като даденост, виждаме, че принципът на съответствието ни води към духовното прозрение.
Всичко в духовно-материалната вибрационна скала (схема 2) е енергийно свързано и подчинено на числовото съотношение, което изяснява връзката между хармоничните тонове. Числото - символ на количественото съответствие, обяснява енергийните проявления и резонансни взаимодействия.
Танците и цветовете предизвикват определени мисли, стимулират или подтискат функциите на съответните органи. Упражненията от Паневритмията, музиката и текстът на песните, трансформират ситуацията в нашето съзнание. Те формират у нас определена насоченост на поведение и отношение спрямо себе си, околните и природата. Нашите душевни състояния и взаимоотношения се проектират върху енергийния модел на процесите и явленията в природата. Редът и порядъкът, който поддържаме в жизнената ни среда, се пренася в мислите и чувствата ни - това според нас е законът за паралелните трансформации.
Принципът на съответствието се изразява в сходството между тоновете от различни обхвати. Например: даден цвят, движение, мисъл или постъпка, които са във връзка с един тон, влияят по един и същи начин. Усетът ни за благозвучност между тонове и багри се дължи на хармоничната ни осезаемост. Тоновете, които подхранват душевното състояние на личността, съответстват на определена музикално-поетична или пластична изразност. Вибрациите на тази изразност в движения и форми или, изразност посредством текст, се съпровождат от съответни състояния и процеси на пренагласа в нашия дух и тяло. В Паневритмията не само че има хармонична връзка между тон, цвят, число и слово, но има и едновременна и съвместна въздейственост. Посредством принципа на съответствието ние осъзнаваме връзката между дух, тяло и природа.
Всичко, което е извън нас, дори безкрайност или Бог, е в самите нас. Моралните и природни закони са еднакви. Ако искаме този свят да е прекрасен, У човека всичко трябва да бъде прекрасно, и лицето, и облеклото, и душата, и мислите....".
Езикът на багрите
Според нас висшите ментални и духовни вибрации в недрата на Слънцето и звездите все още не са обогатили енергийната скала на знайното. Видимата светлина е кондензирана мисъл и носи послания от "вътрешното слънце". Светлината ни подтиква към емоции, мисли и действия, които са следствия от енергийното й въздействие. Посредством вибрации на физическата светлина, ние се свързваме с подобни вибрации на духовното слънце, което ни дава вътрешна светлина. За декодиране на тези послания ще си послужим с нашето око - едно от най-чувствителните сетива, относно хармоничните и дисхармонични съчетания. Психологичното и физиологично въздействие на цветните комбинации съответства на тоналности в музикалните гами. Направените заключения чрез принципа на съответствието може да пренесем и към други октави (схема 4).
По известния на художниците цветен кръг, в 12-те сектора са нанесени тоновете и полутоновете на една гама за музикалните, астралните, менталните и духовни (добродетелни) обхвати [7]. Също така са нанесени и дисбалансните състояния наличността, като със знак (+) е отбелязан резултатът от прекаленото въздействие на тоналните или цветни вибрации в полето на съответния сектор, а със знака (-) - резултатът от липсата на вибрации от същите тонове.
За състоянието на човека може да се съди по недостига или излишъка на енергията от дадено качество в сектора. Например, оранжевият цвят гради самочувствие, подтиква към правдата като добродетел. Този топъл цвят премахва пасивността и страха. Благоприятно влияе върху бъбреците и стимулира апетита. Същото се отнася и за плодовете с този цвят. Пристрастяването към тази вибрация поражда егоизъм, а страхът идва от липса на вибрации в полето на оранжевия цвят.
И така, енергийното въздействие на един тон е еднопосочно. Включването на съседните тонове създава леки колебания на енергията, като подсилва ефекта на средния тон.
Цветът или тоновете от сектора влияят стимулиращо на органите, а контрастният цвят - успокояващо или пък подтискащо. Контрастните цветове стоят един срещу друг на 180° по схема 4. Недостигът на енергия в полето на даден цвят (тон) най-вероятно се дължи на излишъка в контрастния му цвят. Ако прекаленото влияние на червеният цвят се прояви като враждебност или агресия, това ни подсказва, че сме лишени от присъствието на зеления цвят - тона "Фа", спокойствието, обичта, градивността или надеждността. Липсата на червени тонове създава депресия. За да се регулира излишната енергия от даден тон, цвят, чувство, мисъл или добродетел, е необходимо наличието на някакъв акцент от контрастният му като средство или метод за разтоварване. Физическата активност на червеното има нужда от спокойствието на зеленото. Изпаднем ли в несигурност заради прекомерна щедрост под влиянието на жълто-оранжевите вибрации - значи отсъства енергията на индиговия цвят, на вдъхновението или на вярата. Вярата ще ни избави от меланхолията и несигурността, но липсват ли сърдечността, толерантността или щедростта, затъваме в педантизъм и алчност.
Контрастната стратегия е по-ефективна, но не винаги е за препоръчване поради възможно противодействие. По-благоприятни са методите, свързани с завъртане на енергиите през 3 или 4 тона по схемата. Така два цвята или тона, разположени на 120°, създават нестабилност. Добавянето на трети, отстоящ на 120° спрямо двата, ще успокои напрежението, като затвори в кръг хода на енергиите. Изберем ли цветове от сектори, където се намират върховете на равностранния триъгълник, ще разполагаме с балансирани комбинации. "...човек, който притежава добродетелите на любовта и истината (червен и син), без да познава мъдростта (жълт цвят), става предимно себичен и егоистичен. Той е изцяло под влияние на виолетовия цвят в материалната среда. А човек с любов и мъдрост, без да му е позната истината, изпада под влияние на зелената краска, т.е. на физическия растеж и материалния свят. Липсата на любов го лишава от любвеобилност, щедрост и духовност." [6]
Добре е да развиваме добродетелите у нас. Но за да не си навредим е задължително да ги развиваме балансирано. Липсата на условия за тяхното проявление и балансираност води до отклонения. Например, небалансираното развитие на Любовта води до агресия.
Два цвята, разположени на 90° един от друг, се нуждаят от още два - на 180° и 270° от първия. В противен случай се създава непоносимост. Разположението на четирите цвята срещу върховете на квадрата овладяват конфликта. Отсъствието на един цвят от комбинациите по триъгълника или квадрата възпрепятства въртенето на енергиите и създава дисбаланс.
Художниците много добре знаят правилата за съчетаване на багрите, но не винаги ги спазват в творческия си процес.
Даден енергиен център може да се подхрани от енергиен център с по-ниска вибрация. Например, жълтата тоналност се подхранва от оранжевата или червената.
Страхът подхранва алчността, несигурността подхранва догматизма. Гневът уврежда черния дроб и подхранва емоционалния стрес, който пък е вреден за сърцето. Разтоварването става с отдаване на енергия на по-ниско вибрационно ниво, като жълтото отново се разтоварва чрез оранжевото или червеното.
Агресивността се успокоява чрез властта, а тя се обезсилва чрез комплимента към егото. Неуправляемите качества могат да се трансформират в управляеми. Споменахме, че контрастните цветове и състояния взаимно се поддържат. Педантизмът като грижа за подсигуряване усилва несигурността. Страхът и съмнението са лявата и дясната страна на махалото. Взаимно се крепят любовта и надеждата, също така мъдростта и великодушието. Свръхнапрежението у хората се снема и от релаксиращи движения и танци, които служат и за пречистване на тялото и духа от токсини. Спортът, танците и упражненията повишават жизненият тонус, създават радостно настроение и ни измъкват от депресията. Физическата активност, за разлика от заседналостта, абсорбира енергията на дисбаланса.
Само в търсене на равновесие ли е смисълът и предназначението ни в този живот? Къде е предизвикателството? Не сме ли и ние сътворци? Всеки творчески процес е обновителен процес, процес на целенасочено развитие и стимул. Творчеството е проява на духа и е извън всякакви установени правила. Тоничните тризвучия в музиката на Паневритмията също се отклоняват с полутон или два от правилата на схемата. Това ни подсказва, че структурата на Паневритмията е съобразена със стимулирането и разгръщането на творческия потенциал у личността.
Паневритмията е така структурирана, че да се получи обхождане на цялата гама от тонове и цветове. Това осигурява тотално и безпрепятствено циркулиране на енергиите и съгласуването им на всички нива. Това е един от многобройните начини за синхронизиране на нашите функции със заобикалящия ни океан от вибрации.
Материята се подчинява на закони. Истинският живот на духа не е в догмата, а в свободата на избор и промяна. Правилен избор и промяна има този, който е овладял законите и принципите, за да вдъхне нов живот в себе си и в цялото.
ЛИТЕРАТУРА 1. Дънов, П. В Царството на живата природа. Сонита, 1993 г. 2. Томов, К. Резомално-изоморфния принцип. Аргес, 1991 г. 3. Коморов, Ф. Хронобиология и хрономедицина. Медицина, 1989 г. 4. Романовский, Ю. Математическая биофизика. Наука, 1984 г. 5. Дънов, П. Сила жива. Сила и живот, 1993 г. 6. Стратев, Ил. Божественото учение. Виделина, 1998 г. 7. Дънов, П. Завета на цветните лъчи на светлината. 1912 г. 8. Дънов, П. Реалности и сенки. Хелиопол, 1994 г. 9. Стойчев, Г. Паневритмия - мъдрост, философия, откровение. Хелиопол,1997г. 10. Безант, А. Човекът и неговите тела, Кралица Маб, 1996г. 11. Малц, М. Психокибернетика, Кибеа, 1999 г. 12. Тихоплав, В. Тихоплав, Т. Физика на вярата Данграфик 2003 г. 13. Хъмфрис, К. Концентрация и медитация, Шамбала, 1992 г. 14. Чопра, Д. Квантово лечение, Кибеа, 2000 г. 15. Градинаров П., Класическа индийска философия, Евразия, 1995г.
Забележка:
1. За прегледност, на честотната зависимост в схема 1, всички еднакви октавни тонове по вертикала, са оцветени в еднакви цветове.
2. Всеки обхват съдържа средно по 12 октави. Обхватите взаимно се препокриват, въпреки че са разделени на по 10 октави. Светлинният спектър е една октава от топлинния обхват.
Спрямо Космическия ред музикалните тонове са леко повдигнати. Опитният изследовател ще забележи, че и при светлината има подобно изместване. Допълнителните изследвания върху влиянието на енергията и числовата стойност на вибрацията върху пространствено-времевия интервал биха внесли яснота.
3. Селективност - избирателност, разграничителност
4. Синхроритъм - сигнали за съгласуваност в движенията
5. Пространствено - времева синфазност - едновременно и еднопосочно.
Освен това тоновете, вибриращи в полето на синята окраска, подтискат вибрациите на съмнението 
Свръхсъзнанието може да деформира пространството на великата пустота и да създаде информационни конгломерати, матрици на потенциалната действителност. В това космично информационно поле на съзнанието вибрира Причинното тяло с честота по-ниска духовното. Причинното тяло съдържа информация за миналото и еволюцията ни. Информацията на това ниво представлява пространството на варианти с различна вероятност на реализация и съзнанието е това, което ще уплътни вероятността на избрания вариант.