"Вселената е фундаментално взаимообвързана, взаимозаеисима и неделима"
(теорема на Бел)
Автори: инж. Т. Тилев – физик, Елена Митева - преподавател по философия
Опитното и главно сетивно усвояване на действителността доминира над интелектуално - умозрителното. Защо е така?
Като висша форма на познание човешкият разум има способността да поляризира различията и да поставя проблеми. Когато различните идеи и положения на разума нямат опитно потвърждение те се превръщат в неразрешими антиноми. Затова, според Кант, разумът е обречено усилие да се познае абсолютното. Остава разсъдъкът, който служи, за да обработва сетивното многообразие, но той се отнася до крайното (физиката). От това, че разумът е постулирал духа и материята като взаимоизклюващи се , не следва, че това в действителност е така. Материалното и духовното си противоречат, но само като понятия, тоест, като съществуващи в нашето съзнание абстрактно — логически конструкции. В последно време физиката и метафизиката достигнаха до идеята за синтез между материя и дух, опит и прозрение, западен рационализъм и източен мистицизъм. Познанието, като просветление и интуитивен пробив в смисъла, характерно за изтока, се интегрира с познанието, дадено като множество теоретични системи от тези аргументи и доказателства. Културата на мислене вече не отрича проникването във висшите закони на битието чрез свръхразумни или другояче казано ирационални методи. Дори, напротив, тя го насърчава чрез реабилитиране на вярата и въздигане християнското нравствено съзнание. Това е една интровертна култура, ориентирана към вътрешна хигиена на мисленето, позитивно мислене, самоанализ и възстановяване хармонията на Аз-а със себе си и със света.
Търсенето на взаимосвързаност и единство в многообразието до такава степен подчинява философията, че се появява алтернативен девиз и метод. Само за сведение ще споменем, че става въпрос за девиза на Хусерл "Назад към нещата!" Според него да се търси ред в света е насилие над действителността. Светът съществува фрагментарно в опита, следователно и теорията може да си позволи да бъде фрагментарна. Това само идва да покаже, колко устойчив и универсален е възгледът за всеобщата връзка на нещата и явленията.
Първият, който идентифицира Първопричината не със средствата на митологичния светоглед е Талес. Според него това е водата. По-късно Анаксимен ще предложи въздуха, Хераклит - огъня, Питагор - числото, а Емпедокъл - четирите елемента (корени на нещата) земя, вода, въздух и огън. Абстрахиращата и синкретична способност на философската мисъл се появява най вече при Анаксимандър, според който "начало на всичко съществуващо е апейронът", той е дефиниран като безкраен и относително неизменен. Колкото и древна, толкова и съвременна изглежда идеята на Хераклит (IV - V век пр.н.е) за светьт на промените, на цикличността и взаимния преход на противоположностите: "Логосът е вечен", "Всичко е едно и едното е всичко", "Психеята е съставна част на единния космос"... За разлика от апейрона, логосът се превръща във фундаментално за европейската наука понятие. Същевременно той може да се нарече идеалния прототип на всеобщата връзка. Оприличавайки космоса като "прекрасно живо същество", Платон говори за универсалната душа. Елеатите поставиха началото на научния анализ, като разделиха това единство. Последвани от атомистите и картезианците (15 - 16 век) та чак до съвременния начин на мислене, противопоставящ духа на материята и човека на природата.
В източния светоглед е съхранена и доразвита идеята за космическото единство. Това е една пулсираща и развиваща се духо - материя. Логосът не е персонифицираният Бог, а си остава архитектоничен принцип, но и нравствен закон, който управлява всичко. Закон, с който всеки трябва да се съобразява.
Съгласуването на споменатите разнопосочни тенденции би дало едно резултантно векторизиране в глобалното развитие. Антагонистичното им противопоставяне на 180 градуса би довело до еднопосочност или фаталност. Тенденциите за развитие или унищожение са потенциал на самата духо-материя и ние, като част от това цяло сме длъжни да осъзнаваме това.
Както споменахме обикновеното съзнание е сетивно манипулирано, фрагментарно и разделя света на отделни предмети, състояния и събития. Това негово свойство служи само за ориентация в заобикалящия ни свят, но не е фундаментална черта на действителността. Заблуда е да се вярва, че само концепцията ни за отделни неща и събития е истина. Илюзията идва от ограничения диапазон на човешките и технически сензори.
Все едно е да гледаме рентгенова снимка и да си мислим, че скелетът е човекът. В обикновената снимка се виждат резките очертания на телата и предметите. Инфрачервената фотография ни представя едно почти освободено от форми тяло, наподобяващо акварелна рисунка. Кирилиановата фотография дава една овална форма на телата, които понякога изглеждат вплетени едно в друго. Под ултравиолетовите лъчи клоните на дърветата са почти сляти в недотам прозрачния въздух и т.н.
Визуалното е обвързано с формата и е неадекватно към цялостта и многообразието в трансформациите.
Следователно за материалните тела е свойствена не само видимата форма, но и невидимото и безформеното.
Еволюцията на идеите ни за света следва вълната на едно непрекъснато противоборство между делимото (ограниченото) и непрекъснатото (безкрайното и вечното). В началото на XX век физиката овладя двата вида обективна реалност, като въведе квантите. Квантовите обекти притежават свойството на вълните - нелокалност, и свойството на частиците - локализираност в пространството и времето. Материалните обекти не са нито частици, нито вълни, а нещо трето, за което нямаме нагледна представа.
Светът е единен по своята същност, но се е проектирал в съзнанието ни като двойствен: вълна - частица, вещество - поле, непрекъснато - прекъснато, добро - зло, микро и макрокосмос. Сетивата и приборите регистрират само едната или другата проява на обекта. Те ни дават представа за действителността в отделни снимки на състоянията , но липсват сведения за глобалната същност на процесите.
Ограничеността на познавателните ни възможности, чрез опита и логиката е разбираема от принципа на неопределеността. В най-достьпна форма бихме го изразили така: ако фиксираме структурата на обекта убягва движението, ако схванем движението няма я структурата, анализа убива живота на цялото и т.н. Принципа на неопределеността не е принцип на агностицизма (непознаваемостта), а принцип на селективността и недостатъчността на сензорния достъп. Всяка твърдо установена, несменяема гледна точка дава изкривена представа за действителността. Например данните от анализа за една гора на дърводелеца и лесовъда взаимно ще се допълват, независимо от противоположните им намерения. Разказът за гората на едно дете, сменящо гледните си точки, ще бъде по-всеобхватен, защото то едновремено я изучава и изживява.
Ако гледаме с очите на влюбения ще видим и сияйните вибрации на въздуха. А с очите на квантовия свят ще виждаме как всички форми се преливат в пустота и някога и някъде пак изплуват и се трансформират в безкрайност.
Редом с обичайните материално-енергийни полета на /електромагнитното, гравитационното, силното и слабото/ взаймодействие, съществува и енергийно-информационно поле, наречено торсионно. Това поле се поражда от собственото въртене на реалните обекти. Обектите, съвместно създали това поле остават завинаги свързани чрез него, дори в безкрайната им раздалеченост. Ако в началото всичко е било свързано в една точка /преди първичния взрив/ то и в разбягващите се галактики, според закона за запазване на информацията, връзките и взаимните влияния се съхраняват.
Сега се налага концепцията за едно мощно всеобхватно поле наричано: квантово, торсионно, световно поле на съзнанието и т. н. . Тази обединяваща, висша същност, сетивно неуловима и понякога неосъзната, лежи в основата на цялото мироздание. Тя е вътре в нас, извън нас и наша същност. През цялото време тя е носителка на възможното и действителното. Всичко във Вселената е тъкан от взаимосвързаности - от нашия вътрешен свят, до далечните звезди и галактики.
Има върховни моменти на които се радваме, че сме нещо повече от преценките за умствените и физическите ни възможности. За това свидетелстват рекордните постижения на спортисти активирали и скрития си потенциал, за невероятните хрумвания на изобретатели, спонтанните решения на нерешени проблеми и др.
Квантовото поле е поле на обмен и присъства навсякъде. Взаимодействието между тела от различни нива става чрез синхронизацията по-между им. Енергията е кондензирана (проявена ) мисъл, а материята кон-дензирана енергия. Мисловната вълна е невидимо действие, а енергийната вълна нерегистрирана частица. В безпределността всичко това е размито. Тези кондензации или концентрации изчезват, като трансформират ин-дивидуалността си в основното поле с възможност за нова проявеност .
Нещата от микро до мега са взаимосвързани по законите на хармонията. Те са взаимозависими, взаимосъдържащи се и са самата връзка. Не всеки може да си представи как една точка може да съдържа всичко и да бъде част от него. Как Вселената е съставена от частици и една частица съдържа Вселената в себе си?
Поетьт изживява целия свят в една росна капка, а физикът го вижда в елементарната частица или в холограмата. Но що за загадка е холограмата?
След осветяването й с лазерна светлина се получава изображение с изумителна точност. У наблюдателя възниква илюзията за истинско присъствие на обекта. Изображението, получено с помощта на холограмата има интересни особености. Например, ако холограмата е накъсана на парченца, то всяко едно от тях може да възстанови цялостно картината. Нещо повече - върху същата холограма могат да се заснемат няколко картини без да си пречат при последователното им разглеждане.
В паралел с това източният светоглед представя хората, както и всички други живи форми, като едно интегрално цяло. Тяхното качество "разумност" показва, че и цялото е разумно. В този мироглед никога не е доминирало схващането за градивните елементи.
Очертава се една нова холистична или холографска картина на света. Откриването на човека и природата в космичното цяло е етап на екологичното ни или духовно осъзнаване .
По силата на вълновите си свойства човешката полева "структура" е вътре и извън тялото и се простира по вселената, взаимодействувайки си със земно-космичните вълни. С мисъл, съзнателно или несъзнателно действие може да влезем във връзка с някое тяло или същество, защото е потопено в нашето полево тяло и ние в неговото. Концентрираната мисъл активира каналите за енерго-информационен обмен, изживявяме процеса и се обогатяваме. Животно, цвете или растение - това е друго отражение или друга форма на нашето проявление. Отношението ни към тях с мисли и действия е отношение в нашето енергийно поле или среда.
Нелогично е да съжалявате за миналото, да мислите лошото за в бъдеще и да ви се подари здраве богатство и щастие. От все сърце пожелавате нещо прекрасно и добро на всички същества и ще изкристализира в съзнанието ви идеята за решаването на проблема.
Научният анализ дава стоп-кадрите на реалността. Той трябва да бъде мост, а не бариера към осъзнаване космическото присъствие в нас. В истинското преживяване на това присъствие ни помагат средствата на изкуството и медитацията.
Музиката, танците в това число и Паневритмията ни откриват към динамиката на процесите, ритьма и преливане на формите. Космическият танц на Паневритмията се проявява в красотата, любовта и спокойствието което ни обзема. Тя ни поставя над ежедневния капак на затвореност в проблемите, изтласква безпокойството и ни отваря към по-висше духовно съзнание. Изживяваме танца на цялата природа и себе си като космичен танц. Пробуденото, разширено съзнание разлива непреодолимото и предлага решения там, където рационалния ум не ги вижда.
Стремежът към проявление на висшата космична любов пробужда у нас космически сили или висше съзнание, за да действуваме и мислим за общото благо на всичко сътворено на този свят, безразлично дали е видимо или невидимо.
Търсенето на взаимосвързаност и единство в многообразието до такава степен подчинява философията, че се появява алтернативен девиз и метод. Само за сведение ще споменем, че става въпрос за девиза на Хусерл "Назад към нещата!" Според него да се търси ред в света е насилие над действителността. Светът съществува фрагментарно в опита, следователно и теорията може да си позволи да бъде фрагментарна. Това само идва да покаже, колко устойчив и универсален е възгледът за всеобщата връзка на нещата и явленията.
Както споменахме обикновеното съзнание е сетивно манипулирано, фрагментарно и разделя света на отделни предмети, състояния и събития. Това негово свойство служи само за ориентация в заобикалящия ни свят, но не е фундаментална черта на действителността. Заблуда е да се вярва, че само концепцията ни за отделни неща и събития е истина. Илюзията идва от ограничения диапазон на човешките и технически сензори.
Поетьт изживява целия свят в една росна капка, а физикът го вижда в елементарната частица или в холограмата. Но що за загадка е холограмата?